Във Велинград за Димитър Мечев може да се чуе едно обръщение в разказите на хората, които са го познавали: „Учителю“. Така го наричали и извън училището, години след последния учебен час. Думата е надживяла конкретната връзка между преподавател и ученик и е съхранила признателността към човек, оставил следа в културния живот на града. Не само на 1 ноември това обръщение заслужава внимание. То помага да разберем как една професия се превръща в обществена мисия.
Димитър Мечев е учител по професия и по призвание. В училищата, в които работи, създава хорове, оркестри и музикални школи. Преподаването получава продължение в репетицията, на сцената, в срещата с публиката. Около музиката постепенно се изгражда общност. Най-мащабният израз на тази работа е духовият оркестър, чието начало е поставено през 1965 г. към Първо основно училище във Велинград. От училищна формация той израства в представителен младежки състав, свързва съдбата си с читалище „Отец Паисий-1893“ и се превръща в разпознаваема част от културния облик на града. Зад това развитие стоят десетилетия последователен труд. В продължение на 42 години като главен диригент и ръководител Мечев подготвя над 1500 музиканти. Числото очертава мащаба, но зад него са отделни човешки съдби – деца и младежи, за които срещата с музиката е станала част от порастването. Да свириш в оркестър означава да се научиш да слушаш другите, да намериш своето място в общото звучене, да подготвиш собствената си партия, защото от нея зависи работата на всички.
Важен момент в развитието на състава е участието на международния фестивал в Хеб, Чехословакия, през 1972 година. Срещата с високото равнище на други младежки оркестри подтиква Мечев да потърси по-системна подготовка за своите музиканти. През следващата година започва да изгражда екип от преподаватели и специалисти по духови и ударни инструменти и създава музикална школа. Това решение разкрива умението му да превръща високите изисквания в конкретна организация. За да има добър оркестър, са необходими подготвени деца, преподаватели, методика и постоянство. Мечев привлича съмишленици и изгражда средата, в която талантът може да се развива.
Мечтата му за музикално училище във Велинград остава неосъществена. Тя обаче показва колко далеч напред е мислел – отвъд предстоящия концерт, следващото турне или поредното отличие. Стремял се е към трайна възможност децата на града да получават музикално образование.
През 1978 г. той създава Мажоретният състав към оркестъра и Велинград може да се похвали с първия мажоретен състав в България. Откровено, колоритно и с плам Учителя разказваше за появата на „мажоретното движение“ (така го наричаше) у нас. Той дал идеята на министъра на културата Георги Йорданов, а рамо ударил и Тодор Живков, когато се чул ропот.
„Тогава по-изтъкнати оркестри бяхме Велинград, Елин Пелин и Английската гимназия в София. Той извика ръководителите на трите оркестъра в столицата, за да донесат униформата на оркестрите и по нея да се ушие костюм за мажоретки. Аз занесох Ботевската гвардейска униформа и те ми направиха поличка. И ме викат в София и аз им показах костюма. Възрожденски. "Ама, казват, полата къса". Това е на Райна Княгиня полата, бе! Може ли да е до кокалчетата, как ще марширува момичето, как ще играе?! И аз и им обясних на тия старци, че от Европа идва - каква диверсия?! Ами, то и чехите имаха тогава…“.
Поставено е началото на парад на духовите оркестри в празника на Велинград. Концертите и международните участия дават на младите изпълнители възможност да срещнат други култури и да представят своя град. Постепенно духовата музика се утвърждава като част от неговия публичен живот, от празниците и от представата на велинградчани за собствената им общност.
Приносът на Мечев се разгръща и в други читалищни дейности. Той е хорист и диригент на градския хор, артист в театралния състав, член на настоятелството и председател на читалището.
Приживе получава редица отличия, званието „Заслужил учител“ и признанието „Почетен гражданин на Велинград“. От 2007 г. представителният младежки духов оркестър с мажоретен състав носи неговото име. В края на миналата година бе открит паметник на Димитър Мечев. Място на почит към личността му, но и на памет за традицията на духовата музика във Велинград. Тя и днес звучи във Велинград, дава живот на тази памет, а съхраненото в разказите „учителю“ обяснява защо градът я пази.
По биографични материали на М. Алексиев
