Стоил Жеравнянски-Данаилов се вдигна на ръце на комина на Акумулаторния в „Бъди щастлива, Ани“
„Спомени в бъдещето“. Така озаглави рубриката си в „Знаме“ Методи Пешунов. От далечния Сан Франциско известният пазарджишки художник вижда някогашния Пазарджик и на страниците на вестника пренася градски легенди, от които е останало само заглъхващото ехо. Пренася пазарджишки лица и пазарджишкия дух, случки и събития, места и знаци – тук и сега, за да останат и утре в наситения с технологии забързан свят.
Първият български каскадьор е от Пазарджик, но Пазарджик не знае това. А Стоил Жеравнянски е градска легенда за моето поколение. Стоил бе и отличен спортист, и изкусен цирков артист със собствен световен номер. Той правеше атмосферата на някогашния Пазарджик особено колоритна. Стоил Костов Данаилов бе известен в нашия град като Жеравнянски - така се наричаше цялата им фамилия. „Уикипедия“ ще ви каже, че за основател и първи български професионален каскадьор се счита Димитър Кехайов, който поставя началото на това изкуство у нас и през 1968 г. заедно с Петър Кляфков създава първата официална каскадьорска група в България към СИФ "Бояна". Ако обаче гледате филма „Бъди щастлива, Ани“ (1961), ще видите първия български каскадьор – дубльорът на Коста Цонев Стоил Жеравнянски, който след това изпълнява опасни трикове и в други филми, и проправя пътя на бъдещата професия у нас.
Баща му бай Коста е първият със звание „народен учител“ в Пазарджик
Семейството има с трима сина, идва от Жеравна и се преселва тук, затова бяха „Жеравнянски“. Хора родолюбци, интелигентни, ренесансови, будни балканджии. Живееха във ведомствено жилище до пощата, в стара къща на „Жилфонд“. И тримата синове бяха добри ученици, но спортни натури. Най-големият – Живко – бе волейболист. Игра в „А“ група с мъжете на ВК „Левски“-Пазарджик, после с „Черно море“ (Варна), а впоследствие стана треньор-легенда в „Левски“. Средният – Данаил, тренираше лека атлетика и футбол, завърши живопис във Великотърновския университет и там бе колоритна личност, известен като Даньо Джапанката. Даже бе откраднал боите на професора си –
изкачил се по терасите на последния етаж на най-високия хотел в Търново
– „Етър“, и му ги задигнал от ателието. Но го хванаха и съдиха… Но сега ще разкажа един случай с друго катерене – на най-малкия брат . Стоил е роден през 1942 г., от ранна възраст бе гимнастик. С него бяхме в представителния отбор – той печелеше състезания в Пловдивска околия и зарази много хора по спортната гимнастика (впоследствие много пазарджиклии станаха акробати в престижни световни циркове). Беше като пътеводна звезда, образец за подражание –
красив пич с къдрава коса, снажна фигура, висок интелект, много здрав, с телосложение на културист
- приличаше на американския артист и културист Стив Рийс, който навремето играеше в „Одисей“. Момичетата бяха луди по Стоил. Треньор му беше Соколов, а най-напред – Палашев. Достолепни треньори. Тогава гимнастиката бе издигната на пиедестал, наследила славата от времето на гимнастическите дружества в Източна Румелия – военизирана структура, която под сурдинка е подготвяла българската войска. Палашев беше свързан и с цирка. Стоил беше подготвен гимнастик от съвсем малък. Споделял е, че се чувства по-добре като ходи на ръце, а не на крака. И го правеше.
Ходеше до училище на ръце!
Голяма капия. Аз бях в осми клас, той в единайсти. И бяхме свикнали да виждаме как в нашата смесена гимназия срещу читалище „Виделина“ всяка сутрин една фигура идва на ръце. По такъв атрактивен начин Стоил събираше погледите на минувачите.
