В мига, в който кажеш, че от нищо нямаш нужда, вече си остарял, казва Камелия Галчева
ПАЗАРДЖИК. Доц. д-р Камелия Галчева написа нова книга и вече я представи в областния град и в Ракитово. След „Той, Тя и Мария“ авторката на близо 75 книги, посветени на педагогиката, отново зарадва приятелите си с художествена творба – „Страници от живота на АЯ“. Това е книга, която авторката си подарила за 75-я рожден ден, а с това – и на всички, които през настоящата честват своите 75 лета. За разлика от предходната книга, тази е по-малко автобиографична, и повече художествена. Философско-оптимистичен разказ за приемане на остаряването и старостта. Разказ, започнал с един сън.
„Знаеш ли, една жена, Нели, тя е библиотекар, и онзи ден ми каза: „Като прочетох книгата и не ме е страх да остарея”. Конфуций преди 2500 години е извел няколко стълба на остаряването. Един от тях е да преживееш факта, че оставаш сам – поради смърт на половинката ти, развод, не си оженил/омъжил. Но умението
да станеш на стари години самодостатъчен те съхранява да бъдеш личност и човек
Аз размишлявам върху това да сам или самотен. Или за това „какво ще кажат хората“? Какво ще кажат хората, че баба Камелия се е барнала днес с хубави дрешки и изглежда добре по някакъв свой си начин. Ами хората може да кажат: „Как може на тези години тази да се прави на млада?!“. Но аз просто удовлетворявам себе си и не ме интересува кой какво ще каже. Да, хората казват различни неща, но особено старите хора започват да изпитват срам. А не трябва“, казва Камелия. И не, който я познава, е наясно, че тя не иска да се прави на млада. На 75 тя иска да се чувства като на 25. И повярвайте ми, по всичко личи, че успява. Един от начините за това е
аромата на парфюма на Dior, който неизменно ползва от 50 години
В книгата двете героини – писателката АЯ и Старостта, вървят редом и водят разговори, но никъде не става дума за смърт, за бастуни, за бръчки… Едно празнуване на рожден ден много хора го свързват с една отрупана маса, но аз реших, че ще си напиша книга, която ще бъде моят подарък, моята почерпка и моят спомен от 75-я ми рожден ден. Иначе самият рожден ден беше много интересен. Получих пратка по куриер, пакет, ама толкова лек, че чак се питаш дали има нещо вътре. А вътре – една картичка и четири баклавички в една кутия. На картичката пише: „Вие сте нашият любим пътешественик и затова печелите пътуване…”. И така аз посрещнах рождения си ден на яхта в Босфора с голяма част от семейството си! Това ме зареди, а след това книгата излезе.
Исках да изглежда като стилна дамска книга, за дамска чанта,
и ето я нея“, усмихва се Камелия Галчева. Тя пише как след смъртта на съпруга си Георги Галчев изпада в дълбока депресия. И оттам я изважда страхът, че ако се случи нещо с нея, детето й ще преживее същата болка. И днес е активна. От 8 години не гледа телевизия, но стои зад лаптопа и с информира от Фейсбук и Тик-Ток, развлича се с филми, има си време за четене, време за разходки, за готвене.
„Възхищавам се на стари хора, които успяват да запазят себе си. Пътувам с такси и нещо смотолевих, че съм много стара, и шофьорът ми каза:
„Госпожо! Съжалявам, че тя почина, но беше на 82 години и аз я карах на фризьор”
И аз се засмях. Да! Защо не? Правиш го за СЕБЕ СИ! Ето, вчера говорих с племенницата ми – тя е юрист, в София, и разказа как преди рождения ден на баба си й звъннала и я попитала какво най-много желае, да й го направи за рождения ден. И чула отсреща: „От нищо нямам нужда, бабо, всичко си имам”. В мига, в който кажеш, че от нищо нямаш нужда, вече си остарял. Да, и аз всичко си имам. Е, нямам хеликоптер, нямам басейн, но имам дома си, децата си, приятелите си, себе си. И имам нужда от това да изляза и да се срещна с хора. Иронизирам се с моите 75 години. Мои са си. Преживяла съм ги“, казва авторката.
