Искам да покажем, че “Хебър“ не е мъртъв и има душа!
Разговаряме с новия треньор на „Хебър“ Велислав Вуцов часове след идването му на стадион „Георги Бенковски“ между двуразовите тренировки на отбора. Ето какво каза 57-годишният специалист за читателите на „Знаме“ на прага на паузата заради националите и го препечатваме от книжното тяло. Междувременно хебърци тренират с тонус преди мача с "Ботев"-Враца. Двубоят от 24-ия кръг на Първа лига ще се играе днес от 18,45 часа на стадион "Христо Ботев" във Враца.
- Г-н Вуцов, какво е впечатлението Ви от отбора?
- Все още много първично, по простата причина, че не познавам детайлно многото хора – още повече че 20 човека от тях са чужденци, които не са били на българския терен преди. А и периодът е много крив, много малък, за да давам категорични оценки. Но започнах да се ориентирам. И през миналата седмица гледах няколко тренировки, гледах и мача с „Локомотив“. Има няколко неща, които определено приятно ме изненадват, има неща, които по-сериозно ме притесняват, но ще ги оставя за себе си.
- След победата над „Локомотив“ със сигурност има заряд в съблекалнята…
- Безспорно. Една победа, дошла в края на мача, при положение, че е имало вариант и противникът да те победи, носи много положителен заряд, което е абсолютно необходимо при положение, че отборът 17 мача нямаше победа. Победите дават самочувствие и тонус за работа. Но победите идват закономерно – когато се трудиш добре, играеш и воюваш добре. Аз твърдя, че нашият отбор срещу „Локомотив“-София воюва възможно по най-добрия начин и през цялото време се виждаше, че повече иска победата, повече се труди и повече я заслужава. И бяхме възнаградени. Това е много малка стъпчица в тази дълга серия от 17 мача. Но все пак, когато спреш да потъваш и направиш опит да отлепиш от дъното, имаш повод за оптимизъм.
- Оптимисти ли сме сега?
- Предстоят ни три мача с отбори от нашата черга – “Ботев“-Враца, „Крумовград“ и „Локомотив“-Пловдив – те са най-близко до нас в класирането. Тези три мача трябва определено да дадат посоката за това дали отборът има макар и много малък шанс за спасение или просто ще доиграем сезона, в който да обиграваме играчите. Щото реалностите са такива, че ние сме изпаднали. Всеки, който каже друго, е утопист. Аз не съм утопист, не съм и магьосник, но съм от хората, които обичат да се борят и ако имаме възможност в тези три мача да вземем сериозни точки, ще влезем в борбата за спасение. Видях, че в отбора има футболисти с доста възможности. Сега, защо не са ги показали, как не са ги показали - нито ще обвинявам някого, нито ще правя анализ. Не съм от тези хора, които се обръщат назад и казват: „Тоя ми е виновен, оня ми е виновен!“. Такава е ситуацията, аз съм я знаел, нагърбил съм се да се боря.
- Дълго ли мислихте дали да приемете офертата?
- Честно да ти кажа, много мислих, защото аз не съм изпадал в кариерата си, нито като футболист, нито като треньор. Първата ми работа, когато ме покани ръководството, бе да им кажа, че ако искат да им обещая как ще спася отбора, по-добре да се разделяме и да си намерят друг човек. Аз мога да обещая да изпаднем с достойнство, не като мишкари. Всеки един мач да го играем за победа. Да не губим – не с 6 гола, въобще да не губим, даже ако щеш и безцелни да са мачовете, и да дадем шанс на всички играчи тук, за да видим ще свършат ли работа после. Който не става - няма сърдене. Сърденето е в детската градина. И дойдох на 15 март… То даже да бием два мача, ако имаме късмет, нали се сещаш, че ще направим едни точки, но вероятността да изпаднем пак е много голяма. И ако изпаднем, на 15 май никой няма да помни какво е било на 15 март, и ще кажат: „Вили Вуцов дойде и изпадна с „Хебър“. Но аз мисля, че когато дойдох, отборът вече беше изпаднал. Сега ние трябва да търсим чудото.
