„Съсипете се от работа“ пишело в ателието на големия художник, а картона с надписа семейството пази и до днес
ПЕЩЕРА. Името на проф. Веселин Стайков е записано със златни букви в българската култура, чийто истински портрет се пази не в учебниците, а в тишината на семейните спомени. По повод 120 години от рождението на големия български график и живописец, родният му град стана домакин на вълнуваща ретроспективна изложба „От Пещера към вечността“. Експозицията не просто показва гения на майстора на графиката, но и за първи път изважда на бял свят непоказвани досега живописни платна, грижливо пазени в семейния архив. Изложба, доказала как се живее с наследството на един колос и как пламъкът на таланта се предава през поколенията, чак до неговата правнучка Ива, която също показва свои картини в изложбата. „Стария дъб“ на Ива стои до едноименния оригинал на прадядо й. Забравени истории от ателието, силата на пословична семейна любов и живия дух на художника разкрива пред „Знаме“ неговият внук Радослав Стайков.
- Г-н Стайков, с какво усещане се завърнахте от Канада в родния град на дядо Ви по повод художественото събитие и годишнината?
- С вълнение и радост за мен и семейството ми, съпругата ми Диана и двете ни деца Ива и Камен. Усетихме топлотата от посрещането и гостоприемството на обществеността. Художествената проява уважи кметът Йордан Младенов, близки и любители на художественото изкуство. Благодарност към добрата организация, така прекрасно да изглежда нарочно променената фасада на галерията, в стила на изложбата и аранжировката на картините в залата. Щастливи сме да сме част от културата на родния град на дядо ми – проф. Веселин Стайков.
- В експозицията са включени непоказвани досега живописни платна, собственост на семейството. Каква е историята на творбите и защо решихте да ги споделите с публиката точно сега?
- Отговарям с истинска признателност на родствениците преди нас – съпругата на Веселин Стайков – Милка, на родителите ми за вложените усилия през годините да съхранят богатото културно наследство. В изложбата са показани пет живописни произведения от най-ранния период на художника. Четири от тях са пейзажи от Пещера, а петата е с фонтанче от пловдивската гимназия, в която той е учил. Непоказваните картини носят на семейството ни емоционален заряд и са силна връзка с преживяванията на Веселин Стайков. А и какво по-хубаво от това повече хора да ги познават. Те със сигурност ще открият своята си картина в залата.
Дядо ми още на 14 години рисува с маслени бои. Неговият първи учител е пловдивският художник Витко Бабаков. В града под тепетата той се запознава с видния български писател и художник Николай Райнов, оказал положително влияние за развитието му като творец в неговите най-млади години. Една от най-емблематичните творби в изложбата е „Стария дъб“ – гравюра върху дърво. Дъбът отдавна го няма, но споменът за него е увековечен в графично платно, съхранено във фонда на местната галерия. Картината има и живописно изображение с възможност за контраст между техниките. „Слънчогледите“ са другата впечатляваща творба от двора на родната къща на дядо ми. Грейналите в жълто слънчогледови ниви край Пещера днес са препратка към символика от миналия век.
- Да израснеш в дом с творчество на един от колосите на българската графика е привилегия, но и отговорност. Как наследството оформи детството Ви и ценностите във Вашата фамилия и какво е десетилетия да живееш с картините на дядо си?
- За съжаление, нямах щастието да го познавам лично, но пазя спомени за него от разкази на родителите си и на родата. Иначе, добре помня ателието му с девиза „Съсипете се от работа“, изписан саморъчно с големи букви върху картон, който пазим и до днес. Под сентенцията стои името на автора й – художника Огюст Роден. Написаното ме стряскаше, макар да не осъзнавах какво точно означава. По-късно разбрах, че това е философията в живота на Веселин Стайков. Защото създаденото от него е плод на отдадеността му към труда, професията и изкуството. Разбиране, предаване на поколенията ни като послание.
Изображенията в картините му подсъзнателно се запечатват в моето и на децата съзнание, както се случи при дъщеря ни Ива, която от малка пресъздава в картините видяното от дядо си.
- Коя от творбите заема специално място в дома Ви и с каква семейна случка е свързана?
- „Стария дъб“ неизменно е част от дома ни, независимо къде по света се намираме. Картината не носи семейно преживяване, по-скоро е символ на корените ни, свързана с родословното ни дърво – да знаеш кой си, откъде си тръгнал и накъде продължаваш. „Стария дъб“ не слиза от плакати по повод на художествени прояви.
Дядо ми също така е впечатлен силно от гората около Пещера. Носейки храна по трънливите пътеки на добитъка там с други хлапета, пеят, за да преодоляват страховете си. Пейзаж от този балкан също краси дома ни.
