Преди дни в Пазарджик гостува Театър на сенките от Гърция, а малки и големи зрители, дошли в Градината на света, останаха очаровани от Карагьозис – героят, който прилича на Хитър Петър. Находчив, беден, с гърбица, едната му ръка е по-дълга… Разговаряме с Одисеас Канлис, който е човекът-театър. Той изработва декорите и куклите, движи и озвучава, менажира… Одисеас е роден и живее в Солун. Още съвсем малък е запленен от зрелището „Карагьозис“. Започнал да се занимава активно със сенките на паравана в началото като детска игра, а после му станало професия. Чиракува основно при кукловода от Северна Гърция от по-старото поколение Янис Хадзис. Показва своите представления в цяла Северна Гърция като си сътрудничи с общини, държавни и частни училища, културни сдружения, отворени и частни събития и др. Имал е турнета и в чужбина – Италия, Румъния, България и други страни. Гостувал е с представления в телевизионни и радио предавания. Изработва сам фигурите си от различни материали – картон, кожа, пластмаса, а освен традиционни, пише и прави и нови представления. Член е на Общогръцкото сдружение на Театъра на сенките, основано през 1925 г., и оглавява секцията му в Солун.
- Одисеас, как се срещна с 500-годишен театър и му се посвети?
- Случайно. Нямах роднина или някой познат, който да се занимава с този вид изкуство. На много малка възраст гледах едно представление с Карагьозис в моя роден град Солун и зрелището на сенките ме омагьоса! За да обикна още повече този вид театър, голяма роля изиграха и представленията, които гледах по държавните и частни телевизии. Вярвам, че изкуството е като един микроорганизъм, който влиза неочаквано в сърцето и душата ти, и те омагьосва с цветове и звуци. Сигурно се занимавам с този вид театър, защото е една голяма любов на живота ми, но не мога да ви обясня с точност защо. На много малки деца им харесваше, и им харесва, да гледат и да разиграват любителски Театър на сенките, но малко от тях избират за професия кукловода. Театърът на сенките съществува по света над 500 години. В Гърция първото писмено свидетелство посочва, че е имало представления по кафенета през 1809 година в Янина.
- Разкажи повече за направата на фигурите?
- Първите фигури в гръцкия Театър на сенките били изработвани от дебел картон, продупчван в различни точки (око, вежди, копчета, и т.н.), така че да се долавя вътрешната рисунка. Били са главно черно-бели. По-нататък артистите са използвали кожа от дебело животно и след обработка тя ставала прозрачна. Рисували са образа на всеки герой със специални мастила върху кожата и резултатът вече е бил цветен. През последните години нашите фигури се правят от дебела прозрачна пластмаса, която се рисува лесно, дори с перманентни маркери. Декорите ни обикновено са нарисувани върху тънко платно, но се използва също и техниката на продупчения дебел картон.
- Как реагира публиката, когато види сцената и започне представлението? А когато свърши?
- Щом светнат лампите на сцената, публиката се впечатлява от богатството на цветовете на декорите. Това е първото впечатление на зрителя. Най-често чувам едно „Ааааааааа“ - на възхищение от моята публика, щом светне сцената. След това с една весела песен, на която танцува семейството на Карагьозис в началото, се опитвам да установя с публиката един диалог на действие и реакция. Също и чрез въпроси-отговори със зрителите - за това как нашият герой Карагьозис ще се справи с различните ситуации. Публиката откликва. И винаги си тръгва усмихната. А повечето хора се чудят как един човек прави всички гласове и всички имитации в представлението.
- Театърът на сенките е характерен за Гърция и Турция – има ли победител в спора коя, аджеба, е неговата родина?
- Смятам, че изкуствата служат за това да свързват народите, а не да ги разделят. Определено Театърът на сенките е дошъл в Гърция от Цариград по времето на Османската империя, но има вероятност да е тръгнал от Древна Гърция по време на Елевзинските мистерии, както ни показва притчата за пещерата от „Държавата“ на Платон. Чувствам, че няма победител. Със същата любов и носталгия публиката в Гърция гледа представленията, с каквато любов я гледа и публиката в Турция.
- В Гърция много ли са подобните трупи?
- За щастие да! В Южна Гърция са повече. В Северна и в Солун са по-малко. Лятото е сезонът, когато имаме почти всекидневни представления на различни събития. През зимата играем главно в училища.
- Може ли да обясним живота само в светлини и сенки? Може ли Карагьозис днес да ни научи как да живеем по-просто и по-добре?
- Светлина и сянка, добро и лошо. Порутената колиба на Карагьозис и бляскавият сарай на пашата. Щом светнат лампите на сцената, още от двата декора на екрана виждаме два противоположни свята. На бедния народ и на властта. Карагьозис във всяко едно представление търси светлината, доброто и справедливото. Опитва се да живее и да се противопоставя на всяка черна сянка, но винаги среща препятствия. Живее просто и скромно, и ако дойдат пари в ръцете му, ще ги даде, естествено, на семейството си, но и за нещо добро. Учи ни да търсим винаги справедливото и правилното. И с тези качества винаги да живеем добре и с чиста съвест.
- А теб на какво още те научи Карагьозис?
- Научи ме да живея и с много, и с малко. С находчивост и с хладнокръвие, но преди всичко с хумор в живота – с него всичко е по-добре. За всички проблеми има решение, стига да накарам умът ми да работи, знам – с каквото и да се занимавам, ще успея.
- Ти преподаваш на деца Театъра на сенките. Оптимист ли си, че някъде на чиновете има един друг Одисеас, който утре ще продължи магията жива?
- Преподавам на малки деца под формата на работилници. Въпреки че нашето изкуство традиционно е изкуство на преживяването - трябва доста години да чиракуваш до някой по-възрастен кукловод и да научиш тайните, докато го гледаш. Вярвам, че школата, която съм създал, помага на бъдещите артисти да научат повече неща, главно за изработването на фигурите и за правилното произношение. Знам, че не само един друг Одисеас, а много други Одисеевци ще продължат магията. Така беше и с мен.
- Като твоя адаш Одисей пътешестваш из чужди места. Имало ли е коварни капани и непредвидени опасности в обиколките на твоя театър?
- Все още не съм срещнал такива опасности и клопки, нито в Гърция, нито в чужбина. Моето изкуство е много обичано, дори от хора, които за първи път го гледат. Е, голяма опасност е да завали по време на лятно представление, което се играе на открито… Шегувам се!
- Това е твоята любов и твоето препитание, остава ли ти свободно време за друго?
- За съжаление нямам достатъчно, нито през зимата, и най-вече през лятото. В малкото ми свободно време обичам да чета романи и приказки, както и исторически книги.
- Ако пак влезеш в кожата на Карагьозис, какво би посъветвал читателите на „Знаме“?
- Бих ги посъветвал да държат винаги високо знамето на справедливостта. Да гледат винаги към светлината. И да дават винаги любов – толкова, колкото е по-дългата ръка на Карагьозис.
Тодор ГРОЗДЕВ