- Вие и преди сте прегръщали уж обречени каузи.
- Ха, картинката се повтаря. На мене Господ ми праща тежки телеграми. Когато тръгвах за Габрово, гледах „Янтра“ – те играха като домакини с „Добруджа“, и си спомням как треснах компютъра и казах: „Няма да ходя!“. Обадих се на хората и им казах: „Аз не мога да ви помогна. Отборът е безобразен, нямате качества“. След няколко разговора все пак се хванах и свършихме огромна работа. Сега и в „Хебър“ виждам, че футболистите имат по-големи възможности от това, което са показали. Наистина има и добри футболисти. Е, има и хора, които предстои да показват дали мястото им въобще е в „А“ група – без да се обиждат. Ние ще им дадем възможност да се качат на влака и ако успеят да се качат и са едни добри и примерни пътници, ще пътуват. Ако не – на всяка гара влакът спира и ако кондукторът хване някой без билет, го сваля… Но наистина аз видях друг отбор срещу „Локомотив“-София. Вярвай ми, преди една седмица нямах никакви разговори с никого и каквито и да било помисли за „Хебър“, докато гледах детайлно загубения мач със „Септември“ и се шашнах. Когато силните хора в „Хебър“ ме поканиха, казах, че българският футбол страда най-много от липса на концепция във всеки един клуб. За това на този етап сме говорили за година и три месеца – защото за толкова време ще направим отбор – за „А“ или „Б“ група. Засега при идването ми говорихме за отбор за „Б“ група. За „А“ група ще говорим след тези предстоящи три мача. Но в този клуб трябва да има стратегия. Какво трябва да се случи след една, две, три години. Иначе всички искаме „Хебър“ да играе в Шампионска лига. Искам в тези три месеца да покажем зъби и характер, да покажем душа, че този отбор не е мъртъв. Защото всички ни смятаха за мъртви. Особено като те победи отбор от долната половина на таблицата като „Септември“ с 6:0… Но когато покажем, че дори да изпаднем, ние може да бъдем чук, а не само наковалня, ще сме направили крачка напред. След крачката - скок напред, и така. Затова говорим за година и три месеца договор – с други думи, нямам намерение да си ходя.
- А какво казахте на футболистите сега?
- Казах им колко точки искам от тях, няма да казвам колко. Сложил съм цели – ако направим тези точки и другите направят повече – защото ние зависим от другите, ще им стиснем ръцете и ще ги поздравим, че заслужено остават, а ние не. За жалост, нашата съдба не зависи от нашата работа. Сега момчетата работят много добре. Те в мача с „Локомотив“ всички тичаха много. Имам забележки относно качеството на играта на двама. Но за мен всички 16 дадоха душата и сърцето да покажат най-доброто. Може да имаше грешки, но когато не се стараеш, ти и грешка не можеш да направиш. Оттук насетне, ако отборът бие – бият футболистите. Ако отборът падне – аз падам. Но да правят това, което аз искам. В моята кариера съм работил с около 280 футболисти с договор. От тях има не повече от трима-четирима, с които не се разбирам. С всички други съм останал в прекрасни отношения. Но аз съм много взискателен и имам претенции и предпочитам с някой да не се скарам утре, а да се разделим сега. Аз съм човекът, който носи отговорността,а те трябва да изпълняват. Ако някой има собствено виждане за играта или дисциплината, негово право – отива в тениса или другаде. Аз искам колектив, който да ме слуша. До края на сезона няма българи, няма чужденци – няма бели, няма черни. Българи, цветнокожи, сръбскоговорящи, английскоговорящи - всички сме едно – амалгамата е „Хебър“.
- В перспектива ще налагате ли футболисти от школата?
