Изпреварват ни само морските области Бургас и Варна
В едно от последните си проучвания на регионите анализаторите от Института за пазарна икономика (ИПИ) изследват „Сезонните работници от трети страни – къде, колко и какво работят“. Спират се по-подробно само на сезонните работници с разрешение за работа в България до 90 дни.
Ето какви са пък изводите, до които достигат.
Пикът на летния сезон носи със себе си най-голямото струпване на сезонни работници от страни извън ЕС в българската икономика. През последните няколко години се води и ожесточен дебат за ролята и добавената им стойност; често в този дебат обаче липсват данни. Този тип работници запълват най-непосредствените нужди на бизнеса – за кратко, в натоварените месеци на туристическия сезон, земеделските и строителните цикли. Длъжностите, произходът и регионалното им разпределение проследяваме въз основа на данни, предоставени от Агенция по заетостта.
През 2025 година у нас са регистрирани 18 658 разрешения за 90-дневна сезонна заетост на работници от трети страни. Тяхното регионално разпределение е неравномерно, като
най-високата им концентрация е в областите Бургас (8066 работници), Варна (3022), Пазарджик (1456) и Добрич (1219)
В нашата област, освен временни, има и постоянни работници от трети страни, както нееднократно сме писали в „Знаме“. Заети са в различни отрасли – производство, селско стопанство, строителство, хотелиерство, ресторантьорство и други услуги. На все повече хора им прави впечатление, че се увеличава и броят на чужденците, с които се разминават по местните улици – в Пазарджик ги виждаме около Тортата и Мекхемето, на Острова… Цели групи чужденци-работници се трудят във фирми в индустриалната зона и в района на околовръстния бул. „Стефан Стамболов“, в ритейл парка…
Съсредоточаването по Черноморието не е случайност, предвид длъжностите, които заемат, продължава анализът на ИПИ. Най-често срещаната длъжност е „работник, кухня“ с 3541 разрешения, следвана от по-общи категории като „общ работник“ и „сезонен работник“ с по около 2300 разрешения всяка. Малко след тях обаче отново се нареждат длъжности, свързани с туризма, например „Камериер/камериерка“ с 1655 разрешителни, „сервитьор“ (1374), „работник, ресторант“ (1054), „помощник-готвач“ и „готвач“ (общо 1206). Освен общите длъжности и тези, свързани с хотелиерство и ресторантьорство, се открояват и сезонните земеделски работници, които през 2025 г. са 1660 (или 8,5% от всички сезонни работници).
И в нашата област сезонните работници са в производството, строителството, ресторантьорството и услугите, земеделието
От ИПИ пък обръщат внимание и на факта, че регионалните данни противоречат на схващането, че сезонните работници от трети страни изместват местната заетост. Често тази идея се аргументира с удобно подбрани данни за свиваща се заетост сред определени възрастови групи. Ако обаче разгледаме на областно ниво изменението в коефициента на заетост за 2025 г. спрямо 2024 г. (на национално ниво изменение няма), то областите, които бележат най-голям спад не са тези, в които има висока временна заетост от трети страни. Напротив, корелацията между изменението в коефициента на заетост и разрешенията за временна заетост на ниво област е едва 2,7%. Корелацията с коефициента на икономическа активност е по-висока, но
въпреки това недостатъчно висока,
за да можем да твърдим, че сезонната заетост води до икономическа неактивност у местното население.
Що се касае до произхода на сезонните работници от трети страни в България, той също е силно концентриран, като следва общото разпределение на тази група трудови мигранти. Макар през 2025 г. България да приема работници от 55 страни от всички континенти, почти половината идват от Узбекистан (4759) и Киргизстан (3589). След тях с по над хиляда работници се нареждат Турция, Бангладеш, Непал и Молдова. Всъщност почти всички сезонни работници идват от Азия, Източна Европа и Близкия изток – отвъд тях, за граждани на страни от другите части на света са издадени едва 145 разрешения.
Катя ФИЛИПОВА