Било е 1959 или 1960-та, когато снимаха комедия „Бъди щастлива, Ани“. Съветско-българска продукция. Ще ви хареса, ако не сте го гледали, а ако сте го гледали, знаете, че във филма Невена Коканова работи на летище „София“ и е определена да придружи на екскурзия из страната съветски летец като шофьор и преводач. Но приятелят й Коста Цонев я ревнува… Още в първите минути на филма виждаме един висок комин, строеж, камион с пазарджишка регистрация… На този терен малко по-късно Коста Цонев, като чува, че Невена го обвинява, че е страхливец, повлича я за ръка и после
стремглаво се изкачва по комина, и на върха му се изправя на ръце
и „ръкопляска“ с краката си… Това е Стоил и преди него няма такава каскада и дублиране в българското кино. Коминът беше в Акумулаторния завод „Методи Шаторов“, който се строеше тъкмо тогава - през 1960 г. За изграждащия комин се говореше, че ще е най-високия в България. Това явно е чул и режисьорът на филма Владимир Янчев, затова дойде със снимачния екип в Пазарджик – с Невена Коканова, Коста Цонев, Анани Явашев, Асен Кисимов, с народния артист на СССР Василий Меркуриев... Беше празник за града! Обаче сцената с вдигнатата стойка на комина
се оказа случайно попадение в десетката
– дотогава в България такова нещо нямаше по филмите. Янчев търсел човек, който да дублира Коста Цонев за качване на комина, защото по сценарий там работи главният герой. Те дойдоха при нас, гимнастиците, в стария салон на училище „Георги Димитров“ (сега ОУ „Проф. Иван Батаклиев“), дето после го бутнаха. И избраха Стоил, защото е висок като Коста Цонев. Но като дойдоха, вече му е било хрумнало на режисьора да се направи каскада на комина. Те дошли в Пазарджик заради комина, тръгнали да гледат местните забележителности и стигнали до къщата на Станислав Доспевски и църквата „Света Богородица“. И изведнъж, виждат как
един главок горе е направил една стойка на парапета на камбанарията
Стоил. Той така си тренираше. И тогава решили да се направи тази каскада на комина от това момче. Тръгнали да го търсят и го намериха в нашия гимнастически салон. А коминът – само като го погледнеш и те хваща страх, камо ли да се качиш. Работниците се връзваха с въжета, алпинисти им помагаха да го изградят. Обаче Стоил си плю на ръцете и бързо почна да се катери, стигна горе за нула време. Добре, ама операторът отказа да се качва, да го снима горе. Ще стои в подножието и ще увеличи образа. Тогава започнаха
да обучават един от строителите как да борави с камерата,
Стоил я качи и работникът снима отгоре, тези кадри ги има на филма. Операторът само отдолу засне и после направиха монтажи. Ние сеирджиите зяпаме отдолу, с работниците сме се събрали хиляда човека – първи дубъл, втори дубъл. Режисьорът с един мегафон отдолу дава наставления: „Като ти кажем, направи стойката!“. Обаче Стоил веднага си вдигна стойката на ръце. И операторът бързо почна да снима, да го хване в кадъра, без да чака команди „Камера работи!“, „Снимаме!“… И хората отдолу взеха спонтанно да пляскат.
Тогава и Стоил започна да „ръкопляска“ с разкрачените си крака
И това също го има във филма.
С месеци се говореше в Пазарджик за този случай.
За тая работа той получи много пари – мисля, че 100 лева бяха. Той ни заведе в албанската сладкарница срещу кино „Септември“, дето сега е Общината, да ни черпи. Някак неудобно му беше да има в себе си толкова много пари, спечелени за час - работниците тогава получаваха около 80 лева заплата. Ние му помогнахме да не се чувства неудобно – за това беше албанската сладкарница - като идеш на кино, докато чакаш прожекцията, влезеш вътре, изядеш една баклава, изпиеш една боза...
„Бъди щастлива, Ани!“ (1961 г.) получи награда за операторско майсторство от Димитровските отличия – операторът Бончо Стоянов бе отличен за своята работа. А Стоил след този филм го викаха да участва и в други каскади, в други ленти.
Знам, че една от артистките беше влюбена в него, направо полудяла, и той веднъж сподели, че едва ли не го изнасилила… Той завърши ВИФ и го взеха в Цирк „Глобус“. И Стоил се превърна в един от големите доайени и легенди на класическото българско цирково изкуство. Изключителен артист, той посвети над 36 години от живота си на манежа. Ожени се за една циркова артистка, вдовица с три деца – мъжът й, известен еквилибрист, починал при падане в цирка. Стоил отгледа децата, направиха трупа. Неговият основен фокус е висшата и сложна еквилибристика (баланс). Изпълнява изключително трудни партерни номера, които изискват феноменална физическа сила, концентрация и гъвкавост.
Коронният му номер в цирка е т.нар. „перш върху глава“
Балансът се изпълняваше от него и на стари години под купола на световни циркови програми. Публиката се възхищаваше на номера, при който две-три акробатки стигат почти до купола на цирка, катерейки се по дълга метална тръба, закрепена на челото на Стоил. Финалният му номер е “Бамбук”, на който балансира перша и три жени върху челото си.
Стоил остана в историята не само с физическите си постижения, но и с теоретичния си принос към изкуството – като теоретик на клоунадата. Автор е на специализирани студии и материали, сред които и авторитетния труд „Трикът в цирковата клоунада“. В него той анализира механиката на смеха и как физическите трикове изграждат образа на клоуна на арената. Жеравнянски е известен с крилатата си мисъл: „Циркът е вселена, култура, академия. Той не е само за деца и новобранци“. През целия си живот се бори цирковото изкуство в България да бъде признато като равностойно. Радетел е
българското дете да познава цирка, защото той не само радва и вдъхновява, но и възпитава
По тази причина възрастният артист много пъти се е обръщал към Министерството на културата да убеждава чиновниците, че държавата трябва да подкрепи цирка, защото той е "изкуство на възвишеност и естетика".
За съжаление, подобно на много други артисти от златните години на Българския държавен цирк, след пенсионирането си и закриването на държавната структура, той изпада в изключително тежко материално и здравословно състояние. През 2018 г. (когато е на 76 години) неговата история придобива широк обществен отзвук в страната – Иван Кулеков прави филм за него и го излъчва в „Шоуто на Слави“. Оказва се, че
големият артист страда от тежка анемия и остава без собствен дом,
живеейки в крайна нищета. Неговата колежка – известната циркова актриса и каскадьорка Сирма Добрева (Жената-каучук), заедно с други дейци от гилдията, организират национална кампания за събиране на средства за лечение. Стоил, който живее в изоставена барака, в последните си дни е настанен в хоспис. Почива в началото на юни 2019 г. Колегите му след пандемията събират пари за надгробния му паметник. На него Стоил изпълнява своя „Бамбук“. Сигурно сега е някъде горе, извисен над облаците, и ни се усмихва. И непременно е на ръце.
Методи ПЕШУНОВ
