В Пазарджик мина четвърт век от живота ми, скоро може да се видим - казва режисьорът и бивш директор на пазарджишкия театър
В навечерието на Трети март разговаряме с режисьора Владлен Александров за успеха, на който се радва спектакълът „Елате ни вижте“ на ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен на столични сцени и в пренаселените салони в страната. Бившият директор на ДКТ „Константин Величков“-Пазарджик отскоро е директор на врачанския театър.
- Г-н Александров, какви са предизвикателствата от сцената във Враца?
- Аз реално много късно станах директор на Врачанския театър, на 27 ноември встъпих в длъжност. В абсолютния край на годината и беше много трудно да се сформира нов репертоар. То и репертоар нямаше почти. Много бързо трябваше да реагирам и с режисьора Петринел Гочев, с когото се познаваме много-много отдавна. Той режисира първата постановка, когато станах директор на театъра в Пазарджик през 1998 г. – „Епични времена“, доста легендарно и култово представление в работата на пазарджишкия театър и оттам тръгна неговия възход. Обадих се на Петринел и го помолих много-много бързо да ми помогне. И той се спря на текста на Здрава Каменова„Гимнастика за бременни“. По него е имало една-единствена постановка преди години във Варненския театър. Но те седнаха двамата и преработиха отново текста – и той е толкова актуален, толкова свързан с днешното време - всичко това през един сарказъм, една сатира и комичност. Уцели се ваксата. Публиката го посреща винаги с овации. Ходенето ни в София се посреща винаги успешно. Играхме в Театро Отсам канала, както вече го наричат. Залата беше пълна – доста колеги дойдоха и оценките са много високи.
- Изненадан ли сте от реакцията?
- Изненадан съм донякъде, защото сега малко го събуждаме врачанския театър, а и трупата. Съставът, който играе е от изключително наши актьори, единствено Гергана Змийчарова е гастрольор от Народния театър – пък тя е и пазарджиклийка. Така че изключително неподозирани творчески възможности се появиха в силата на този спектакъл и в трупата на врачанския театър,което страшно ме радва.
- И „Елате ни вижте“ се радва на голям успех. Кое прави Вазов актуален? Имал ли опасност да бъде забравен?
- Миналата година направих спектакъл, който сме го реализирали в Пазарджик навремето. В Плевенския театър поставих една отдавна написана пиеса. Проф. Кирил Топалов, който миналата година навърши 80, е написал „Елате ни вижте“ в края на 80-те години – точно около промените. Той е измислил един доста оригинален ход – събира своите герои от произведенията си – и Странджата, и Македонски, и Рачко Пръдлето, и Кириак Стефчов, Иванчо Йотович, кака Гинка, баба Съба…
Събира ги в новата кръчма – в днешната кръчма на Странджата, за да се диспутира около това доколко са се променили нравите и политическите идеи от времето на нашето Освобождение. Оказва се, че за 120 години няма никаква промяна – тъкмо обратното. Сегашният живот – и парламентарен, и политически, и реален, все повече се е омърсил, все повече се е дискредитирал. Представлението стана много силно. Ние гостувахме в Театър „Българска армия“ с „Елате ни вижте“. Реакцията на публиката беше направо потресающа. Толкова силно, толкова в десятката стреля представлението! Защо? Защото Вазов е разкодирал важното. Той е бил изключително умен и интелигентен човек и е разкодирал всичките слабости на една бъдеща демократична система, която страда от страхотни недъзи. И всички, прилепили се към демокрацията уж новатори, уж радикални реформатори, той ги осмива по неговия си неповторим начин. Вазов е предусетил, че нашето Освобождение ще послужи преди всичко като комерсиално действие за голяма част от българския елит. За жалост всички последващи събития в нашата история не ни учат на ум и разум, а тъкмо обратното. Ние все повече задълбочаваме всички грешки. И това, което се случи през последните месеци, само потвърждава силата на нашето представление. И историята с „Аз съм българче“, и историята с желанието да бъде затрит Вазов от съзнанието на българина като един едва ли не апологет на руските идеи в България. Няма такова нещо! Вазов е реалист. Вазов е нашият най-най-най-важен смислен интелектуалец от времето на първите ни следосвобожденски стъпки. Във финала на нашия спектакъл обърнахме един текст обратно и направихме един съд на народа над Вазов. И идеята на този съд е, че както ние ще забраним, ще затрием и зачеркнем Вазов, а произведенията му ще унищожим и забравим. И това се случва. Не е само старата корица, която сега се преиздава в тези удобни цветове. На силно дясно мислещия проф. Кирил Топалов , който е много близък мой семеен приятел, му казах: „С десните си идеи ти постоянно потвърждаваш тезата, че този либерален свят прави всичко възможно да затрие нашата национална идентичност“.
- След Ньой народът спонтанно се събра под балкона на „Юнион клуб“, за да изплаче мъката си заедно с Вазов. Днес има ли личност, която да събере народа под балкона си в дни на беда?
- Струва ми се, че наближава това бедствено време, но не виждам засега тази личност, която би възпламенила българския народ. Да му даде сила, за да запази духа и българската си идентичност. Но самият факт – полемиката, която се разигра за паметника на Шипка и музейната сбирка, самото бутане на паметника на граф Игнатиев във Варна и последващото възстановяване, логиката води до това, че има едни възстановителни сили в българския народ, които ще проработят. Рано или късно. Няма начин. Историята винаги опровергава рушителите. Нашата публика го потвърждава.
- Поддържате ли връзка с приятелите от Пазарджик?
- Дълги години бях директор, после режисьор. Като направих някакви изчисления се оказа, че почти четвърт век бях член на пазарджишкия колектив. С някои поддържам – с голяма част не. Животът ни тласна в различни посоки. Аз много обичам Пазарджик – това е може би един от най-важните периоди в досегашния ми живот, защото тук мина най-зрелия ми живот. Станах директор на 38 години в Пазарджик. А и времето, в което бях директор, доказа, че този театър, беше един от елитните в България. Обиколихме света – къде ли не бяхме. И в Китай, и в Западна Европа, и в САЩ, и в Канада… На Балканския полуостров няма място, където да не сме ходили. Пазя изключително светли чувства. Е, човек винаги носи някакви огорчения и песимистични нотки, но това е проблем на всеки преход. Някак си се мъча да забравя лошото, да остане само доброто, затова съм се съсредоточил само на работата си във Враца.
- Да очакваме ли гостуване на врачанския театър на пазарджишка сцена?
- Много е вероятно. Започваме да мислим за пътувания. „Гимнастика за бременни“ стана много добро представление и почти сигурно ще дойдем да го играем в Пазарджик.
Тодор ГРОЗДЕВ
