На 24 април (петък) от 18.00 часа в Художествена галерия „Станислав Доспевски” – Пазарджик ще бъде открита изложбата „Диарбекир” на Филип Попов.
Предлагаме на Вашето внимание есето на Антон Стайков, което представя художествените търсения на Филип Попов и контекста на изложбата „Диарбекир“:
ДИАРБЕКИР
ФИЛИП ПОПОВ
„Диарбекир е място, което е много далеч. Място, което е нарочно толкова недостъпно далече, че да може да се стигне дотам, но връщането да е невъзможно трудно. Той даже може би не съществува, а е само двойна фата моргана.
Рисунките на Филип Попов се стремят към разкриване на това място първо като понятие, после като физическо място и най-накрая като деконструкция на цялото до отделни елементи, приличащи на скулптурни обекти.
Диарбекир е компактен град, в който отделните сгради са свързани като елементи, които изграждат едно цяло. Някои от рисунките конструират базалтови стени, други отделят имагинерния скелет на града, трети правят нещо подобно на човешки термитник, чийто отделни килийки се сглобяват в едно цяло, което има потенциала да нараства във всички посоки.
Във вековете, когато българи се опитвали да се противопоставят на властта на султана, наказанието е било смърт или заточение. Името, свързано най-често с това заточение, е Диарбекир. Име на място, в което ще попадне бунтуващия се и търсещ свобода българин.
Филип Попов изследва този имагинерен град като място, което е предназначено да ограничава свободата, но и да се превърне в символ на тази не-свобода. Далеч от мястото, което си искал да направиш свободно, ти отчаяно си принуден да останеш между дебели черни стени. В град-лабиринт, в който се губиш, без да има надежда да излезеш извън стените му. Само надеждата може да ти посочи изхода. Като заклинание художникът рисува наново и наново във всички сечения това място, за да успее да освободи духовете от него. И като разглоби непосилно трудния пъзел, да постигне свободата, която ще излети от деконструирания град.
Художникът още преди физическата среща с Диарбекир има дежа вю – той изпълва скицници с рисунки от представяния град, от трансцедентално пътуване и среща с фантасмагорични пейзажи, като има някакво предчувствие за история и география, които почти ще се препокрият във физическата среща с мястото.”
Антон Стайков