В „Страници от живота на АЯ“ има много метафори
– старият куфар, старият дневник, огледалото, пейката, стълбата. „Това са неща, за които не всеки си дава сметка, че ги носи със себе си в живота. Ние се качваме по стълба. И сега аз съм горе на върха. И вместо да извикам като героя на Смирненски, че всички богове са мои братя, аз казвам, всички старци са мои братя“, усмихва се Камелия. Добре де, старост-старост, ама после какво… Смъртта също наднича невидимо в тази книга.
„Да, може и така да е, но Старостта пита АЯ: „Страхуваш ли се от смъртта?“. И аз отвръщам: „Не.
Смъртта е като дишането, нещо естествено,
в което няма нищо страшно“, отговаря събеседничката ми. И допълва, че за да е толкова активна много я вдъхновява това, че всяка нощ сънувам съпруга си. „Сънувам Георги всяка Божа нощ. Все нещо правим, нещо пътуваме, нещо вършим. И това ми помага да осъзнавам, че смъртта е част от живота“.
В края на книгата героинята АЯ (побрала в себе си цялата азбука с всички думи на света, както ни казва Камелия Галчева от страниците й), се сбогува с читателите и отплува към хоризонта:
„В ранната утрин АЯ стоеше на брега на морето. Небето беше обагрено в розово и се оглеждаше в тюркоазеното море. До нея стоеше Старостта – не като тежка сянка, а като мъдра спътница с добри очи и посребрени коси.
- Време е да тръгвам – каза АЯ и погледна към хоризонта.
- Знам – отдавна чакаше това пътешествие..
АЯ се замисли за всичките свои години. За книгите по трансформационна педагогика, които беше написала. За хората, които беше вдъхновявала да открият себе си. За мечтите, които беше следвала, и за онези, които беше подарила на другите.
На пристанището я очакваше огромен кораб.
- Ще ми липсваш – каза АЯ.
- Не – поклати глава Старостта. – Аз винаги ще бъда с теб, но повече няма да вървя до рамото ти. Оттук нататък ще носиш само моята мъдрост.
АЯ прегърна своята стара приятелка.
- Благодаря ти за всичко.
- Аз ти благодаря, че не се отказа от мечтите си – отвърна Старостта.
Прозвуча корабната сирена.
АЯ се качи на палубата и отплува.
Една вечер, когато корабът пресичаше екватора, АЯ погледна към звездите. Сред тях сякаш различи позната усмивка.
Беше Старостта.
Не тъжна и уморена, а сияйна.
И тогава АЯ разбра, че истинските пътешествия никога не свършват. Те просто преминават от един хоризонт към следващия. С усмивка се обърна към вятъра и продължи своето далечно околосветско пътешествие – към нови земи, нови мечти и нови истории, които щеше да опише“.
Редактор на „Страници от живота на АЯ“ е Цветанка Убинова, а внучката на Камелия Галчева Емма Стоицова е автор на илюстрациите. Особено вълнуваща за Камелия била спонтанната реакция на Емма във Фейсбук след като прочела „Той, Тя и Мария“. Кръстената на баща си Емил и майка си Мария внучка написала:
„Бабо, продължавай да ме вдъхновяваш!“
Пауза. Доц. д-р Камелия Галчева шумно си поема дъх и широко се усмихва. И пак заговаря ентусиазирано – за това как внучка й повтаря нейния живот, включително с точната оценка от гимназиалната диплома, с избора на професия, с реализацията, и как ще се постарае да продължи да я вдъхновява колкото се може по-дълго, докато със Старостта водят техните си „бабешки“ приказки... Отсреща греят очите на едно усмихнато момиче, което импулсивно говори с жар за неща, на които младите хора не отдават кой знае какво значение. Те не подозират, че някъде далеч зад тях крачи Старостта и грижливо събира късчетата на утрешната им памет.
„Аз пък, казва Камелия Галчева, тренирам паметта си. В продължение на 25 години в новия век си водя дневник – но не записвам „Днес срещнах този и този, видях онзи“... Пиша датата и някакво събитие от деня, което ме е впечатлило. Да обаче през настоящата година реших, че няма да пиша дневник. Но сега реших - ще седна и ще си възстановя годината дата по дата. Обичам да предизвиквам паметта си. Паметта се предизвиква с преживяванията, не с фактологията. Но ако ме питаш, човек може да забрави хиляди неща… Никога не забравя обаче кого е обичал“.
Тодор ГРОЗДЕВ

