БАТАК. Случка със самодиви сподели в социалните мрежи краеведът Димитър Прасков - митичните същества били забелязани край известното Самодивско изворче на Кърши. А Кърши е батачанинът Димитър Пелев, прякоросан на цветето нарцис, което пък е именувано на древногръцкия герой, наказал нимфите и сам наказан от Афродита. Но да дадем думата на Прасков:
„В Батак обикновено дворовете са малки за разлика от полските села. Когато едно дворче е по-голямо баташките жени сееха по малко зелен фасул, цвекло, картофи. Всеки сантиметър се използваше. Тук там имаше и плодни дръвчета – круши и ябълки. Жените отглеждаха и цветя в саксии по терасите и прозорците. Най–вече мушката, бегонии и индрише. Големи грижи полагаха и за цветните лехи по дворовете, където се срещаха зюмбюли, лалета, хортензии и нарцис. В Батак го наричат кършишапка. А един наш положителен герой бе красив като това цвете, кръстено на Нарцис.
Баташкият Ален Делон Димитър Пелев е роден през 1941 г. в село Батак
Започва работа на товарен камион в горско стопанство „Беглика“, а по-късно е назначен за шофьор на автобус на Международен младежки туризъм „Орбита“ към курорта „Язовир Батак“. Превозваше младежи от социалистическия лагер - от летище „София“ до комплекса „Орбита“ – Батак и обратно. Димитър беше висок, строен, с къдрава, кестенява коса, винаги обръснат, подстриган, облечен в черен костюм, бяла риза, вратовръзка. Признат в околността за красавец. Батачани по традиция му лепнаха името на баташкото красиво цвете кършишапка, той носи и днес това име с гордост. Но този прякор се изговаря трудно и приятелите му в Ракитово го съкратиха за по-лесно в „Кърши“. Димитър Пелев се жени за Пенка от Ракитово, също от баташки произход. Живеят в дома на родителите й. Имат две дъщери и внуци. Кърши има голямо чувство за хумор. Обича компаниите и разбира се ракийката.
Обича и хубавите момичета, които превозвал и го заглеждали
Богинята на любовта Афродита ще бъде доволна и няма да го накаже, защото той никога не отблъсквал красивите нимфи. Като добър професионалист баташкият нарцис никога не е смесвал служебните задължения с личните интереси към нимфите от социалистическия лагер. Той държеше много на семейството си. Понякога възниквали спорове между Кърши и съпругата му Пенка. Тя му казвала:
- Внимавай, Митко, живееш в моята къща и ако много ме ядосаш, мога да те изгоня.
На заплахата Митко веднага отвръщал:
- Пенке, скъпа, не забравяй, че телефонът вкъщи е на мое име. Затова и къщата е моя. Така е правилно.
Пенка замахвала с ръце и ядът ѝ минавал. Кърши винаги е готов на всеки да помогне с каквото може. Като голям приятел на всички членове на групата за шеги, председателя Балинов го обяви за наш сътрудник.
Митко имаше вила на Беглика и често там ни събираше
Ходехме с неговата мрежа за риба - мряна и балканка. До вилата се стига по стария път Картела – Беглика. Преди Ганевата вила се намира равно място и веднага вдясно има 200 метра хубав път, наречен “Кършишапков“. Минем ли това разстояние, стигаме до малко ручейче „Ева“, то леко шумоли с прекрасна чиста вода. Прескочим ли го, навлизаме в квартал „Юрий Гагарин“ /виж табелата на големия бор/. Вдясно от бора пък се намира рядко срещано изворче на малка височина около 40 см, от която излиза тънка тръбичка с диаметър 1 см. От този миниатюрен отвор течеше, по-скоро се процеждаше, водичка във вид на конец и най-интересното бе, че тази нежна струя никога не спираше - нито намаляваше, нито се увеличаваше. Който паднеше на карти, му се даваше трилитрова дамаджанка, да я напълни догоре от изворчето, без да мърда. Тежко чакане, наказание, продължаващо два часа. Понякога можеше да се замени, по искане на наказаните, с пълнене на бутилка 1 литър или цепене на дърва.
Самодивите
Зад тази дяволска чешма беше вилата на Кърши.
Историята с изворчето беше още по-сложна. В началото на 70-те години две семейства, близки на Пелев, отишли във вилата му за два дни. Било юли. Едното от семействата се настанило на втория етаж. Съпругата била около 50-те, с голям диоптър очила, съпругът малко по-възрастен. Компанията стояла до късно, пийвали, хапвали, изготвили план за двата дни. Легнали около полунощ. Рано преди изгрев жената от втория етаж, явно притеснена от сънищата си, се събудила и станала от леглото. Без очила погледнала през малкото прозорче и видяла от изток как небето било обагрено в тъмночервено, в очакване на изгрева. По-късно тя не си спомняла дали това е било действителност или сън, но твърдяла, че по едно време
свалила поглед към малкото изворче и се вцепенила от страх
Понечила да извика съпруга, който си спял сладко, но от устата ѝ не могъл да излезе звук. Цялата треперела, стояла като закована до прозорчето. Около изворчето три стройни жени с дълги бели рокли, боси, мълчаливо с леки стъпки размахвали нежно ръце към небето и встрани с вдигнати нагоре глави. Слънчевите лъчи, оцветили леко земята от изток. Трите жени изчезнали, сякаш потънали в земята. Жената отишла до съпруга си и го събудила. Когато другото семейство научило за станалото, втората съпруга казала, че това са били самодиви. Била чувала и за други такива случаи. Обсъждали разказа, питали я дали е била с очилата или пък е сънувала. Тя смутено твърдяла, че всичко това действително е видяла. По настояване на жените двете семейства си тръгнали още на обяд за Пловдив.
След седмица-две Пелев питал приятеля си защо са си тръгнали преждевременно. Мъжът се засмял и разказал. Добавил, че съпругата му е сънувала и не е усетил тя да е ставала от леглото. Имала и други подобни случаи...
Така стои въпросът с така нареченото „Самодивско изворче на Кърши.“
Чувал съм, че самодиви са се появявали и в Баташкото поле в местността Полетни чаркове, под „Радецки“, около реката.
Според преданията, самодиви се явяват само там, където има добри и вярващи хора и чудодейна изворна, вода. Когато ходехме там най-напред си измивахме ръцете и наплисквахме лицето с вода от това изворче за здраве. Кърши изчисти и подравни района около него и го направи много приветливо и красиво. Целият квартал „Юрий Гагарин“ стана модерен като за пред гости.
Димитър ПРАСКОВ
Текстове снимки
Самодивите – без текст
Кърши превозвал с автобус почиващи летовници от соцлагера към комплекс „Орбита“
По самодивски мистична е природата в резерват „Беглика“ и едноименната местност
--230.jpg)
