Оставаме сред областите с най-малко висшисти, двойно по-малко са от средното за страната
Вече повече от десет години Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя единственото по мащаба и дълбочината си изследване на икономическото и социалното развитие на областите в България. Тази година Регионалните профили стъпват на 80 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области.
„Регионални профили 2024“ показва, че изпреварващият икономически растеж в няколко от по-малките области в България продължава, като постепенно делът на София в общия брутен вътрешен продукт (БВП) на страната намалява. Въпреки това столицата запазва водещата си роля с 41% от БВП през 2022 г., или 68,7 млрд. лв., следвана от Пловдив и Стара Загора. Докато Пловдив допринася 6,5% от БВП, икономиката на Стара Загора, подхранвана от силния енергиен сектор, достига 6,2%.
Възстановяването на туризма е ключов фактор
за позитивната динамика във Варна и Бургас, докато индустриалният растеж подпомага икономическото развитие в периферията на София. За разлика от тях, областите Видин, Силистра и Добрич остават с по-нисък растеж, което допълнително задълбочава различията в доходите и качеството на живот.
„Регионални профили 2024“ ясно очертава необходимостта от целенасочени политики за намаляване на регионалните различия и за създаване на условия за икономическо развитие и социално сближаване в различните региони на страната.
Обобщението за Пазарджишка област, касаещо икономическото развитие, оценено при нас като незадоволително, гласи:
Брутният вътрешен продукт, заплатите и пенсиите в област Пазарджик продължават да нарастват, но остават сравнително ниски
Заетостта и безработицата се увеличават едновременно. Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Усредненият размер на местните данъци е нисък. Прозрачността в работата на администрацията се оценява сравнително ниско.
Ето по-подробно какви са направените изводи.
Доходи и условия на живот – незадоволително
Брутният вътрешен продукт в област Пазарджик продължава да нараства сравнително бързо и през 2022 г., но остава сравнително нисък. Стойността му на човек от населението достига 15,5 хил. лв. (при 26,0 хил. лв. в страната). Средната годишна брутна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение в областта е 16,4 хил. лв. (при 21,2 хил. лв. в страната). Пенсиите растат с близко до средното увеличение за страната и през 2023 г., достигайки с 712 лв. месечно (при 784 лв. в страната). Коефициентът на Джини за подоходно неравенство е близък, но под средния за страната и през 2023 година. Делът на населението, живеещо под националната линия на бедност, запазва нивото си над средното за страната – 27,2% в областта (при 20,6% в страната).
Пазар на труда – средно
Делът на населението в трудоспособна възраст в областта през 2023 г. продължава да намалява до 57,4% и да се отдалечава от средния за страната – 58,5%. Заетостта и безработицата нарастват едновременно. Коефициентът на заетост достига 75,3% (при 76,2% в страната), а този на безработицата – 8,0% (при 5,3% в страната). Предизвикателство за местния пазар на труда остава образователният профил на работната сила. Делът на висшистите леко се повишава, но и през 2023 г. е най-ниският в страната с 15% (при среден 31%). Делът на работната сила с основно и по-ниско образование пък намалява, но и той остава сравнително висок – 23% (при 15% в страната).
Инвестиции – слабо
Инвестиционната и бизнес активност в областта са слаби и през 2022 г., въпреки че се забелязват някои положителни тенденции. Броят на предприятията остава нисък – 51 на хиляда души от населението (при 70 на хиляда души в страната). Вътрешните и външните инвестиции нарастват и са над тези в повечето области. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи достигат 3,3 хил. лв. на човек от населението, а преките чуждестранни инвестиции – 3,0 хил. евро на човек. Стойността на произведената продукция в областта продължава да се повишава и достига 100,0 хил. лв. на нает. Делът на приходите от износ в нетните приходи от продажби се задържат на малко под средното ниво. Повишение има и при усвояването на европейски средства, но те остават сравнително малко. Към 30 юни 2024 г. стойността на изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми е 2149 лв. на човек от населението (при 3175 лв. на човек в страната). В рамките на областта най-много са изплатените средства в община Панагюрище, а най-малко – в община Ракитово. Относителните разходи за научноизследователска и развойна дейност нарастват.
Инфраструктура – добро
Гъстотата на железопътната мрежа в област Пазарджик е по-висока от средната за страната и през 2023 година. Гъстотата на пътната мрежа, както и делът на автомагистралите и първокласните пътища са по-ниски от средните, но качеството на пътната настилка в областта остава сравнително високо. Делът на пътната настилка в добро състояние намалява леко до 55% (при 40% в страната). През 2023 г. достъпът на домакинствата до интернет се свива до 83% и продължава да е по-нисък от средния за страната (89%). Достъпът до обществена канализация е близък до средния – 72% (при 75% в страната). Свързаността с пречиствателни станции за отпадъчни води обаче изостава значително – 42% (при 67% в страната) през 2022 година.
Местни данъци и такси – добро
Усредненият размер на местните данъци в общините от област Пазарджик е сравнително нисък и през 2024 година. При всички разглеждани данъци средните ставки в областта са по-ниски от средните за страната. Значително по-ниски от средните са данъците върху недвижимите нежилищни имоти на юридическите лица и върху превозните средства. В рамките на областта най-ниски са средните данъци в община Батак, а най-високи – в община Ракитово.
Администрация – средно
Самооценките на местните администрации за развитието на електронното правителство и предоставянето на административни услуги на „едно гише“ в областта през 2024 г. като цяло задържат нивото си и са по-ниски от средните за страната. Средната оценка и на двата показателя е 3,2 т. (от максимум 4,0 т.) при 3,4 т. в страната. Оценката за прозрачността в работата на органите на местното самоуправление в областта намалява леко и остава сравнително ниска – 63,1% (при 69,3% в страната) през 2024 година. Делът на собствените от общите приходи на общините в областта е 20% (при 27% в страната) през 2023 г., а покритието на общинските разходи с местни приходи – 68% (при 74% в страната).
Очаквайте в следващия брой анализа за социалното развитие на област Пазарджик.
„Знаме“