В писмо–апел Учредителното събрание през 1879 г. митрополит Натанаил призовава за запазване на народното единство: „Почитаеми г-да, в това време, когато Вие ще одобрявате органический устав и ще избирате княз за една част от Ваший многострадален народ, друга така също многозначителна част от тоя народ се намира в положение много по- безизходно и нещастно отнапреж, когато целий народ беше под турско иго. Когато Вие ще празнувате голямото тържество при откритие на Вашето събрание, ще забравите ли Вашите братия, потънали в сълзи и кръв, които с прострени към Вас ръце молят Ви да им дадете време и средства за последня отчаена борба с наший вековен притеснител и мъчител?... Пет стотини години наший народ в съвокупна цялост е носил на плещите си тежкото бреме на турский ярем, пет стотини години той е живял с едничка надежда – да се види един ден изцяло свободен и независим, и ето днес на приготвената трапеза не е поканена освен една част от народа, за да се наслади с преимуществата и приятностите на свободата.“
През 1884 г. се създава и първият „Македонски комитет“, а през 1993-а БМОРК, който по късно се нарича ВМОРО - революционна организация изцяло на македонските българи, за което свидетелства и устава. През 1893 г. вестник „Югозападна България“ излиза с уводна статия „Нашата програма“:„Ний искаме да ратуваме в защита интересите на онази българска страна, която Берлинският конгрес откъсна от свободното Княжество и остави в това същото положение, в което е била тя и преди този конгрес – ще ратуваме за оная страна, която се казва Югозападна България, или както историята я познава, под името Македония… На тукашните работи ний оставаме хладнокръвен зрител… Ний не принадлежим на никоя партия или по добре ний сме партизани на идеята: Македония българска, която идея не може да бъде чужда за никое българско правителство или партия, съставени от либералний, консервативний и други елементи. Ще следим с особено внимание действията на сръбската, гръцката и други пропаганди в Македония, които са тръгнали под една ръка само и само да ударят крак на българското дело там...“. Според вестника, езикът, изразен в националността, е едно от най-мощните средства за култура и напредък.
На първия конгрес на македонските дружества в София през март 1895 г. е създаден Македонски комитет, който по късно под името Върховен македонски комитет изпраща до ЦК на ВМОРО в Солун проект за реформи в Македония. През март 1903 г. френският вицеконсул в Битоля Макс Шублие в донесение до министъра на външните работи Делкасе пише: „Навсякъде се шепне за едно въстание напролет… Не може да не се признае обаче, че положението от година на година става все по-напрегнато и едно движение става все по-вероятно.“
От документи из турските държавни архиви Високата порта съобщава на Императорската канцелария, че специалната комисия одобрява всички препоръки на полицейския комисар в Скопие за борба против революционните комитети и за прибиране оръжието от българското население, а в статия „Политически сепаратизъм“ на вестник „Право“ се разкрива същността на искането за автономия: „Начело на нашия вестник стои девизът на знаменития английски държавен мъж Гладстон: „Македония за македонците.“ От дълги години насам терминът „автономия за Македония“ се носи от уста на уста. В тези обстоятелства ний съглеждаме симптомите за желаното от мнозина ново международно положение на Македония… Самият термин, с който ний озаглавихме своята статия, показва един стремеж за отделяне на една част от някое цяло. Тая част не е друга, освен Македония, а цялото може да бъде идеята за Велика България…“.
Вестник „Реформи“: „Необходими елементи за автономията на Македония“ се изтъква, че един от тези елементи е наличието на компактно българско население и културно способна маса която да послужи за основа на управлението“.
Управляващият руското консулство в Скопие Менделщам с телеграма съобщава на Външното министерство в Петербург за насилията по отношение на българите в Македония след обиколка на вилаета: „Редифите и илавето безнаказано убиват, изтезават, грабят българските селяни и изнасилват техните жени и дъщери. Селяните на мюсюлманските села всекидневно нападат християнските. Турските власти не само открито покровителствуват злодеите, но взимат дейно участие в техните подвизи.“ Двадесет дни по-късно с възвание на главния щаб в Битолския революционен окръг се провъзгласява Илинденското въстание.
Йордан МАДАРОВ
Продължението - в книжния брой.
