Фискалният съвет е изготвил доклад, който обобщава разходите във връзка с експертните решения за увреждане и рисковете за публичните финанси през 2021 - 2029 г. Основният фокус е върху четири пера: пенсии за инвалидност, лична помощ, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания и помощи за деца с трайни увреждания. През 2025 г. са издадени 271 117 решения на ТЕЛК (+ 11 % спрямо 2024 г.). Ръстът идва предимно от групите до 50 % и 50 - 70 %. Делът на решенията над 90 % намалява до 22,2 %.
Най-силни абсолютни увеличения се наблюдават в Кърджали (+ 9175), Русе и Пазарджик.
Националният брой нараства от около 64 000 през 2021 г. до над 271 000 през 2025 г., с особено резки скокове през 2022 - 2023 г. в София, Пловдив и други области. Сборът на четирите основни пера (преди консолидация) расте от 1,60 млрд. евро през 2021 г. до 3,80 млрд. евро през 2025 г. и се оценява на 4,48 млрд. евро за 2026 г. (3,44 % от БВП). В реално изражение увеличението е 1,82 пъти. Пенсиите за инвалидност формират около 68% от сбора през 2025 г., личната помощ – 17%, месечната подкрепа – 12%, а помощите за деца – 3%.
Делът на инвалидните пенсии в общите пенсионни разходи се повишава от 15,6% на 21%.
Основните двигатели са автоматичните индексации (швейцарско правило за пенсиите, линия на бедност за месечната подкрепа, обвързване на часовата ставка за лична помощ с минималната работна заплата), нарастването на броя на получателите и по-високите средни плащания.
Личната помощ нараства 4,5 пъти (2021–2025 г.), а пенсиите – 2,3 пъти.
При три условни сценария (ограничителен, инерционен и висок) сборът достига съответно 5,73, 6,20 и 6,75 млрд. евро през 2029 г. (3,58 - 4,22 % от БВП).
По ESSPROS разходите по функция „Инвалидност“ в България са 2,22 % от БВП през 2024 г. (над средното за ЕС-27 от 1,91 %) и показват най-бързия ръст в Съюза от 2019 г.
Системата се отличава с чисто медицинска оценка (без оценка на функционирането), едно решение, което отключва множество плащания, висок дял на пожизнените решения, слаб изходящ поток и слаба връзка с пазара на труда.
Личната помощ обхваща около 1,3 % от населението – значително повече, отколкото в по-таргетирани системи като шведската.
Рисковете включват плащания без бюджетен таван, автоматични индексации над темпа на растеж на БВП, натрупване на пожизнени решения и различия в практиката на комисиите.
Препоръките на Фискалния съвет са за изясняване на регионалните различия, засилен контрол върху решенията и реалното предоставяне на услуги, единно отчитане на разходите, оценка на съвкупния бюджетен ефект от промените, преход към функционална оценка (пилотирана), наблюдаван бюджетен ориентир, регулярна публикация на данни за запасите и потоците от решения.
Докладът подчертава необходимостта от по-ефективно насочване на средствата към реалните потребности при запазване на достъпа до подкрепа, посочват от Фискалния съвет.
Все повече експертни решения за увреждания и автоматично увеличаващи се социални плащания натоварват държавния бюджет. Това е главният извод в анализа на Фискалния съвет.
Според прогнозите тенденцията ще продължи, а през следващите години сумите за основните социални плащания могат да достигнат близо 7 млрд. евро. Прогнозата за 2026 г. е за 4,48 млрд. евро, което се равнява на 3,44% от БВП.
Международните данни също показват нарастваща тежест. През 2024 г. България отделя 2,22% от БВП за разходи по функция "Инвалидност" при средно 1,91% за Европейския съюз. В доклада се посочват слабости в настоящия модел на оценка. Сред тях са недостатъчното отчитане на реалните функционални ограничения на хората, големият брой пожизнени решения и възможно.
"Знаме" припомня, че в начаото на годината Окръжната прокуратура в Пазарджик обвини лекаря от ТЕЛК-Пазарджик д-р Асен Дончев, че е взел подкуп от 8500 лева.
(Зн)

