Нашествие на скакалци притесни жителите на Пазарджик и Мало Конаре. „Насекомите са едри, подскачащи във всички посоки, често са на купчини“, описват срещите си с тях местните. В центъра на Мало Конаре са забелязани „може би 1000 на брой“, по думите на очевидци. Никой обаче не се е оплакал да е пострадал, макар да се случва скакалците да кацат по хората и дрехите им. Земеделски производители пък се разтревожиха са посевите си.
Отговорните институции бяха сигнализирани, а от Областната дирекция за безопасност на храните са проверявали на терен. Оказало се е, че скакалците не са от опасните Марокански, каквито бяха опасенията, а са от безобидните белочели скакалци.
Появата им в населените места е сезонно явление, провокирано от климатични фактори, проблеми в естествените местообитания и факта, че светлините в урбанизираните райони привличат тези насекоми. В момента те преминават през района, като очакванията са миграцията им да продължи до началото на август, обясняват експертите.
Белочелият скакалец не представлява заплаха нито за хората, нито за земеделските култури, уверяват те. Въпреки че понякога каца върху хора или автомобили, не напада. Тези насекоми не са отровни, не пренасят заболявания и не проявяват агресивно поведение. При опит да бъдат хванати, могат единствено да се защитят, като използват силните си крака или захапят леко с челюстите си, но подобни случаи са редки и не представляват медицински риск.
На размери мароканските скакалци достигат от 6 до 7 см, а мощните им задни крака им позволяват да извършват впечатляващи скокове. Въпреки че крилата при тях също са добре развити, по-често се придвижват със скачане. „Обичат“ да се събират на големи групи около лампи, витрини и осветени фасади.
За разлика от растителноядните скакалци, които могат да нанасят щети по посевите, белочелите са хищници, т. е. хранят се с други насекоми – мухи, гъсеници, по-дребни скакалци и дори вредители по земеделските култури. Това ги прави дори полезни за екосистемата.
(Зн)

