Музикантът Николо Коцев, направи интригуващ анализ на песенния конкурс „Евровизия“, където ще ни представя талантливата Дара с песента „Bangaranga“. С малки съкращения поместваме текста на нашия земляк, публикуван във Фейсбук:
„Евровизия“ си е феномен, създаден, опорочен и приет "доброволно" в най-странния му вид от стотици милиони европейци. Най-хубавото е, че се създава една "творческа обстановка" и раздвижване на голям брой творчески екипи, а най-лошото, че ефирът се смазва до кафяво с "песните" на политически най-актуалните кандидати. А в оригиналния си вид беше истински песенен конкурс, в съпровод на симфоничен оркестър, с истински певци и истински песни... И никой не предвиди, че основните качества на човешкия характер ще го опорочат до неузнаваемост. Желанието за слава и известност е особено опасно, когато се комбинира с пари, принципите на демокрацията и до гуша втръсналите ни мантри, че всеки може да постигне всичко, стига да го поиска достатъчно силно. И така един истински песенен конкурс се превърна във Франкенщайн - едно чудовище, в което критериите за оценка нямат нищо общо с естетическите качества:
1. Политика. Най-добрите певци са от държавите, които са угнетени.
2. Съседство. Никой не може да пее така добре, както нашите съседи.
3. Чудатост. Най-умопомрачителната визия е най-добрата.
4. ЛГБТ.
Основните грешки при избора на песен/изпълнител:
1. "Нашата песен ще я решат нашите зрители и нашето жури".
Хубаво, но на финала стойността на песента се решава спрямо по-горните 4 фактора, и то от международно жури и публика. Няма как критериите да съвпаднат с нашите родни такива, поради което ние си изпращаме мъртвородена кандидатура.
2. "Тя/той може да пее".
Обречен кандидат, според 4-те точки.
3. "Миналата година спечелиха с еди-какво си".
Практиката показва, че няма случай, в който да се печели с песен от типа на миналогодишния победител.
4. "Тя/той е най-модерното лице в родната поп-музика".
А в действителност - напълно непознато за света около нас, тоест - статусът му е равен на нула.
За съжаление, трудно постигаме един перфектен сбор на всички нужни качества. А уж е съвсем просто:
1. Песен (послание)
2. Изпълнител
3. Визия
4. Политкоректност
Трудността? Трудността е в това, че не можем да предвидим към кого и какво да насочим основното си послание. Публиката е възможно най-разнородна. Разделена от политически и географски съюзи/вражди и възрастови различия.
Грешката при избора на песен? Решенията за избора не са обективни. Взети са субективно, политкоректно, подпомогнати от разни неща, подадени под масата, както и лични, или бизнес интереси.
Журито? Безсилно. Некомпетентно (в по-голямата си част). Политкоректно. Безсмислено.
Решението? Дайте на трима ДОСТОЙНИ (!!!) високи музикални професионалисти с нужните качества и модерно мислене бюджет и инфраструктура за работа. Избрани обективно, честно, съвестно, справедливо, да си съберат екип за създаване на песни. Песен не се прави с влияние, а с прозрение и талант.
Дара? Симпатично момиче, с много силна визия. Не пее добре на живо - факт, потвърден и с пълния плейбек при избора на една от трите песни. Добре де, ама като трябва да си изпее 3-те тончета НА ЖИВО в самото начало на песента, под натиска на огромната публика и напрежение, какво ли ще излезе? На оная сцена тя няма да бъде ДАРА, а просто "българката". Съдбата ме постави в кухнята на „Евровизия“ във Финландия, когато станахме 5-ти. Дори и като страничен наблюдател, усетих неумолимостта на напрежението зад кулисите и в залата.
Песента? По-скоро "продуктът". Има завладяващо въздействие с "бангаранга", но докъде ли ще стигне ефектът му? Смяната на темпо по принцип не е правилно за "песен" от тоя тип и с такава цел, защото смущава ритъма, който е основният завладяващ сетивата фактор. Дано не съм прав.
Визията? Дара е удивително разнообразна с визиите си. Специално в тоя конкурс ТРЯБВАШЕ да заложат на нещо много по-интересно, особено като знаем какви чудесии ще се появят от останалите участници.
Мултимедията? Бедна.
Хореографията? Ще има поне 10 балета с по-интересна хореография.
Трябва си да намериш и се съобразиш с най-важните фактори за успех, и то - не на празни приказки, а с истинско професионално и обективно разбиране на задачата, целта и страничните фактори. И ТОВА НЕ Е РЕЦЕПТА ЗА СПЕЧЕЛВАНЕ НА КОНКУРСА, а само за това да не станеш за смях.“
(Зн)
