„Пазарджик в българската литература“ е съградена от критически анализи, приели формата на есета за творците, изградили духовния облик на града, на който принадлежат.
Книгата привлича с живота на идеите, относими към героите на автора Никола Иванов, който е изследвал с талантлива смелост.
Той проследява творческия процес на тези, за които пише. И тъкмо за това е автор, който не престава да задава въпроси за човешката и творческата им участ.
Чрез заглавието на книгата авторът заявява: „Аз съм от Пазарджик – градът, родил и създал плеяда от забележителни творци“. И с основание се гордее със своя град.
Никола Иванов притежава забележителен усет за стил, който издава остра сетивност и наблюдателност, несъмнена ерудиция.
Успял е да се докосне до душата на всеки творец. Съпреживява сътвореното от тях, без непременно да им се обяснява в любов.
Критическият почерк на Никола Иванов е силен, категоричен и отчетлив, но и деликатен. Той е един от необходимите литературни критици за времето, в което живеем. Има свои предпочитания, идващи от същността му. Неспокоен творец е. Това безпокойство е успял да превърне в мъдрост.
И тъкмо за това не страни от словесната изящност, знаейки, че тя не е даденост, а се придобива.
Онова, което ме порази в неговия стил, е начинът на писане, добросъвестността и почтеността му. Чрез точния език се е докоснал д истинската стойност на думите. Предпазил се е да не ги похаби от прекомерна употреба.
Стойността на думите – това е голямата тайна на талантливото писане. Със завиден усет Никола Иванов е проследил творческия процес на всеки един, намерил място в „Пазарджик в българската литература“, успял е да обхване и сподели своите вълнения.
Авторът знае, че човек може да напише само това, което е преживял, че литература има там, където има човешки характери.
„Пазарджик в българската литература“ е книга, спътник на големи имена: Константин Величков, Райко Алексиев, Теодор Траянов, Никола Фурнаджиев, Иван Динков, Димитър Бояджиев, Георги Спасов, Стоян Бакърджиев, Иван Есенски и неколцина други. Книгата блести със собствена, а не с отразена светлина.
И докато четях сътвореното, спомних си мъдрите слова на Андре Мороа: „Ролята на автора е да построи едно жилище, а на читателя – да се настани в него“. Лично аз се почувствах уютно в жилището, изградено от Никола Иванов.
Хари ХАРАЛАМБИЕВ
