Заслугата да бъда това, което съм, е на треньорите ми в Бадминтон клуб „Георги Бенковски“
СОФИЯ. Михаела Златанова е добре познато име в родния бадминтон. Родената през 2003 г. в Пазарджик многократна шампионка във възрастовите групи за деца и девойки с екипа на Спортен клуб по бадминтон „Георги Бенковски“ (Пазарджик) преди часове бе избрана за Спортист номер едно на УНСС на бляскав Бал на спортиста. Михаела, която от 6-годишна тренира любимия спорт, сега учи в два ВУЗ-а и същевременно помага в семейния бизнес…
- Михаела, честито! Разкажи подробности за церемонията?
- Благодаря! За първи път реално присъствах на такава церемония. Тя е третата поред – прави се от 2021 г., и на нея се награждават спортист на годината, треньор на годината и отбор на годината. Беше впечатляващо! Имаше демонстрации на състезатели по таекуондо, играха мажоретки… Наградата ми бе ваучер за 200 лева от голям спортен магазин и една година безплатен вход за фитнес в клуб в Студентски град. Не очаквах такова признание, тъй като в университета има доста спортисти. Заслугата е на ръководителката на катедрата по физическо възпитание и спорт Екатерина Тошева, която всъщност няма нищо общо с бадминтона – занимава се с лека атлетика, но тя от 2 години реши да въведе спорта бадминтон и да ни ръководи. Така че благодарение на нея станах Спортист на годината. Даже тя ме заяви за номинациите. Когато ме попита съгласна ли съм, се изненадах. Наистина не очаквах,че ще спечеля. В УНСС има доста успешни спортисти.
- За тези две години ти явно си заслужила наградата, а отборът ви побеждава…
- Всяка година отборът се променя – идват нови лица, студенти завършват и си тръгват. Предполагам, знаете, една от сестри Стоеви – Габриела, също е част от отбора на УНСС и благодарение на нея се направи отбор по бадминтон в Алма матер, освен че двете със Стефани са част от отбора на „Бадминтон-скуош клуб Пазарджик“. Между университетите всяка година има две големи състезания – и на двете на индивидуалното станах първа, на двойки на едното заех третото място – с Пламена Петрова. Освен тях (проведоха се в Стара Загора и в София, в НСА ), имаше и едно отборно студентско първенство, на което също станахме първи.
- Така естествено казваш „станахме първи“, все едно НСА не са страшилището на тези първенства…
- По принцип да, страшилище са, но може би не участват с най-силните си състезатели – или с това разполагат, не знам. Или ние сме по-добри (смее се).
- Ти учиш на две места, а освен това помагаш в мениджмънта и на семейната фирма. Не е ли непосилно?
- Не, не бих казала. В УНСС съм трети курс „Финанси и счетоводство“ с преподаване на английски език, а освен това уча в Аграрния университет, специалност „Аграрно инженерство“ – втори курс. Доста малко време остава за спорт, но го намирам. Е, за забавление и развлечение – не спортувам за високо спортно майсторство, както преди, а и така гоня стреса и разпускам. И мисля, че на това се дължат и успехите ми като спортист на УНСС. Когато не се състезаваш „на всяка цена“, а просто се забавляваш, напрежението го няма, когато играеш - няма я психическата обремененост. А и когато го правиш с приятели, е още по-удовлетворяващо.
- Стане ли дума за кариера, спортът явно остава на заден план?
- Да, няма да е приоритет. Но спортът ми даде толкова много неща – научи ме на желязна дисциплина, на отговорност, която на други места няма как да се научи точно по този начин. Даде ми и много приятели, което също е много важно. Спортът е заел голяма част от моя живот и голяма е неговата заслуга за изграждането на характера ми
- Каза „приятели“. Какво е да се изправиш срещу приятел като непримирим съперник?
- Странно е чувството, но няма как – рано или късно се случва. За мен това преживяване беше, да си го кажем, гадно. Когато играеш срещу приятел – с когото си се трудил и тренирал всеки ден заедно, трудно забравяш това, не се отпускаш така, както срещу човек, който не ти е близък. Неприятно чувство, но всеки се бори и с него, и със съперника. Такива приятели са момичетата от стария ми клуб – „Георги Бенковски“ – Пламена Петрова, Виктория Ватева, Валентина Вълчкова…
- С тези момичета бяхте едно „златно“ поколение… Защо си тръгна от Пазарджик?
- Тук е моментът да изкажа благодарности към моите треньорки в Спортен клуб „Георги Бенковски“ – благодарение на тях аз стигнах до това да печеля медали, награди и въобще да се занимавам със спорт. Тяхна е заслугата. На първо място искам да благодаря на Анастасия Костадинова, която е първият човек, който ме вкара в залата. Иначе в нашето семейство няма спортисти - баща ми Смилен е тренирал футбол, но по стечение на обстоятелствата се е наложило да прекъсне. От Анастасия Костадинова научих първите стъпки в бадминтона. Искам да благодаря специално и на Димитрийка Димитрова, при която продължих своето развитие. Когато бях малка, мечтата ми беше да се занимавам с бадминтон, но до напускането ми се стигна, когато видях, че тук не мога да се развивам повече – нямахме зала, тренирахме в един физкултурен салон – един корт, 20 човека… Взех решението да се преместя в София. Бях на 15-16 години и според мен даже малко закъснях с една идея за това си решение. Намерих си личен треньор там – Димитрийка Попстойкова, на която също съм изключително благодарна. Защото тя успя да ми помогне да доразвия моите способности в бадминтона и ме научи на още повече дисциплина и организираност. Благодаря на всички тях, че са направили по-добрата версия на мен не само на корта, а и извън него – защото са ми давали много житейски съвети.
- Броила ли си медалите през годините?
- Когато бях по-малка, броях и се вълнувах за всеки медал. Но това продължи около 2-3 години и след това не бройката беше важна, а преживяването.
- Ти си медалист от балканиади и престижни международни турнири, държавен шампион в групите до 11, 13, 15, 17 години…
- Да, но за 19 –годишните мисля, че загубих от Гергана Павлова.
- Миналата година стана бронзов медалист на двойки с Гергана Павлова за жени. Навремето бяхте големи конкурентки. Приятелки ли сте?
- Винаги е имало съперничество между нас двете – в спорта разбира се, все пак тя е от другия пазарджишки клуб. На държавните първенства за мъже и жени участвам от името на софийския ми клуб „Виктори“. Димитрийка Попстойкова също се състезава там, но ми е индивидуален треньор. А дали сме приятелки с Гергана? По-скоро много добри познати.
- Какво правиш в малкото си свободно време? Имаш ли приятел?
- Не, нямам приятел (смее се). Но сега ще се стягам и за състезания, и за изпити. Другия месец има държавно индивидуално първенство, на което ще участвам от клуб „Виктори“. В началото на май ще има универсиада в Стара Загора и ще представям УНСС. Иначе обичам да чета книги, да си почивам като гледам филми и да си разхождам кучето – Бамби е померан и обикновено не иска да излиза навън. Особено обичам книгите. Последната книга, която силно ме впечатли, е „Човек на име Уве“ на Фредрик Бакман. Три пъти съм я чела.
Дочо ЧАНЕВ
--230.jpg)
