Пещера отново се превърна в сцена на пъстро етнокултурно наследсво по време на традиционния Международен етнокултурен фестивал. Деветото му издание събра под един покрив таланти от различни краища на света, но тази година, специалните гости, които предизвикаха истински фурор, бяха артистите от парагвайската фолклорна група „Алма Гуарани“.
Групата, чието име означава "душата на гуарани", пристигна в Пещера не просто, за да представи изкуството си, а и да сподели духа на Южна Америка. Преди да излязат на сцената, представители на далечната страна се срещнаха с кмета на Община Пещера Йордан Младенов и с неговите колеги. На срещата преминала в дружелюбен тон те разказаха подробности за своята родина- че името Парагвай идва от величествената река Рио Парагвай, която е символ на живота в тези земи.
Гостите впечатлиха впечатлиха своите домакини не само с музика и танци, но и със своята култура. Те с гордост показаха националното си знаме- едно от малкото двулицеви в света. От едната страна се вижда герба на страната а от другата- лъв, символизиращ свободата и правосъдието. Със същото внимание местната власт разгледа и техните традиционни носии- елегантна смесица от испанско влияние и автентичен гуарани стил.
А вечерта в залата на читалище "Развитие" публиката преживя нещо незабравимо. „Алма Гуарани“ пренесоха присъстващите в сърцето на Латинска Америка с огнени ритми и танци, мелодии на китара и лира и завладяващи изпълнения. Те показа танци за двойки, за жени, за мъже, но най- силно впечатление направиха виртуозните танци с бутилки на главите на танцьорките- истински шедьовър на равновесие и грация. Финалът бе белязан от националния танц на Парагвай-полка, изпълнен с такава страст, че залата избухна в бурни аплодисменти.
След тях на сцената излязоха символичните домакини- ансамбъл "Седенчица" от Пловдив. Те достойно защитиха честта на българския фолклор, представяйки богата програма, вдъхновена от творчеството на големи имена като Кирил Дженев, Кирил Харалампиев, Иван Тодоров, Димитър Димитров, Димитър Дойчинов, Маргарита Дикова и Емил Генов. И за пореден път затвърдиха мнението, че синор- край няма, а хоро- не старее.
Така завърши още едно издание на фестивала в Пещера- не просто културно събитие, а среща между световете, където музиката и танцът говорят един и същ език. Езикът на душата.
--230.jpg)
