Във встъпителните думи към книгата „DIHI. Съдебни пледоарии“ (Изд. „Изток-Запад“, 2025 г.) авторът адвокат Хари Харалампиев споделя своето професионално верую: „Единствено съдебната зала пази и съхранява адвоката. Помага му в изграждането на онзи неотменен стремеж към истината, на която се е посветил. А тя се постига чрез адвокатската пледоария, която трябва да е смела, силна, отчетлива и категорична; да е с ясни хоризонти на мисълта.“
Несъмнено Хари Харалампиев е един от българските топ адвокати по тежки наказателни дела. Освен това той е сред най-четящите сред своята гилдия. Затова по-скоро логични, отколкото изненадващи са неговите книги с адвокатски пледоарии, публицистика, споделени мнения за литературни торби и такива на изобразителното изкуство, интервюта с авторитетни поети, писатели, художници, изтъкнати интелектуалци.
Х. Харалампиев е адвокат перфекционист. Той е сред най-убедителните доказателства колко важна е общата култура за адвоката. Вероятно не всички знаят, че той е колекционер и личен приятел на едни от най-значимите български художници. Лично приятелство го свързваше и свързва с големи български творци – поети, писатели, актьори, като Иван Динков, Константин Павлов, Иван Цанев, Никола Радев, Георги Данаилов, Светлозар Игов, Стоянка Мутафова, Белла Цонева, Георги Калоянчев, Иван Ласкин, Стефан Илиев-Чечо, Милен Пенев и редица други. Всичко това през годините е допринасяло и продължава да усъвършенства ораторското му майсторство. В свои книги, интервюта и разговори той е споделял, че най-силно влияние за израстването му като адвокат е оказала литературата. Правило ми е впечатление, че когато Харалампиев произнася своите пледоарии, вниманието и на прокурори, и на съдии се концентрира. А това е най-сигурният знак, че той умее да завладее вниманието на залата
Струва ми се, че Харалампиев е единственият български адвокат, който публикува свои пледоарии. Фактът, че не се притеснява да споделя свои адвокатски пледоарии говори за професионално самочувствие, което при него е подплатено от адвокатската му практика.
В сборника са включени 15 съдебни пледоарии на Харалампиев и есето „Съдебната етика“. Ще акцентувам върху две от публикуваните в книгата пледоарии: „Кървяща рана върху снагата на правосъдието“ и „Истината не страда от това, че не я признават“. Едва ли бе случаен фактът, че Хари Харалампиев бе един от тримата български адвокати, които бяха определени да защитават българските медицински сестри в Либия. Едно възможно най-тежко дело, което постави на изпитание адвокатските качества и способности на защитниците на обвинените. Впечатляващо метафорично Харалампиев определя това дело като „Кървяща рана върху снагата на правосъдието.“
Около историята с българските медицински сестри, д-р Здравко Георгиев и палестинския лекар Ашраф, които прекараха незаслужено в либийското следствие и затвора Джудейда повече от осем и половина години, се изговориха и изписаха хиляди страници. Ширеха се злонамерените твърдения, че адвокатските хонорари били 3-4 милиона лева?! Абсолютната истина по този въпрос е, че българските адвокати защитаваха медиците ни напълно безплатно! Високата адвокатска логика и мисъл на Х. Харалампиев категорично опровергава и безапелационно ни убеждава в невинността на българските медици. Макар Х. Харалампиев да споделя, че е изгубил делото на живота си, то за всички е ясно, че в случая с Либийското дело подобно твърдение е прекалено пресилено, защото на всички ни е ясно защо резултатът беше такъв. Но силата на големия адвокат е именно в такива моменти да поеме отговорност и макар и обречен, да не напуска полето на „словосражението“.
В „Истината не страда от това, че не я признават“ става дума за справедливост и за сетен път се убеждаваме в морала на адвокат Харалампиев да защитава Истината до край. При това в защита на адвокатските си тези той привлича най-добрите съдебни медици. В пледоарията Харалампиев ни среща с морала и аморалността на съдебните медици.
Специално ще отбележа езика на пледоариите – богат, нюансиран, умерено емоционален, затова убедителен и въздействащ. Това идва и от факта, че Хари Харалампиев е непрекъснато четящ човек, интелектуалец от висока класа с интереси както в обществените и юридически науки, така и в изобразителното изкуство и литературата. Тези, които са имали удоволствието да слушат пледоариите на Харалампиев в съдебните зали, са оставали впечатлени от адвокатското му слово. Защото неговите прения в залата се отличават не само с логическата си убедителност, но и блестят в езиково отношение. Пледоариите на адвокат Хари Харалампиев се отличават с една непринудена артистичност и се четат с естетическо удоволствие, защото откриваме допирни точки с художествените текстове. Както се казва в подобни редки случаи, без каквато и да е ирония или преувеличение – класика в жанра.
Досегашните книги на Хари Харалампиев представят пред нас един блестящ адвокат и интелектуалец, влюбен в литературата и изобразителното изкуство.
Никола ИВАНОВ
