Драги читатели, часове след Деня на народните будители ви припомняме за наши съграждани – живи или отишли си, известни с прозвището „Учителя“. Хора мъдри и философи, без значение на професията им. Днес ви срещаме с Димитър Пенчев, както го направихме с Димитър Копривщенов. Но ще ви припомним и Учителите Димитър Пенчев, Димитър Мечев, Николай Иванов, Никола Деянов, Нистор Хаинов... Разбира се, за щастие немалко други наши съграждани също изпълват смисъла на думата „учител“ с главно „У“ и са пример не само за подрастващите. Сега обаче пишем за хората, обръщението към които беше не по име, а с „Учителю“.
СТРЕЛЧА. Като Учителя бе известен Димитър Пенчев. Колоритен чудак и мъдрец, неуморен, раздаващ се безкористно. Това признават дори стрелчани, които казват, че го определят като „противоречива личност“. Димитър Пенчев Димитров остава в историята на стрелчанското образование преди всичко със своя отдаден и вдъхновен подход като учител по български език и литература. В първите години след създаването на гимназията в Стрелча, когато училището тепърва гради своите традиции, ролята на преподавателя е била ключова за изграждането на цялостната учебна среда. Като учител той не просто преподавал граматическите правила и произведенията от българската класика, а се е стремил да възпита у учениците любов към родната реч, уважение към книжовното наследство и способност за самостоятелно критично мислене. За първите поколения стрелчански гимназисти той е бил не само преподавател, но и ментор, който е оформял техния мироглед, поощрявал е грамотността им и ги е подготвял за пълноценна реализация и по-нататъшно образование. Чрезвзискателност, съчетана с уважение към младите хора, Димитър Пенчев успява да изгради репутация на уважаван и ценен педагог, чийто принос се помни като важна част от просветното възраждане на град Стрелча в средата на XX век. Димитър Пенчев посвети десетилетия на най-стария културен институт в общината – Народно читалище „Просвещение-1871“, беше дългогодишен председател и член на читалищното настоятелство, а неговото председателство съвпада с проектирането и строежа на новата модерна читалищна сграда. Благодарение на организационните усилия на Учителя, след откриването на сградата в Стрелча закипява изключително богат културен живот. Под негово ръководство библиотеката се разраства в два отдела (за деца и възрастни), превръщайки се в притегателен културен и информационен център за местната общност.
Самият Димитър Пенчев е поет и писател, и автор на една от най-хубавите песни за Стрелча, която започва: „Кой не е идвал в Стрелча напролет рози да бере…“, а като преподавател оставя сърцето си в класната стая. За стрелчани обаче Учителя Пенчев, не е само вдъхновен учител и успешен треньор на футболния отбор, който бие даже пазарджиклии, не е само умел читалищен администратор, но и истински самодеец по призвание. Преди повече от 40 години Учителя лично изследва, описва и пресъздава на сцена традиционния местен ритуал „Последният ден на жътвата“. Този автентичен за Стрелча обичай бива представен на Националния събор на народното творчество в Копривщица, където Димитър Пенчев е награден със златен медал за своя принос към опазването на нематериалното културно наследство. Обичаят се изпълнява от самодейците в града и до днес.
През 2014 г., по случай 50 години от създаването на новия читалищен дом, Учителя бе награден като ветеран и обявен за „Носител на почетен знак на община Стрелча“. През 2017 г. Общинският съвет официално гласува неговото удостояване с най-високата титла – „Почетен гражданин на Стрелча“. Почина на достолепна възраст.
Приятел на редакцията бе Учителя Пенчев, винаги живо вземаше отношение по наболели проблеми, предлагаше и решения. Днес е по-скоро непознат за младите, затова припомняме делото му – на родолюбец, болеещ за родния си край и българщината, запалил искрата за съхраняването на духовните ценности у поколения стрелчани.
Мир на душата му!
Ангел АНАТОЛИЕВ
За друг будител-учител - Димитър Копривщенов, четете ТУК.
