ПАНАГЮРИЩЕ. Изложба „Спомен за незабравимите... И още нещо“ на художника Нистор Хаинов украси пространство в Историческия музей в бунтовния град. В експозицията са представени над 40 живописни платна – портрети, фигурални композиции, илюстрации – маслени бои и акварел. Със средствата на изящното изкуство, авторът отново се връща към вечната тема за паметта на минали значими личности.
Събитието бележи 30 години от откриването на първата изложба на Нистор Хаинов. Той е преподавател по изобразително изкуство в СУ „Нешо Бончев“ в града.
С художника разговаря наша репортерка:
- Г-н Хаинов, защо пак подхващате темата за незабравимите?
- Идеята е отпреди 5 години, когато за първи път в изложба изразих опасенията си от забравата на хора, живели преди нас. Защото поколенията след нас няма да ги познават и да знаят какво те са оставили след себе си. Както е тръгнало, май така ще се случи. Усещането, че всичко започва от днес и всичко след нас е без значение, е убийствено.
Затова нарисувах портрети на известни поети, писатели, артисти, певци, музиканти и други творци. Сред тях са Валери Петров, Стефан Данаилов, Мария Нейкова, Георги Марков, Йордан Радичков, Майстора, Григор Вачков и други знакови имена, които не бива да забравяме. Под потретите са изписани мисли на изобразените личности.
- Освен потрети, в изложбата има „И още нещо“.
- Показани са фигурални композиции на библейска тематика, илюстрации по разкази на Елин Пелин и изображения на светец. Радвам се, че се получи богата палитра от образи и цветове (без пейзажи).
- Мислите ли, че българинът е склонен лесно да забравя най-личните си хора?
- Фактът, че с картините си се налага да обяснявам кой кой, е на сегашното младо поколение, пък и на следващото, означава, че ние, възрастните, сме пропуснали да кажем нещата, когато им е било времето. Наша е вината, че младите не знаят кой е Георги Парцалев, Паша Христова, Невена Коканова, Апостол Карамитев и че не им предадохме заслужено уважение към тях. Тези хора за България са желоните за ориентиране накъде да вървим. Ако липсват спомените за тях, ние ще се окажем в безпътица. Ще попаднем в блатото на съдия-изпълнителя в разказа на Елин Пелин „Андрешко“.
- Какво не достига, та децата ни да разпознават чужди творци, а да не познават нашите?
- Българчетата са умни, но ние, родителите, помогнахме за технократското им мислене. Допринесохме да имат и да получават всичко тук и сега. Отчуждихме ги да правят и малки усилия за нещичко сами. И сега искаме те да ценят себе си и другите и да смятат, че светът им е длъжен. Доволен съм, че децата, с които работя като учител и художник, са добре запознати с въпроса защо да помним миналото.
Темата „Незабравимите“ е моето кредо. Дай Боже и в следващите мои изложби да напомням за уважение и да помним достойните българи.
Пенка МИХАЙЛОВА
