Други

Мариана Бойрикова: Тайни на вятъра

  22.11.2026 08:50             
Мариана Бойрикова: Тайни на вятъра

По мои приблизителни изчисления, средният българин, с нормален ритъм на живот, е записван от видеокамери поне 20 пъти на ден. Вървиш си по улицата например, минаваш покрай важна институция и щрак! камерата те записва. Пристигаш на работа, отново си „забелязан”. В обедната почивка отскачаш да свършиш нещо - да платиш някоя сметка или да си извадиш документ - червеното оченце, някъде там горе, безмилостно отбелязва и този факт. Вечерта, ако си решил да поразпуснеш някъде, задължително

ще бъдеш „фотографиран” поне още 10-тина  пъти

Звучи наистина депресиращо. Дори ако си по-спокоен човек и можеш да намериш в това и полезен ефект - да речем, да убедиш жена си, че си бил там и там, а не на едно друго място, за което тя си мисли, че си бил. Примерно казвам, защото кой ли пък ще ти даде записите.

За хората, които са на особена „почит” сред службите или за „некои” лица в политиката, властта и бизнеса, нещата стоят още по-обезпокоително. Те биха могли да бъдат наблюдавани и допълнително, като им сложат „бръмбарче” в дома или „любовната” квартира, колата, хеликоптера, яхтата. На тях освен разходка навън, при внимателно оглеждане, нищо друго не може да им осигури конфиденциалност на среща или разговор. Но да не ги мислим тях. Да видим защо подобно наблюдение

би трябвало да обезпокои редовия гражданин,

който се труди добросъвестно, не краде от държавата, стриктно спазва законите, пресича на зелено, изхвърля си разделно боклука и дори не изневерява на жена си/мъжа си (но това не означава непременно, че е скучен и предсказуем).

Първо, съвсем, ама съвсем случайно, може да попадне в кръга на някой от наблюдаваните и по тази причина всичките му съобщения, обаждания, срещи (реални и виртуални) да представляват „оперативно интересен материал”. И службите, ако искат, и законът им позволява, могат да получат достъп до тях. И тогава - хоп, и ти си в кюпа!

Какво от това, че си невинен.Какво от това, че не си знаел. Да си знаел! Второ, което е по-важно и наистина обезпокояващо. Днес си нормален среден гражданин без проблеми със закона, но утре току-виж преминеш границата - волно или неволно. На всеки може да се случи. А такива работи са ставали и ще стават. Дори са описани в емблематични творби на прочути писатели. (Виж „Процесът” на Франц Кафка.) Метафора, метафора, ама и тя на житейския път е стъпила, не е дошла от Космоса. (За Космоса пък хич не ми се говори -  фрашкан е със сателити и друга подобна машинария, дето виси над главите ни все в името на човешкия прогрес.)

И така седиш си на PC-то и си комуникираш,

сиреч, споделяш. Кой каквото си иска - за кофти началник, за нещо нередно, което най-после и ти си сколасал да свършиш, за ядове, ярости, радости, планове, които естествено касаят и други хора, заканваш се, ако си гневен, жалваш се, ако си тъжен... Изобщо - душа на длан. И тъй като оченцето тук не мига, си по-спокоен. А и като си помислиш колко милиарда подобни незначителни съобщения кръстосват виртуалното пространство, нямаш никакви съмнения, че информацията, която си споделил, ще отиде във вярната посока. И да не отиде - голяма работа! Някой пък е умрял за тъжбите на стрина Мина от Чиксалън. И така ден след ден. Щракаме с мишчиците, съобщенията заминават един след друг като брънки от една верига и нанизват живота ни някъде там. Разказваме го и не мислим. Защото ако се замислим, може и да се поразтревожим от усещането, че любимото ни (анонимно) виртуално пространство май ще се окаже по-опасно и от черните дупки в Космоса. Онези космически ужасии все някак успяват да ги илюстрират, но виртуалният свят е невъобразим, неописуем и неподражаем. Пред него се чувстваме като Алеко пред Ниагара - занемели, но не от възхита.

Веднъж получих  sms с любовно обяснение от непознат номер.

Разбира се, че беше грешка. На моите години подобни послания са повод за шеги и закачки (само). Обаче! Представете си какъв конфуз за този, който го е изпратил. Какъв ужас докато разбере на кого го е пратил. Защото очевидно моят номер е бил по някаква причина в контактите му, сиреч - май ще се познаваме. Както обичаха да казват едни симпатични анимационни герои: „Гадост и зараза! Смокини и черници!” На всичкото отгоре си личеше, че човекът е женен. И други работи си личаха, ама хайде да не влизам в ролята на неправилно насочен гаден сателит, от онова най-безнадеждно поколение, дето почнаха да падат като круши из океаните.

Та, стават такива работи. И стават все по-конфузни и тревожни. И аз, като един добросъвестен гражданин, който в никакъв случай не иска да пречи на службите да си свършат работата, от една страна си мисля, че може и да са прави - нали трябва да хващат лошите?! Обаче от друга страна се питам: А кой ще ми гарантира, че с тази информация няма да се злоупотреби? И си отговарям: Никой. Затова поне малко от малко да ги мислим тези работи, защото ако днес си кажем: Дреме ми на жилетката!,

утре може наистина да ни задреме

Един старогръцки мит разказва за цар Мидас, който имал магарешки уши. Той ги криел и погубвал всичките си бръснари, за да не издадат тайната му. Пощадил само един, тъй като човекът се заклел да мълчи. Но тайната така го мъчела, че за да се отърве от нея, отишъл в гората, изкопал дълбока дупка и три пъти извикал в нея: „Цар Мидас има магарешки уши!”. После я закопал и му олекнало. Скоро на мястото поникнал храст, от който селските воловарчета си направили свирки. И като засвирили с тях, с човешки глас свирките разказали на всички за ушите на царя.

Този мит за пореден път доказва, че древните хора май са били по-мъдри от нас, макар и не толкова информирани. Те са знаели нещо много простичко. И най-старателно пазената тайна излиза наяве.

Щом е казано, видяно, споделено, не можеш да го спреш

И ако досега възприемахме виртуалното пространство съвсем абстрактно, само като дупка за нашите тайни, май скоро ще забравим за тази възможност и ще започнем най-невиртуално да се озъртаме. Люто ще ни подгони болестта на новото време - параноята.

Но да завършим позитивно. Дори от тази история може да произлезе нещо хубаво. Защото май е дошло време да се върнем към природата - първо създателка, а вече и спасителка на човешкия род. Към това от нея, което още не сме съсипали.

И там, „далече от безумната тълпа”, далеч от жици, екрани, камери, компютърни симулации и виртуална действителност - извън Матрицата, да се научим отново да общуваме. Да си говорим, да се докосваме, да се смеем, да си вярваме и дори да се обичаме.

А тайните си - да пуснем на вятъра...

Мариана БОЙРИКОВА

Бел авт. „Далече от безумната тълпа“ е роман на Томас Харди;

Матрицата е изкуствена реалност, създадена от изкуствен интелект - идея, върху която е изграден сюжетът на едноименния филм.


Свързани
Последни новини
Анкета
Обяви

Сдружение “Бъдеще“ –гр.Пазарджик търси да назначи психолог в центъра за социална интеграция и рехабилитация на пълен работен ден тел: 0879001031

ПРОДАВАМ УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ 1300 КВ. М В СЕЛО МАЛО КОНАРЕ, ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК - ЦЕНА 30 000 ЕВРО. 087728 50 40

ПРИПИСВАМ ИМОТ СРЕЩУ ГЛЕДАНЕ. 0897 411 034
Всички