Защитават със закон землищата на Ветрен дол и Паталеница, за да са туристическо бижу
Землищата на Ветрен дол и Паталеница да бъдат обявени за защитена местност, за да спасят ценни археологически обекти, екосистемата и да се превърне яката на Къркария в туристическо бижу. Това е напълно възможно след 18-месечни проведени серии от сезонни проучвателни експедиции от екип специалисти от Аграрния университет в Пловдив Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН, Националния природо-научен музей, ЛТУ и СУ „Св. Климент Охридски“ , в местността Голак, околностите на Баткунския манастир и близките горски периферии.
„Имаме официалните данни от проучванията формирани в комплект от документи доказващи
наличието на изключително редки и застрашени видове животни и растения,
намиращи се в землищата на селата Ветрен дол и Паталеница“, похвалиха се от гражданското сдружение „Къркърия“ след като навръх Благовещение входираха документи в МОСВ с искане землищата на двете села да бъдат обявени за Защитена местност на основание: чл. 36, ал. 1 от Закона за защитените територии.
„Това би дало основание на министерствата да откажат бъдещи инвестиционни намерения в този район. Така ценните археологически забележителности –
Светилището на Асклепий, Баткунския манастир, римската крепост Ташево кале
на Голака, крепостта Баткун, многобройните знайни и незнайни тракийски некрополи ще бъдат запазени, а неоткритите ще бъдат проучени. Защитените видове животни и растения ще оцелеят, а селата от яката на Къркария могат да се превърнат в изключително привлекателни за културен и здравен туризъм,привличащи хора от цяла България и чужбина, смятат инициаторите.
Към момента Къркария е без природозащитен статус и е извън обсега на европейската екологичната мрежа „Натура 2000“.
Затова е постоянен обект на инвестиционни предложения
за добив на инертни материали, минерали и руда, а реките са водохванати за добив на електроенергия и земеделски поливни нужди.
Географското положение, климатът и релефът на района са предопределили формирането на своеобразен биотичен комплекс, уникален по видов състав и ландшафтно разнообразие. Липсата на информация и специализирани научни изследвания за флората и фауната на района са единствената причина за изключването на големи части от разнообразния ландшафт от мрежата на „Натура 2000“. Първите целенасочени изследвания върху фауната и флората на района са от 2022 г., когато специалисти от АУ Пловдив, ИБЕИ БАН, НПНМ БАН, ЛТУ и СУ „Св. Климент Охридски“ провеждат серии от сезонни проучвателни експедиции на терен. Регистрирани в края на 2022 г. са
защитените животински видове шипоопашатата (Testudo hermanni) и шипобедрена (T. graeca) сухоземна костенурка,
царския орел (Aquila heliaca) и лалугерът (Spermophillus citellus) и те са достатъчно основание за уведомление на компетентните и местни органи и стопиране на всички инвестиционни предложения, застрашаващи бъдещото им съществуване и влошаване качеството на жизнената им среда.
От началото на 2023 г. бе положено началото на целенасочен екологичен мониторинг. Особен акцент на проучванията са защитените, редки и ендемични растителни и животински видове и местообитанията от приложенията на Закона за биологичното разнообразие и Червената книга на България, опазването на които изисква обявяване на защитени територии по смисъла на ЗЗТ и Защитени зони от мрежата „Натура 2000. В района на проучванията са регистрирани и документирани, значими за българската фауна гръбначни животни. От установените 8 вида земноводни с консервационна значимост е жълтокоремна бумка (Bombina variegata), а с индикативни функции за състоянието на горските местообитания са дъждовникът (Salamandra salamandra), кафявата крастава (Bufo bufo) и дългокраката горска жаба (Rana dalmatina). Установените видове влечуги са 15 вида, 3 вида костенурки, 6 вида гущери и 6 вида змии. Твърде вероятни за района, намирани в непосредствена близост, в сходни местообитания или недокументирани надлежно, са видове с висока консервационна значимост като южния гребенест тритон на Буреш (Triturus ivanburecshi), алпийски тритон (Ichthyosaura alpestris), червенокоремна бумка (Bombina bombina), балканската чесновница (Pelobates balcanicus) от земноводните и змията червейница (Xerotyphlops vermicularis), пясъчницата (Eryx jaculus), тънкия стрелец (Platyceps najadum) и пъстрия смок (Elaphe sauromates) от влечугите.
Установените видове птици в района са над 150 вида,
а в Къркария - около 130. Сред тях редица консервационно значими видове птици като 17-те вида дневни хищни птици, всички хралупогнездящи, сред които 8 вида кълвачи, гълъб хралупар (Columba oenas), полубеловратата мухоловка (Ficedula semitorquata) и пернатоногата кукумявка (Aegolius funereus). От установените 37-39 вида бозайници (без прилепите), с особено видово разнообразие от 22-23 вида са представени наземните дребни бозайници, а от едрите интерес представляват мечката, вълкът, дивата котка, видрата и пъстрият пор. Като
вероятен за района е трудният за документиране рис
следи от който са засечени и заснети, но опитите за фотодокументиране засега са неуспешни.
Безгръбначната фауна на района в момента е в процес на картиране и проучване, което ще стане достояние през следващата година. Регистрирани са ендемични, редки и защитените видове безгръбначни, от които с природозащитна стойност са поточен рак (Austropotamobius torrentium) , еленов рогач (Lucanus cervus), буков (Morimus asper funereus) и голям сечко (Cerambyx cerdo).
При проучванията ни бяха регистрирани 14 редки и защитени от ЗБР растителни вида, както и 8 местообитания от европейска значимост. Също така са констатирани 4 природни съобщества, включени в Червената книга.
Освен сухоземните животински видове, обект на проучвания са още водните и почвените съобщества, които са изключително ценни като индикатори на жизнената среда и степента на антропогенна повлияност
„Целта на комплексните ни биотични проучвания е пълно картиране на фауната, флората и природните местообитания на района, което да е основа както на разумна природозащита, така и за база върху която да се гради развитие на алтернативни практики, свързани с експлоатация на природните дадености с минимални въздействия върху околната среда“, казват от сдружението.
„Знаме“
