Нашата съгражданка и колежка – спортният журналист от „Труд“ Христина Йорданова (по баща Колева), представи новата си книга "Знаци". За премиерата на сборника с морски разкази в художествената галерия "Станислав Доспевски" дойдоха десетки гости, сред които и Таня Колчакова-Янева, заместник-кмет на община Пазарджик. Събитието бе организирано от Община Пазарджик и НЧ „Н. Й. Вапцаров - 1897г.“. На представянето авторката бе поканила талантливата седмокласничка Анелия Гаврилова от школата по китара на преподавателя в НЧ "Христо Ботев - 1897" Илия. Митрев. С акордите си двамата инструменталисти пренесоха публиката в любимата на Христина Испания - за вея това е Земята на бащите заради идола й Христо Стоичков и баща й, който е издъхнал там.
„Получавам вдъхновение от хората, всеки от вас може да бъде обект на такова“ – сподели Христина Йорданова. Тя е родена в Пазарджик и може да е влюбена в Испания, но винаги е подчертавала своята връзка с родния град.
Книгата, която е издадена с подкрепата на община Пазарджик, е илюстрирана от художника Атанас Парасков. Предишните две книги на Йорданова са „На Испания с любов" (читателите на "Знаме" са се срещали с нея) и „Нашите мои животи".
По думите на Христина Йорданова , „Знаци“ е не само плод на творческото ѝ вдъхновение, но и знак за уважение към Пазарджик - място, което е вдъхновило много от темите в книгата. Иначе 15-те разказа в книгата са на морска тематика и са вдъхновени от (и създадени по времето на) участието на авторката в майсторските класове по писане при Георги Господинов и Здравка Евтимова, провели се именно в Созопол, в рамките на „Аполония“, през 2023 и 2022 г. Именно в любимия Созопол и в София ще са другите две представяния на сборника „Знаци“.
"Черпя вдъхновение от хората и всеки може да е герой в разказите ми. Не пиша грозно заради майка ми, но пиша красиво заради това, което ми е подарил дядо ми, писателят Георги Балабанов. Що се отнася до знаците, те са около нас. Раната също е знак", казва Христина Йорданова. И ако я цитираме чрез страниците на „Знаци“:
„Човек не може да бъде щастлив, ако не се опознае, не приеме раните си и себе си, не започне да говори с живота честно. После дори и Бог помага.“ („(Про)Видение“)
„Тези, без които не можеш да живееш, носят твоите рани. Само този, който носи раните ти, знае как да те направи щастлив.“ („Девет живота“).
(Зн)