- Проф. Веселин Стайков, роден в Пещера, учи в Академията в София, специализира в Италия, печели наградата Гран при в Париж. Откъде е огромната му творческа сила – от корените на Родопа планина или от досега със световната култура?
- Художникът израства в будно семейство. Дядо му Христо Цикалов, е възрожденски деец, свързан с революционните борби, два пъти е бил кмет на Пещера. Баща му Георги Стайков е виден общественик и член на Демократическата партия. Богатата семейна библиотека формира интересите му към образованието и културата. Чете произведения на световни класици като „Ад“ на Данте Алигиери. Влияние върху творчеството му оказват художници като Сезан, Пикасо и известни за времето си графици. За първите си изложби през 1938 г. получава добър международен отзвук.
Семейството е имало и трудни години. Съпругата му Милка Стайкова работи в тютюнева фабрика, за да помогне в ученето му за художник. По-късно тя завършва „Медицина“ със специалност „Акушер-гинеколог“.
- За първи в България са показани картини на дъщеря Ви Ива Стайкова. Как се предава творческият ген през поколенията и какво би казал прадядото за творбите на Ива?
- Мисля, че няма точна формула за предаване на гена. Като внук на художник, към моя милост имаше очакване да наследя професията на дядо си. Посещавах курсове по рисуване, но осъзнах, че това не е моето, макар че със скулптурата се справях по-добре. Дъщеря ми пък от малка хвана молива и четката, а желанието й да рисува идваше някак си отвътре, без много усилия. Това ни подсказа, че момичето има дарба и талант. Щастливи сме, че картина, версия на „Стария дъб“ стои до тази на прадядо й. Ивината творба представлява рисунка на буквите „С“, „К“, „Р“, „Е“, „Ч“, „Б“, „О“, „Р“, „Д“ – вид художествен материал и техника за рисуване, при която изображението се създава чрез изчегъртване. Ива използва черна хартия, а отпечатъкът е уникален и единствен.
Какво ще каже Веселин Стайков за творбата на Ива, е въпрос с много труден отговор. Мисля, че ще е скептичен, защото е повтарял: „Ако видите децата да хванат четки, удряйте ги през ръцете!“, знаейки за трудността на собствения си занаят. Не зная дали нарисуваното от Ива ще му хареса. Вероятно ще каже, че може да е и по-добре в изображението или нещо да се промени. Нека да уточним, че все пак става дума за поколения с различен мироглед и виждания за художественото изкуство.
- Как фамилията успява да съхрани художественото наследство на Веселин Стайков?
- С много любов и отговорност. Заслугата е първо – на родителите ми, с грижа за реставрация на картини и изграждане на подходящо хранилище. Ние след тях поехме щафетата с желанието по-често творбите на дядо ми да се показват на изложби. Както се случва сега в пещерската и в Софийската градска галерия. Миналия петък там представихме излезлият от печат луксозен каталог с произведения на Веселин Стайков.
- Печатните издания като „Знаме“ остават за историята точно като картините на дядо Ви. Какво да запомнят младите българи днес за личността и завета на Веселин Стайков?
- Да се знае, че творчеството му, освен художествена стойност, има и социална насоченост, и хуманизъм към обикновения човек. Има творби с пресъздаване на селския труд, на жетвари, каменари, тютюнонизачки. И това, че изкуството и трудът са едно цяло. Бащата на съвременната българска графика остава верен на творчеството си извън светлините на галериите и академичната катедра. Изложбата „От Пещера към вечността“ връща дядо ми у дома.
Роденият в Пещера проф. Веселин Стайков (1906-1970 г.) е сред водещите представители на българската графика в средата на 20 век. Завършва „Живопис“ в Художествената академия в София в класа на проф. Цено Тодоров. Голяма част от творческия си път посвещава на графичното изкуство под влияние на проф. Васил Захариев. Автор на рисунки, дърворезби, гравюри, литографии, офорти и живописни произведения, като сред най-известните са циклите „Мелник“, „Созопол“, „Карлово“ и „София“. Творби, посветени на природата, труда и българския пейзаж, както и приложни работи.
Проф. Веселин Стайков е първият български график, който създава гравюри на метал и линогравюри. Носител е на престижни отличия – златен медал от Международна изложба във Варшава, Полша, Гран при на Парижко изложение и други. Специализира живопис в Италия в ателието на Феличе Карене. Преподавател е в Националната художествена академия в София.
Отива си от този свят през 1970 г. във Виена.
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия – НХГ, Софийска градска галерия и други.
Пенка МИХАЙЛОВА
