Когато платното срещне бронза

Живописецът Иван Кънев и скулпторът Димитър Бакърджиев – два свята в една галерия

ПЕЩЕРА. Двама талантливи творци Иван Кънев и Димитър Бакърджиев отново си подадоха ръце в изложба живопис и скулптура в галерия „Проф. Веселин Стайков“ в родопския град. В експозицията са представени 67 художествени произведения: пейзажи, натюрморти – масло, акварел и акрил, както и малка пластика – бронз.

Скулпторът Димитър Бакърджиев за творчеството, за корена и вдъхновението в изкуството:

- Г-н Бакърджиев, как се роди идеята за съвместната ви изложба живопис и скулптура и какво е усещането да споделяш с колега едно и също пространство?

- Тази е шестата експозиция от мои и на живописеца Иван Кънев творби, които пътуват из България. Преди 30 години колегата Кънев гостува с изложба в Градската художествена галерия в Карлово по моя покана като галерист. Допадна ми натюрелът в картините му, подходът към изкуството и най-вече – че рисува природата, платна, на които малките ми пластики опонират в хумористичен стил, меко казано. Така се ражда магията на взаимността и допълването на двете изкуства. Чувствам се щастлив да споделям едно и също галерийно пространство с колега и приятел.

- Къде е по-голямата свобода за твореца – в играта с нюансите на цвета върху бялото платно или в овладяването на застиналата материя на скулптурата?

- Свободата е тази, в която чрез изразните средства художникът изказва вълнението си от природата, от преживените щастливи мигове и други състояния и емоции. Независимо дали е в цвят, бронз или камък. Когато предадеш художествено и малка част от божественото около нас, значи си изпълнил творческата си мисия, за която сме призвани.

Иначе, от зараждането си древните автори са живописвали скулптурни произведения, гръцки артефакти, скулптури в храмове и други. Пример за това са и восъчните фигури на мадам Тюсо в Лондон с клонове по целия свят. Оцветяването там е съвършено и отговаря на прототипа на изображението. По този начин пластичната форма и живописната картина индиректно си взаимодействат. Подобен е и ефектът от моите и на Иван Кънев произведения на изкуството.

- Творбите в изложбата носят усещането за традиция, природа и български корен. Кои са главните герои, които публиката в Пещера разпознава в картините и скулптурата?

- Те са много и разнообразни. Търсени са теми от български обичаи, занаяти, стара архитектура и улици, красиви пейзажи, литературни герои. Като тези мои десет скулптури по скици – рисунки на Чудомир, показани на изложба в къщата-музей на известния български сатирик в родния му Казанлък. Доволен съм, че надградих в неговия дух създаденото от писателя. Имам и пластични изображения върху „Паисий“ на проф. Кольо Генчев, „На нивата“ на Христо Станчев и други. Интересното е, че сътвореното впечатлява с обемната си форма.

Иван Кънев пресъздава в картини състояния на природата в различните й сезони. В една от тях вековни дървета се оглеждат в близкия вир. От неговата творба изваях от бронз дърво, изживяло пътя си, но някъде долу, до корена, поникват клончета със зелени листенца - показател за възраждащата се природа. С Иван Кънев от деца сме свързани с Балкана, той – със Сливенския, аз – с Карловския, и той намира място в творбите на двама ни.

- Автор сте на статуетки-призове. Какво най-важно те носят в себе си?

- Още като студент се впечатлявах от световните награди – „Оскар“, „Сезар“ и други. По-късно това ме подтикна да създам призове за отличаване на победители в конкурси и фестивали в родния си град, наречен Долината на розите. Родиха се „Царицата на розата“, „Златна роза“, наградата „Карлово“, „Детска песен“ и т. н.

Така, по покана на актьора Стефан Илиев, се стигна и до първия „Икар“ – годишната награда на Съюза на артистите в България. Първоначално се наричаше „Антична колона“, но съгражданинът ми Христо Мутафчиев предложи променя и се появи хвърчащият Икар. Връчването на „Икар“ продължи 10 години, после се появи нова модификация на друг колега. Гордея се, че съм първоавторът на престижната награда.

„Златното око“ пък радва призьорите на Фестивала за кинооператорско майсторство в памет на Димо Коларов в родното му Попово. Важно е статуетката да отговаря на събитието и да има закачка към темата му.

- Всеки пигмент или материал има своята граница. Кое беше най-голямото предизвикателство при подготовката на творбите за галерийната зала?

- Всичко в една изложба е предизвикателство, ако щете и подредбата на произведенията в експозицията. Правя аналог с оперен певец, на който предстои за първи път да пее в непозната зала. За него най-важна е акустиката за това как звучи гласът му, както и други технически възможности на сцената. При нас това се отнася за живописта и скулптурата – височината на картината на стената, редуването на топло и студено, цветовете им, графичното, пластичното и други. Заемайки точното си място, творбата става видима и въздействаща за зрителя.

- Какво си пожелавате да отнесе със себе си посетителят, след като види изложбата и напусне залата?

- То е като след концерт или театър, когато човек си тананика някоя от мелодиите или преживява сценки от видяното в спектакъла. Някои от детайлите му остават като шлагери, както се казва и в изкуството. Това си пожелавам да се случи и при моите произведения – човек да си ги представя като цвят и изображение. Например, истински шлагери в съзнанието на хората са „Слънчогледи“ на Ван Гог и на други велики майстори на изкуството.

- Какво ново да очакваме от Димитър Бакърджиев?

- На 29 октомври, в музейния комплекс в Сопот, с художничката Дени Орманова, ще покажем обща изложба под надслов „Априлско въстание“. Проявата ще е повод да наградя с индивидуални призове Иван Киров, потомък на възрожденеца Райно Попович и автора на химна на Карлово – сливенлията Веско Димитров.

Иначе, творческият ми път продължава...

Художникът Димитър Бакърджиев живее и твори в родното си Карлово. Завършва Художествената академия в София, специалност „Керамика“, в класа на проф. Венко Колев, с присъдена учителска правоспособност. Работи в областта на изящното и приложното изкуство. Автор е на малка пластика, статуетки, на приза „Икар“ за годишните награди на Съюза на артистите в България. Участва в изработването на герба на Карлово в съавторство с графика Дечко Тодоров. Известен е с монументални творби в областта на восъчните фигури, като пресъздава образите на Васил Левски и Иван Вазов.

Има изложби – самостоятелни и общи, у нас и в чужбина. Носител е на престижни награди, сред които и приз на Салон Монтруж (1997 г.) в Париж.

Роденият в Сливен художник –

инж. Иван Кънев,

завършва специалността „Художествено оформление на тъкани“ в Техникума по текстил в родния си град, после – и Химическия институт в Бургас. Там ръководи секция „Изобразително изкуство“. Работи в областта на живописта и приложното изкуство, дърворезба и бижутерство. Има и добри попадения при карикатурата и шаржа. Експериментира в техниката на акварела, акрила и маслото.

Вдъхновен от красотата и величието на Балкана, той създава художествената колекция „Приятели на Балкана“. Член е на Задругата на художествените занаяти в Сливен.

Автор е на самостоятелни изложби. Участва и в общи експозиции у нас и в чужбина.

Пенка МИХАЙЛОВА