Юристът Ангел Сираков с първа самостоятелна изложба

Често не забелязваме красивите кътчета около нас, казва художникът

ПАЗАРДЖИК. Ангел Сираков е роден през 1986 г. в областния град и по професия е юрист, но се изкушава от изобразителното изкуство още от дете. Кани ни на първата си самостоятелна изложба – от 18:00 часа на 11 март, понеделник, в галерия „Георги Машев“. Организатор е Народно читалище „Никола Вапаров-1897г.“ с подкрепата на Дружеството на пазарджишките художници. Разговаряме с твореца дни преди изложбата.

- Ще представя десет тематични платна в галерия „Георги Машев“  – основно пейзажи, а в тях, най-общо казано, съм нарисувал земята и небето. Това са забележителности от Пазарджик и околността, като

под „забележителности“  имам предвид най-често някое езерце, дръвце,

нивичка… Всички те си имат своя чар и неподправена красота, и носят послание за миналото – такива са ги виждали и старите българи, а чрез такива пейзажи искам да въздействам и емоционално, но и чисто практически за запазване на българщината – казва Ангел Сираков.

Питаме го дали има особено приятно кътче в Пазарджик, което го зарежда?

– Определено това е парк „Стадиона“. Обичам да ходя там… Часовниковата кула пък е център за динамика, който очертава целия поток на града и е контраст на „Стадиона“, но пък и кулата е магнетична. Усещането за красивото, за естетиката, това искам да предам на хората, които

виждат тези чудни места с очите си, но забързани и унесени

в грижите, не ги забелязват. Да усетят красивото, неземното – красиво и физически, но и духовно – и да им дойде вдъхновението от такива едни полянки с дървета, езера… Например нарисувах т. нар. Звъничевски гьол по залез. И отражението на последните слънчеви води по водната повърхност дава някакво особено величие и прави баластриерата по-различна и магическа. Аз нищо друго не съм направил - така я видях и само я пренесох на платното – уверява художникът-юрист, който пред изгрева предпочита залеза, защото „има повече романтика в него“. Пояснява, че

обича светлината

и неизменно я използва, за да въздейства на зрителя.

- Светлината озарява картините и придава усещането за една свежест, чистота, за едно възвисяване във време и пространство – казва творецът. Той  се е изявявал основно в интернет, където участва в различни интернационални платформи за виртуални изложби.

- Нарисувал съм много картини – над 300 графики, стотина живописни платна… Някои съм подарявал, други съм продавал. Сега избрах десет, които са сходни като тематика, за да бъдат представени като

своеобразен цикъл

Няма как без графиката - всеки преминава през молива и кадастрона, но в живописта вече надграждаш и се търсиш като творец. Доволен съм, че мои картини, с които съм участвал в международни онлайн платформи, са попадали в класации, привличали са вниманието на колекционерите. Какво по-чудесно от това - мястото, в което съм роден и съм израснал, да стигне до очите на Осло, Стокхолм, Берлин – Пазарджик има с какво да впечатли чужденците.

Ангел Сираков участва и в инициативи на НЧ „Н. Й. Вапцаров-1897“ и е читалищен член. От културната институция коментират, че са щастливи да представят на пазарджишката общественост един талантлив и самобитен творец.

Ценителите на творчеството на Ангел Сираков казват, че неслучайно

маслото му е любима техника,

придаваща на неговите „местни“ пейзажите космополитност и вечност. Така 20-госдишни платна на съгражданина ни греят така, все едно са нарисувани току-що.

- Работя главно в духа на ретроспекцията – в бароковия холандски стил в живописта, но с вплетени модерни елементи, пречупени през пазарджишкото съвременно битие. Постоянно откривам нови и нови находки в него. Те са сред нас и няма нужда да се впускам в нови походи към нови места, за да ги открия – казва творецът и с усмивка добавя: - Но това не значи, че няма да нарисувам изгрев на морето. А и Джулай морнинг наближава…

Янко КОСТОВ