Помогнаха ми от Общината и приятелите от клуба, а после ме чакаха изненади
На сайта си писахме, че Пламен Палев стана за трети път световен шампион за ветерани на първенството по борба в Аман, Йордания, и това предизвика особена радост в Пазарджик и Лесичово. Класикът триумфира в кат. до 88 кг, дивизия B (41-45 г.), като на финала постигна бърз туш - само за 34 секунди, срещу турчина Ахмед Четин. Преди това победи руснаците Игор Юдаев и Евгений Глазков, а на полуфинала - Андрий Сербин. Читателите на "Знаме" знаят, че Палев стана №1 в света през 2023 г. и 2024 г. В Аман пък сребро спечели и пазарджиклията Петър Георгиев-Комара. Треньорът в „Левски“ загуби от миналогодишния шампион от Грузия в кат. до 70 кг, дивизия А (35-40 г.).
„Подготовката ми мина тежко –
през май скъсах предни кръстни връзки на коляното
Едно момче в залата ми падна на крака... Не знаех дали ще мога да участвам, колкото и да исках. След двайсетина дена болката поотшумя и взех решението: ще се боря!“, разказва пред наш репортер Палев. За световното изцяло се подготвял в Пазарджик – с момчетата от клуба по свободна борба. „Благодаря им! Те са много добри. Миналата година децата станаха републикански шампиони отборно, а седмица преди да замина за Аман Борис Борисов от клуба спечели бронз на балканиадата в Копривница, Хърватия, до 15 години – страхотни постижения!“…
На световното в Аман участвали 527 спортисти от 50 държави. „Миналата година бяха 1000 човека, но сега
конкуренцията бе убийствена
В моята категория бяхме 14 души, всички силни се бяха събрали в единия поток, за мой лош късмет – в моя (смее се). Вече 5 години се боря на световни за ветерани и познавам почти всички, макар тази година да съм в горната дивизия. Мислех, че ще ми е по-лесно, ама беше по-трудно, отколкото при по-младите преди. Много натежаха скъсаните връзки и колкото и да бях подготвен, мисълта за това коляно през цялото състезание не ме остави на мира. Руснакът в първата среща бе видимо много по-голям от мен, поведе с 3:0 минута след началото, но това не ме отказа. Даже бях сигурен, че тази среща ще я взема и в една ситуация тръгна да ме хвърля, изнесох се, затиснах го и го туширах. Втората среща бе по-напрегната – с миналогодишния шампион в тази възрастова група, руснак. Беше „на кантар“, но си построих тактиката преди срещата, излязох и го надвих 8:4. Имаше чалънджи, проточвания, но победих. И дойде полуфиналът с украинец – може би един от най-трудните ми двубои. Защото на десетата секунда съперникът ми
удари контузения крак и той изпука
Неописуеми болки! Не знаех дали ще продължа. Дойдоха докторите, свалих наколенката, започнаха да го замразяват, мислех си: „Край! Състезанието приключи!“. Минаха може би 2, 3, 4 минути, докторите ме попитаха дали мога да продължа, отговорих „Да“. Боли-не боли, трябваше да изляза. Бяха минали само 30 секунди от срещата. До края на първата част водех с 9:0... Събрах се и вече бях готов за финала. Но там знаех, че всички от другия поток можех да ги надвия. Между моите срещи успоредно наблюдавах потенциалните си конкуренти. За турчина бях сигурен, че ще го надвия, но не подцених срещата. И спечелих за 34 секунди и бях много горд, че пак съм световен шампион и кракът ми е издържал, „надвих“ контузията.
Община Пазарджик ми помогна финансово
– без това не знам дали щях да участвам. Далеч е, разходите са много. Благодаря за подкрепата и за това, че повярваха в мен. В Аман участвахме 6 класика и един свободняк. Такова представяне на знам дали сме имали – двама първи, един втори и двама трети на стълбичката, и едно пето място. Петър Георгиев от Росен в момента е на 38 и направи 4 много трудни срещи, за да спечели среброто. Иван Саров пък е на 58, тази му е шеста година при ветераните, успя да вземе злато, събу кецовете и приключи кариерата си – каза, че си е сбъднал мечтата. Перфектно представяне на целия отбор!“...
На летището в София приятелите на класика и семейството му го изненадали. „Посрещнаха ме малки и големи, към 30 човека с транспаранти, знамена…
Неописуемо беше!
Благодаря им за уважението! А после пък друга изненада! Класът на сина ми Александър – 2В клас от ОУ „Любен Каравелов“, ме зарадва със специално изработено табло. Госпожата ми каза, че след учебните занятия три дена са си играли, за да го правят! Всяко дете е оставило собственоръчно пожелание... Благодаря ви, дечица!“, вълнува се Пламен. До края на годината той трябва да се оперира и има идея да участва и през 2027-а на световното. „То ще е в Пореч, Хърватска, а там съм ставал световен шампион, имам хубави спомени. Искам да пробвам пак“, усмихва се Палев. Не подминаваме
темата за промяната в управата на федерацията
„Трябваше да стане това, за да върви нагоре борбата. Уважения към Станка Златева за това, което направи като състезател, нормално е да налагаш български състезатели като шеф на федерацията, но не можеш да игнорираш олимпийски шампион, двукратен и трикратен европейски шампион заради лични отношения. Новият председател Тодор Ангелов е от региона, от Братаница, познато име в борбата е, да се надяваме, че ще сплоти борците и ще имаме нови успехи. Хубаво е, че на световното в Астана, което започва сега, успяхме да картотекираме и Кирил, и Семен, и Едмонд. Те са доста подготвени и могат да вземат медали.
Дочо ЧАНЕВ
