На косъм не успяхме да се класираме за световното в Интерконтиненталната фаза на IHF Trophy
ВЕЛИКО ТЪРНОВО. Националните отбори на България за девойки до 17 и до 19 г. завършиха на второ място в Интерконтиненталната фаза на IHF Trophy, която се проведе от 7 до 11 април в Двореца на културата и спорта „Васил Левски“ във Велико Търново. На косъм пропуснахме световното (разпределението на квотите е обвързано с континенталната принадлежност на победител), но две хандбалистки накараха Панагюрище и „Асарел Медет“ АД да се чувстват особено горди. Стела Скачкова, състезател на ХК „Свиленград“ и лаборант в Изследователската лаборатория на „Асарел-Медет“АД, и Рая Янкова, дъщеря на служителката от отдел „Качествен контрол“ в панагюрското предприятие Миглена Линева, бяха в основните състави съответно на 19-годишните и 17-годишните. В старата столица в началото на април сили премериха общо 12 национални отбора – по шест в двете възрастови групи, преодолели континенталните квалификации. Те представляваха шестте конфедерации – членове на IHF: Европа, Северна Америка, Африка, Океания, Азия, както и Южна и Централна Америка.
- Поздравления за среброто, Стела! Разкажете подробности за мачовете
- Събрахме се за повече дни на лагер, с нови момичета от чужбина, подготвихме се добре, но просто предпоследния и последния мач натрупаната умора си каза думата и не успяхме да се преборим със стоящия по-добре физически отбор на Гвинея (България отстъпи с 20:33 в двубоя от четвъртия кръг на интерконтиненталния турнир, б.р.). За съжаление не успяхме да се класираме на световно първенство. Съвсем малко не ни достигна. Направихме три победи и една загуба. Много труден бе мачът с Канада – там хвърлихме много сили и на следващия ден бе мачът с Гвинея, бяхме наистина смазани и това си оказа влияние. Колумбийките ги преодоляхме много лесно, победихме ги със 7-8 гола разлика, а крайния мач с Узбекистан завършихме наравно, но това не повлия на класирането ни.
- Второто място си е престижно. Ако се върнем една година назад, тогава спечелихте първото място и се класирахте на европейското, а бяхте по-млади.
- О, да. Тогава бяхме по-малки, по-малки от нашите противници, отборът се събра за пръв път и спечелихме тази квота до 19 години, класирайки се за европейското в Грузия. А това си беше и ценен опит по пътя към сегашната квалификация за световното първенство. И наистина, второто място е престижно, макар да има известна доза съжаление, че пропуснахме за малко световното.
- В Грузия на европейското Вие показахте отново силните си страни и станахте играч на мача срещу Италия с 6 гола и 2 асистенции.
- Беше неописуемо преживяване. Два пъти станах играч на мача по време на европейското – срещу Италия и срещу Белгия, наистина много класни противници бяха. И те, както и домакините от Грузия. Бяха много тежки мачове, беше горещо, лятно време. Пак нямахме време за подготовка с националния отбор, но дадохме всичко от себе си. Съперниците ни – да не кажа всички, играят в първите лиги на техните държави, а ние тук почти нямаме първенство, но се подготвяме.
- Разкажете повече за нашето първенство. Какво куца на нашия шампионат?
- Много фактори има. На първо място финансите са малко, защото хандбалът не е толкова популярен спорт. Няма интерес към нас от телевизиите за излъчване – нашите мачове се излъчват на живо само в интернет, в YouTube. В „А“ група жени сме само 6 отбора през този сезон, което е красноречиво. Другата причина за това положение е състоянието на школите. Нямаме добре развити детско-юношески школи, а това неизменно се отразява на женския хандбал. В момента върви първенството и заради малкото отбори тази година сега кръговете са 12, на разменено гостуване, до края на основната фаза, след което първите 4 отбора играят отново на разменено гостуване 8 срещи за определяне на финалното класиране на първата четворка.
- Имате ли шансове за спечелване на титлата с отбора на „Свиленград“?
- Този сезон ще е много трудно, но през следващия ще дадем всичко от себе си и ще атакуваме първото място и титлата.
- Но колкото и да е „рехаво“ женското първенство, едва ли сте малко ангажирана в залата?
- Да, доста време се отделя за тренировки, но зависи как си наредиш приоритетите. Аз тренирам в Панагюрище и след работа отивам в залата. В Свиленград се подготвям само в съботите преди мачовете – те са в неделя. В повечето време съм си у дома и тренирам с моя бивш клуб „Панагюрище“.
- Каква е точно работата Ви в „Асарел-Медет“?
- Изследвам медни проби от рудника, от фабриката, в много добре оборудваната лаборатория. Отговорна и интересна работа.
- Учехте дуално в Професионалната гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм и беше една от малкото пълни отличнички. Какво Ви е коствала такава отдаденост на два фронта?
- Много неща, които човек прави в свободното си време. Но това е било за сметка на влагането на много дисциплина и много труд, за което не съжалявам. И на това ме е научил именно спортът. Свикнала съм да бъда перфекционист и да се представям отлично. Да, наистина почти не остава време, но когато все пак го има, предпочитам да излизам с приятели и просто да релаксирам. Не толкова музика и филми, колкото разходка и разговори с приятели.
- Как започнахте? Разкажете повече за кариерата ти.
- Бях на 7 години, в първи клас. Започнах при Любка Карагьозова и Георги Атанасов, които ме научиха на хандбал, те ми дадоха всичко в този спорт. Играх в ХК „Панагюрище“ до 12 клас, до миналата година, като имах един сезон в „Академик“ (Пловдив) – не много успешен – завършихме на шесто място миналата година, тогава бяха 10 отбора в групата. След това преминах при вицешампиона на България при жените ХК „Свиленград“. Преминала съм през всички национални гарнитури, стигала съм и до жени – ходих на квалификация за европейско първенство. С „Панагюрище“ имам 4 или 5 голмайсторски титли, много медали, за които „виновни“ са треньорите и съотборничките ми.
- Вие сте много талантливо поколение – Вие, Божидара Карагьозова, Станислава Чопаринова и другите момичета. Отличните хандбалистки ще се впишат ли успешно извън спорта?
- Определено. С тези момичета имахме много успехи в хандбала – те също са отличнички в училище и това не е случайно – защото и в спорта са отличнички и са много отдадени, а той ни е изградил като личности. Научи ни най-вече на дисциплина, а оттам идва всичко.
- Виждате ли се в спорта в по-далечно бъдеще?
- Да. В момента уча „Педагогика“ в НСА, а след една година смятам да запиша и треньорски профил. Докато мога ще играя, ще помагам на хандбала, но определено се виждам и като треньор.
Дочо ЧАНЕВ
