Бащата на Валерия е бил диджей, а дядото на Георги е готвил в посолството ни във Вашингтон
ПАЗАРДЖИК. Георги и Валерия са млади поп изпълнители от Пазарджик, които правят първите си стъпки на музикалната сцена. И двамата се занимават с музика от 12 години, а в момента са по на 18. Те са едни от успешните участници в "Нота по нота".
Валерия Гъркова започва с народно пеене, когато е на 6 години. Пее в хора към читалище "Христо Ботев":
- Имали сме най-различни изяви, ходили сме на много конкурси. Като индивидуален изпълнител съм печелила дори златен медал.
След разпадането на хора обаче, трябваше да продължа индивидуално
Липсваха ми атмосферата, общият дух. Затова се отказах.
Всъщност Валерия не се отказва, а сменя стила с поп и джаз. През следващите 2-3 години работи с вокален педагог. Музиката е на почит в семейството й:
- Баща ми – Стоян Гърков, е бил диджей. Обича много музиката. В началото изобщо не му се вярваше, че съм толкова добра с пеенето. Мислеше си, че ходя в хора най-вече за забавление. Но това драстично се промени, когато на едно семейно събиране ме помоли да изпея народна песен. Когато ме чу, изпадна в тотален шок. И оттогава е много горд с таланта ми.
Все ме кара например да пея в колата, докато шофира
И той, и майка ми ми помагат и ме подкрепят безрезервно.
Тази година Валерия завършва СУ „Петър Берон“. Плановете й са да продължи да учи „Поп и джаз пеене“ в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. Както и магистратура по PR и Арт мениджмънт“.
На въпроса защо предпочита да се развива с модерна музика, отговаря:
- Вътрешното ми усещане е, че имам по-голяма нужда да работя върху тези стилове. Макар да се откъснах от народната музика, тя сякаш ми идва отвътре.
В семейството на Георги Джалъзов няма хора с изявени музикални наклонности, но пък преди години в „Знаме“ сме ви разказвали за
дядо му, който е бил готвач в българското посолство във Вашингтон
- Дядо ми е имал таланта да готви, а аз – да пея. Него този талант го е отвел от Мало Конаре до Вашингтон. Дай Боже, и мен да ме отведе до световните сцени – добавя по този повод с усмивка момчето.
Георги също е отдаден на музиката още от ранна детска възраст. Доразвива таланта си и в училищния хор. Той е възпитаник на езиковата гимназия „Бертолт Брехт“.
- Всичко започна с първия ми педагог Веска Атанасова и хор „Звънче“ към старото ми училище – СУ „Петър Берон“. Както и със спечелената награда на Хайгашот Агасян. Благодарен съм и на Немската за многобройните възможности за изяви, които ми даде през годините. Бяха ми от голяма полза.
В гимназията Георги решава да се занимава по-сериозно с музика и започва да взима уроци при вокален педагог. Там се сближава с Валерия (познават се по-рано) и решават да се развиват заедно.
- Ние сме приятели, обединени от музиката и идеята да творим
– подчертават и двамата. И признават, че не споделят напълно максимата: „И сам воинът е воин“.
- Често човек има нужда от подкрепа. Особено в трудните моменти е важно да имаше на кого да се опреш, на кого да разчиташ. Освен това, двама души могат да свършат далеч по-голямо количество работа отколкото един.
Музикалните предпочитания на двамата се различават по някои пунктове. Георги израства с хитовете на Уитни Хюстън, Марая Кери, Бари Уайт, Боби Браун и т. н., докато госпожицата предпочита по-съвременни изпълнители. - Харесвам черните изпълнители –
от тях се учиш на орнаментика
и други тънкости - допълва Георги, който не е експериментирал с тотално различни стилове. Остава верен на попа, джаза, RnB и соул музиката. Най-много му допада RnB, докато джазът е най-близо до сърцето на госпожицата.
Изяви също не им липсват. Последно ги чухме на големия благотворителен концерт в Театъра в подкрепа на Милка миналата седмица. Доброволчеството не им чуждо, били са и доброволци към Младежкия дом.
Представата им за музиката и музикалните изпълнители е по младежки идеалистична:
- Музиката винаги ни е радвала. Искаме с помощта на таланта си да радваме по същия начин и други хора. Или пък да повдигаме духа им в трудните моменти, както го правят за нас любите ни изпълнители. Или просто да им подобряваме мига, деня и т. н. Музиката дава толкова много и на изпълнителя, и на този, който я слуша.
Има и неща които не им харесват – че музиката вече е бизнес, че е прекалено свързана с политиката и парите, че трябват връзки и правилните контакти. Това обаче нито ги плаши, нито ги разколебава:
- Късметлии сме, че сме родени с този талант. Толкова много хора не знаят какво да правят с живота си. А и
когато Бог ти е дал дарба, трябва да я развиваш
Устремили сме се в тази посока с дълбокото усещане, че тя е нашата.
Георги завършва средното си образование миналата година. Приет е „Журналистика“ в Софийския университет „Климент Охридски“. През цялото лято изпитва съмнения дали това наистина е мечтаната професия. А точно преди началото на академичната година, двамата с Валерия, участват във „Фестивалия“ на Стадиона. Преживените емоции, аплодисменти и тръпката под светлините на прожекторите окончателно убеждават момчето какъв иска да е пътят му. Отказва от журналистиката и тази година също ще кандидатства в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.
В заключение двамата млади поп изпълнители благодарят на Община Пазарджик и на останалите организатори на музикални и други събития, които са ги поканили за изява.
- Един творец се нуждае от сцена. За него подобен шанс е безценен. Нека се дава повече път на младите.
Може да гледате изпълнения на Георги и Валерия в ТикТок (george_dzh и valeriagurkova_), Инстаграм, Фейсбук и YouTube.
Мария ДЪБОВА