- На първо време политиката ни е в предстоящите 2-3 мача, които ще определят насоката до края на сезона. Аз съм убеден, че ако ние изпаднем, което е по-реалистично, ние нямаме никаква основа за догодина – отборът има 20 чужденци и 8 българи. Но в „Б“ група не могат да играят повече от петима чужденци. Значи трябва да освободим 15. Трябва да говорим за претворяването на целия отбор. Дай, Боже, дори да останем, следващия сезон не виждам такъв „Хебър“ с 20 чужденци. Аз не искам да виждам и български отбор с 20 чужденци. Не ме разбирайте грешно, всички момчета ги уважавам, на всички ще дам шанс, но да ме убедят, че са по-добри от българите. Чужденецът трябва да прави повече, за да е предпочетен. Два пъти съм играл в чужбина – там не ти пускат аванта, не ти дават да си повдигнеш главичката нагоре. Ние тук дойдехме на един вариант, че малко повече ги възхваляваме, а пък българските играчи искат да им се даде всичко наготово – трябва и двете страни да се постараят повече. При всяко положение ще се опитаме да направим доста по-български отбор, в „А“ или „Б“ група – включително с най-доброто от нашата школа.
- Седем години по-късно отново сте треньор в елита. Каква е разликата между тогавашната и сегашна „А“ група?
- Много голяма. И в качеството на играчите, и с начина на мислене. Примерно в начина на игра, в начина на мислене на един отбор. Но срамно е, гадно е, обидно е – всички тежки епитети мога да сложа, че един среден футболист в „Б“ група в момента взима около 1500-1600 лева – под средната работна заплата. А има отбори, които взимат още по-малко пари, а има отбори, които хем взимат по-малко, хем им бавят парите. Но ние разширяваме квотата на чужденците, ще почнем да вкарваме съдии от чужбина за дербитата. А вече имаме 160 треньори с „Про“ лиценз за „А“ група, с „А“ лиценз за „Б“ група имаме 250-260 човека. Аз си спомням Пламен Марков навремето имаше подписан договор със Страсбург, и Асоциацията на треньорите във Франция го спря, защото имат много безработни треньори. Ами съдиите - без дербита те как ще израснат?
- Забъркаха „Хебър“ в „черно тото“, а Вие също можете да говорите по темата…
- За „черното тото“ много приказки се приказват и никога нищо не се случва. Със сигурност го има, но нека, който разследва, да докара нещата докрай. Аз съм попадал в ситуация преди много време –дойде колегата ви Сашо Диков и пита защо не го кажа. Но как да го докажа! Оттатък са мутри, които ме предупредиха, че ако кажа една дума, цял живот ще ходя с бодигардове. Аз нямам проблем и ще го кажа, но така и не се появи свидетел, който да говори. Едно мога да гарантирам – че аз докато съм тук, ще направя абсолютно всичко нито един момент да няма такова съмнение за „Хебър“.
- Какво бихте казал на феновете?
- Футболът е направен за феновете. Някои от ръководителите си мислят, че футболът е направен за тях. Феновете гласуват за работата ти с присъствие. Е, сигурно ще има тъпаци като тия, дето пишат в интернет глупости. Аз не ги чета. Като дойдох първия ден и му казах на президента Валентин Василев – атестатът дали работим ще е публиката. Сега на мача с „Локомотив“ имаше 200-300 души – атестатът ще е до два кръга да има 1200-1300. Хората те оценяват с билета си. Искам хората да уважат труда на целия клуб, не мен. Това казах и на момчетата първия ден: „Играйте така, че да се забавлявате, но и да накарате хората, които ви гледат, да им е приятно“. Защото има и мачове в Шампионска лига - да заспиш прав от скука, коментаторите се чудят как да ги коментират. Има мачове в слаби първенства, където има динамика и борба. Максималист съм и искам футболът да си оправдава смисъла. И хората на стадиона да не казват след мача: „Ууу, два часа загубих!“. А да смятат колко дни остават до следващия мач. Това е моята идея за футбола.
Дочо ЧАНЕВ
