Три години готви на духовниците в магерницата на Кръстова гора
БРАЦИГОВО. Йорданка Атанасова е брациговска снаха, родом от Розово. Завършва Строителния техникум в града, но за кратко упражнява техническата си професия. Над 13 години работи като инкасаторка и счетоводителка.
Друго обаче е нещото, което вълнува и привлича интересите на жената – готварството. То е скъп спомен от препечения зелник и вкуса на топлите гозби на мама и уроците на нейния брат – майстор-готвача Атанас Вълков.
Йорданка – Дани, както всички я наричат, прави първите си стъпки в кухнята на местно заведение. Там й хрумва идеята да майстори нещо различно, което да радва не само небцето, но и окото на посетителите. Захваща се да реди зеленчуци в красиви салати.
Сменя няколко заведения за хранене.
Готви и на духовници в манастирската кухня – магерница на Кръстова гора
Занаятът й и сега продължава.
- Той навърши 28 години – от 1997 г. до днес, припомни Дани. - Хобито ми се роди някак изненадващо, изневиделица, пратено от Бога. Сама си измислям фигурките с различните зеленчуци. Тук са природни красоти, животинки, плодове, даже и човечета. От блюдата надничат пиленца, зайчета, много цветя със собствените им имена, фламинго, което французин снима за спомен и още, и още.
Как се правят ли? С въображение и голям черпак любов.
Най-добри лаленца се получават от балучка (малки кромидчета),
розичките – от червено цвекло и домати, а кошничките – от краставица. От репичките пък се раждат 3-4 вида цветя с дръжки от магданоз и царевични зърна за тичинки.
Наскоро купих плодове за компот и продукти за готвене, но стана така, че праскова се превърна в истинско пухкаво пернато, картофът – в костенурка, а джинджифилът – в агънце. От тестото за бухти пък се пръкват интересни представители на флората и фауната, похвали се майсторката.
Тя радва рожденици, юбиляри и празнуващи по други поводи хора с
надписи от зеленчуци върху салата,
като „Честит имен ден!“ и други пожелания. При тези случаи първо се прочита текстът на глас и тогава се пристъпва към вкусната храна.
- Защото не можеш да се нахраниш само с красота в чинията – убедена е Дани. - Много често посетителите не докосват салатата, за да не развалят фигурките. Прави ми впечатление, че мъжете повече от жените се възхищават от салатите, а би трябвало да е обратното. Нямам обяснение, но това е факт. Не пропускам да украсявам и семейната ни трапеза и в делници, и по празници, уточни готвачката.
Тя няма любима гозба, а най-важен при приготвянето е усетът какво ще се получи като резултат.
Само по аромата познава има ли нужда да се добави щипка сол
или не. Това е част от висшите тънкости на кулинарията.
Убедена е, че не титлата „главен готвач“ определя вкуса на ястията, а колко си „главен“, решават хората на трапезата.
Няма лични предпочитания какво ще си хапне, може да поминува и само с намазана филийка с доматче.
Към салатите и готвенето за клиентите си прибавя и десерт, за който не ползва специални рецепти – всичко се определя на око. Като този от тиква. Парчетата от нея се заливат с карамелизиран сироп, покриват се с фолио и се пекат. След това се добавят мед и орехи.
Домашна торта,
торта „Шарлота“ и тулумбички,
които някога е предлагала в заведение, са другите нейни сладки изделия.
По повод преминалия на 14 септември Празник на Кръстова гора, Дани припомни моменти от 3-годишния си престой като готвачка на святото място.
- Определям го като уникално духовно кътче, което всеки път на този ден ми носи надежда, но и много болка и тъга за болните и страдащи хора, дошли да търсят изцеление от Бога. Мъката ме хваща за гърлото и зная, че не мога да помогна. Но пък има два случая на радост –
дете проговори и жена се сдоби с рожба
Вярвам в силата на Кръстова гора и там наистина се случват чудеса!
Нейно хоби в обителта са отново цветята. Оформя цветна градинка, в която посетителите се снимат, а пространството до параклиса „Свети Иван Рилски“ е постлано с дъхав здравец.
Дани помага и при паленето на кандилата в църквата „Света Богородица“ и в тринайсетте параклиса.
За още едно хоби спомена майсторката на салатите с цветя и животинки -
да бърка мехлеми от билки, които сама бере
Съставките са разнообразни – боров катран, пчелен восък, пача мас, мед, глухарче, змийско мляко, дафинов лист, невен, див кестен, смрадлика, мащерка, индрише (лезетра), розмарин, лайка и рози.
- Правилно съчетани, продуктите помагат за ставни, кожни и други заболявания – твърди Дани. И припомни благодарността на лекар, изпитал ползата на едно от мазилата й. Тя и дарява, и продава. За приготвянето им си помага с информация от интернет.
Обича да помага при нужда. Давала е последните си два лева на колежка, за да купи тя храна за своето куче с тях. Твърдо обаче признава, че никога не оставя магарето си в калта, когато е права.
- Имам приятели от цяла България, получавам от тях картички
с поздравления, чуваме се по телефона, гостуват ми и това ме прави щастлива, призна Дани.
Така динамично преминават дните на брациговската снаха – в майсторене на причудливите зеленчукови салати, в приготвяне на лечебни кремове и общуване с приятели от близо и далеч. Трудът не я плаши, защото от 6-годишна е по тютюневите ниви на родното си село.
Дани е удовлетворена от това, което прави. И обеща да продължи по утъпкания път да създава красоти и да прави добро за хората.
Пенка МИХАЙЛОВА

