/разказ за събитията от книгата „Материал за описанието на с. Сестримо Пазарджишко“ от о. з. ген. Никола Димитров Янакиев/
Идването на Захари Стоянов и Петър Зогравски в Сестримо
Главен организатор на съединисткото движение в Сестримо е Михаил Христов Желявски (Сестримски), който по това време бил главен учител, а след това – и околийски училищен инспектор в гр. Ихтиман.
През март 1885г. в Източна Румелия станало движение в полза на Съединението с Българското княжество и сестримци не остават настрана. Сестримски най-много разчитал на родното си село Сестримо, на родствениците си, юначни и неустрашими балканци, които не се убояли да въстанат през 1876 година. Той отишъл при тях. На 14март 1885г. събрал ги на открито място, вън от селото, за да не може никой да ги прислушва, Христо Суньов (въстанически войвода от 1876 г.), Таньо Киров (въстанически войвода) , Иван Желязков, Колчо Попов (и двамата ковачи на ятагани и шишове за въстаниците от 1876 г.), Иван Янакиев, Георги Карагьоза и Колчо Зашов – всички най-влиятелни хора в селото – и им съобщил за взетото решение в Пловдив, че трябва да се приготвят за на пролет с въоръжена сила да пометат Румелийската власт и да се съединят с Княжеството. Те всички приели това и решили селото да се въоръжава под причина, че има опасност да бъде нападнато от помаци в турско. Агитацията на Съединението вървяла много успешно през всичкото време, само под най-строга тайна за начина, за който се крои да стане. Особен ефект произвеждал примера, че е смешно когато ще отиваме за София на Вакарел да ни заставляват да прерипваме през дима на запалено гюбре, за да не заразим софиянци с появилата се нейде в Азия или Африка чума или холера. През август същата година М. Сестримски поканил Захари Стоянов и Петър Зогравски, да дойдат в Сестримо да агитират хората.
През септември Захари Стоянов и Зогравски дошли в селото. Селяните се отнасяли към тях като към светци, като за носители на нещо светло, на нещо идеално. Това напомня дохождането на Бенковски в селото с развятото знаме на въстанието. Двамата били настанени нощуват в къщата на мъченически загиналия свещеник поп Георги поп Лазаров. На вечерта станало голямо движение в селото и двора на къщата се напълнил с въоръжени хора, повечето били с мартини. Двамата революционери говорили пред хората. На сутринта Захария и Зографски си тръгват. Малко след това, дошли конни стражари от подвижната Пловдивска жандармерия. Командирът стигнал в Сестримо и като разбрал, че са излезли от там, върнал се веднага назад и една част от стражата си пуснал по дирите на Захари и Зографски. След това дошла кавалерия в Сестримо, под командата на поручик х. Вельов от Пазарджик, войниците били разквартирувани в училището. Вечерта, на 5 септември когато се било вече стъмнило, населението от селото било събрано в училищния двор, където в училищното здание все още била и румелийската полурота и от балкона на училището дошлия агитатор обявил на населението, че Съединението на Северна с Южна България било обявено. Населението в изблик на радост започнало да вика продължително „Ура!“ и да си хвърля шапките във въздуха.
Поручикът, командир на полуротата, който бил през това време нарочно заведен на приказки и почерпка в една близка кръчма, като чул „урата“, едва тогава се догадил за неговата задача, изскочил от кръчмата и дал заповед на войниците да арестуват агитатора. Войниците изпълнили заповедта с мъка, защото били възпрепятствани от ентусиазираното население. Последното, след кратко съвещание, се разотишло по домовете си, но след малко пак се появило в училищния двор, но вече въоръжено с кринки и мартини, каквито е имало почти във всяка къща и блокирало училището с войниците, заедно с поручика, като било поискано агитаторът да бъде освободен. Понеже поручикът отказал да изпълни искането на населението, блокадата продължила и през нощта и били изпратени хора на Белювската гара, за да се узнае какво е истинското положение.
На следващия ден, шести септември, рано сутринта изпратените разузнавачи се завърнали и донесли радостната вест, че съединението на двете Българии – Северна и Южна било свършен факт и донесли със себе си и едно доста голямо количество бронзови лъвчета. Населението сега още по-ентусиазирано започнало да ликува, но вече заедно с войниците от полуротата, на които били снети от шапките румелийските звезди и ги заменили с българските „разперени лъвчета“, след много ликуване и радост войниците били нагостени и радушно изпратени обратно за Пазарджик. Така населението от село Сестримо посрещнало голямото историческо събитие – Съединението на Северна с Южна България.
Исторически музей – Белово
Къщата на революционера поп Георги поп Лазаров (загинал по време на Априлското въстание), в която ca настанени Захари Стоянов и Петър Зографски, при посещението си в с. Сестримо
