Бесапара и Хеброс са лицата на Пазарджик - сърцето на Тракия и България
САН ФРАНЦИСКО. Сърдечен поздрав от далечния американски мегаполис изпраща на пазарджичани съгражданинът ни Методи Пешунов послучай Празника на българската адбука и славянската книжовност 24 май и Празника на Пазарджик 21 май. Именитият художник, който е и голям местен родолюбец, призна, че постоянно мисли за Пазарджик.
„Бъдете здрави! А за Пазарджик - искам всички наши съграждани да знаят, че живеят в люлката на Европа – това си е Раят на Земята! Пазарджик неизменно присъства в мислите ми, но и в много мои творби – като паното „Бесапара“ на стената на хотел „Тракия“ (сега е закрит от съседния бизнес център, б.р. ) или стенописа в някогашната банка „Хеброс“, за който „Знаме“ писа наскоро. В тези творби прозира именно лицето на Пазарджик. Защото Бесапара, Хеброс – това са древните лица на нашия град! Вземете Бесапара например. Бесите са специална висша каста на тракийски жреци и ние трябва да сме горди, че са живели именно тук. Че сме тракийци - истински българи! Желая на всички ви да сте здрави и да се чувствате щастливи и горди от корените си“, пожелава Пешунов чрез редакцията.
А паното „Бесапара“ е създадено след като Пешунов пчели конкурс на тема „Тракия“. Преди това е слушал лекции по тракология при проф. Александър Фол, беседвал е надълго и нашироко с него. По това време кмет в Пазарджик е Стоица Вардин, който е предложил на художника да претвори темата от конкурса върху източната стена на хотел „Тракия“. В организацията се включва и Дима Бойчева, тогава председател на Градския съвет за култура и бъдещ кадър на вестник „Знаме“. Паното е изработено през есента на 1975 г. само за един месец. Огромна помощ са оказали войници от Строителни войски, разположени по това време в село Ивайло. Те са вдигнали скелето, махнали са мазилката от стената и под ръководството на художника са полагали новата мазилка. Паното е изпълнено в техника „сграфито“ с модерна за времето си композиция. Пешунов е от първите художници, които използват тази техника. С тази творба той е приет за май-младия член на Съюза на художниците в България. А неговите помощници - войниците, за награда са уволнени седмица по-рано.
Днес от паното се вижда съвсем малко, но е достатъчно, за да ни въздейства.
(Зн)
