СИНДРОМЪТ НА КОКОШКАТА
Нещо странно става. Познати споделят, че напоследък все по-често им се присънват сънища със сюжети от живота през... социализма.
- Сънувам аз, че пак като едно време имам работа, получавам заплата. Събуждам се и охкам, всичко е било сън, безработицата ми продължава, пощенската ми кутия всеки ден е пълна със съобщения за плащане на сметки - разказва треперещ съседът Танев.
- Аз сънувам, че пак като някога отивам в работническия стол и напълвам таблата с чинии - първо, второ, трето, че и допълнително, и безалкохолно - споделя Хризантемов от бившия завод за електроника. Сега в него шият гащи на ишлеме за германци...
- От няколко месеца сънувам, че обядвам в заводския стол! - извика се и Карабаджаков. - За стотинки. Кюфтета, пържоли, наденички, ядене на корем. Яж и вдигай производителността на труда!
- Аз вече не помня от колко време не съм кусал наденички. Ама наденички като наденички бяха едно време! Социалистическите наденички бяха с месо, а не с гемеота - споделя и пенсионерът Узунов, бивш заводски ударник на труда, два пъти седял в почетен президиум при отчитане на социалистическо цехово съревнование.
Съседките, оказа се, и те сънували социалистически сънища.
- Сънувам, че съм на море в почивната станция на промкомбината. Лежим с Първан, мъжа ми, на плажа, печем се и от време на време се бухваме във водата... - разказва Панделиева от петнайстия етаж.
- А аз сънувам, че съм в санаториум на трудещите се селяни - денем ни обикалят доктори и сестри, правят ни разни масажи и пунктури, а вечер - танци, културно-масови прояви... Така по двадесетина дни. Връщаме се с нови сили за работа на полето... Първа бях в съревнованието между звеноводките! И пак такава се сънувам, ама като се събудя, го удрям на плач - разтреперана разказва баба Кичка, дошла на старини при дъщерята в града.
- А аз сънувам, че имам... зъби! - докладва полковникът от резерва Сержантски. – Боли ме горе вдясно някакъв кътник и със строева крачка - право при зъболекаря! А той усмихнат ме слага на стола, решава проблема, после оглежда с огледалце останалите зъби и казва кога да го посетя за някаква малка пломбичка. И всичко - без да му дам и стотинка. На излизане виждам - една баба му носи цвете и се смее, широко, с 32 холивудски бели зъба от безплатната протеза. Като се събудих, само дето не се гръмнах - изохка полковникът. - В устата ми има само един зъб, ама клати се като правителството ни...
- Е, аз сънувах, че отивам да си платя тока, водата, парното, а касиерките весели, не начумерени, ми искат стотинки, като през соца!... - споделя нощните си соцвълнения и домоуправителят Чапкънски.
Слушах изповедите на съседите, а ето че вече от седмици и аз не мога да се отърва от социалистически сънища. Докато сънувам - добре, ама като се събудя, и на мен ми идва да вия от реалността.
Затова отидох на психиатър. Разказах му за проблема, а той се изкиска и каза, че не съм откачил, просто ме е хванала епидемията "Синдромът на кокошката". Масово боледували хората от Източна Европа.
- А защо "Синдромът на кокошката"? - попитах.
- Пълното име на синдрома е "Гладна кокошка просо сънува". Е, вие вместо просо - социализъм сънувате. И ще сънувате, докато не се открие някакъв лек и срещу тази пандемия - тъжно поклати глава психиатърът и ме изпрати на вратата с пожелание за приятни сънища.
Денчо ВЛАДИМИРОВ
--230.jpg)
