Денчо Владимиров описва какво е да се завърнеш в родния дом след половин век
Наскоро излезе второ издание на автобиографичната книга на колегата-журналист Денчо Владимиров „Балканска рулетка” (Издателство „Блаком“, 2024 г., редактор Паша Владова, графичен дизайн Елена Мариносян). В нея на пръв поглед става дума за необикновената съдба на един български журналист и писател, но всъщност това е разказ за прокуждането и играта с милиони животи и съдби в името на Нейно величество „голямата политика”.
Още при първото й издание през 2005 г. книгата „Балканска рулетка“ бе оценена от читатели. Денчо Владимиров бе част от екипа на „Септемврийско знаме”, а впоследствие – и на „Знаме”, и обяснимо почти цялата част от действието в книгата се развива в Пазарджик. Академик Димитър K. Димитров, ректор на ВУЗК, с чието спомоществователство бе издадена „Балканска рулетка”, я определи като бестселър, достоен даже и за номинция за Нобелова награда за литература. „Заради голямото общочовешко послание в книгата – срещу войните и разделението на народи и хора!” - така се мотивира почетният гражданин на Пазарджик.
Автобиографичният разказ започва от есента на 1944 година, когато авторът, тогава едва на шест месеца, в скута на майка си бяга прогонен през прохода Маказа с хилядите български бежански потоци от родния си град Гюмюрджина до бащиния - край Дунава. За да се завърне побелял в продадения му роден дом чак след половин век, когато вече е започнало разминирането на границата между България и Гърция, но и разминирането дори не е завършило – пожарите от това лято показаха, че все още съществуват минни полета от двете страни на границата. „Позорно!”. Тази дума използва при споменаването на този факт Владимиров.
В романа се редуват преживени драматични житейски перипетии, през които е преминал авторът, носейки цял живот тегобите си от балканската рулетка на разделението по идеологически причини на два съседни православни народа. Тегоби, които ще усеща и в своята България, защото заради родното му място ще го гледат подозрително. И не само ще го гледат…
Пред „Знаме” Денчо споделя:
- И с второто издание на книгата отправям отново свое послание от първото издание. Послание, актуално и днес.
И цитира финалните думи от епилога:
„Все още по света се разделят народи, прекрояват се карти на държави, изработват се сценарии за революции, нежни или кървави. След такъв „интелектуален труд” тръгват бежански потоци, пълнят се масови гробове, изпепеляват се милиони човешки съдби и мечти.
За всеки, който е допринесъл макар и с малко за това, е моята присъда в края на това преживяно жестоко драматично повествование на живота ми.
ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ ГОСПОДА!
Ако сред вас има и дами, то с извинение, ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ СЪЩО!
КАВАЛЕРСТВОТО МИ Е ДОТУК…
Оттук нататък ми е тревогата:
Какво ли ще ни поднесе и в идния ден продължаващата да се върти от „неуморни” владетели на света стара злокобна политическа РУЛЕТКА?
Дали, както преди десетки години моите орисници с мустаци и шкембета са начертавали на цигарена кутийка съдбата ми още преди да се родя, все така ще бъдат орисвани още милиони домове по тази земя, където се чува първо проплакване на бебе, първият човешки вик със заявка за мъдър свят и право на бъдеще?
Дяволската рулетка на разделението на народите и днес се върти, върти…
Значи всеки миг се ражда ново драматично житие. Като това, което ви описах или в общи линии като него.
Описах го с надежда – все нещо от вече преживяното от поколенията да не се повтаря и в помъдряване светът да върви напред.
АМИН.“
(Зн)
