Продължение от предишния брой
През 1331 г. новоизбраният цар Иван Александър веднага предприел военни действия за отвоюване на заграбените от Византия южнобългарски земи. По време на 40-годишното му царуване, освен военните успехи, се развива културния и книжовния живот, създава се една от най-забележителните български книжовни школи – Търновската. Същевременно страната продължава да бъде раздробена от влиятелни боляри на отделни феодални владения /деспотства/ - Видинското царство на Иван Срацимир, Добруджа на тертеровските братя Балик, Теодор и Добротица, Родопската област на Момчил, Щип и Рилския манастир на Хрельо, Велбъждската област на Деян в Струмица. Появили се и нови еротични учения като варлаамство, адамитство и богомилството.
Над Балканите надвиснала опасността от селджукските турци, трайно настанили се в Мала Азия. През 1352 г. Сюлейман завзема крепостта Цимпе, а в следващите години падат Стара Загора и Пловдив. От север унгарският крал Людвик изненадващо завзел Видинското царство. Продължителни сражения се водили с войските на деспот Добротица около Варна и Каварна. София паднала през 1382 г., а непосредствено след това и българските земи в македонските деспотства Пирот и Ниш. Али паша превзема Търново на Шишман и крепостта Дръстър на Добротица, а победата на Баязид край Косово поле покорява Балканския полуостров. Неуспешни са опитите от синовете на Шишман и Срацимир, Фружин и Константин, да възстановят българската държава. Тя пада в робство. Единствено българските манастири подготвят български свещеници и създават килийни училища за запазване на родното слово. Запазва се само Охридската българска архиепископия. В 1762 г. йеромонах Паисий Хилендарски написва „История славяноболгарская“ и иде българското Възраждане. Диоцезът на Българската екзархия, който обхващал територията, населена с етническо българско население - Мизия, Тракия и Македония, е аргумент за определяне по-късно на етническите български граници от Охридското езеро до устието на Дунава. Цариградската конференция на великите сили в края на 1876 г. определя автономна България, разделена на две, включваща почти цяла Македония, за да освободи етническата българска общност.
Втората половина на 18 век и целия 19-ти са епоха за освобождение и културен разцвет на българите в Македония. Със средствата на богатия търговец от Разлог, роден в Банско, Марко Теодорович, през 1792 г. във Виена е отпечатан „Буквар“ за децата, които ще учат книгите на църковнославянски език. По-късно роденият в Струга Димитър Миладинов, учителствал в Кукуш, Прилеп, Охрид и Струга, воюва активно за националната просвета на българите и тяхното духовно и политическо пробуждане. Водачи от Башино село /Велешко/ с писмо от 10 май 1848 г. до Александър Екзарх искат помощ за училището и църквата и му съобщават, че селото има 150 къщи и всички са българи, имат добро училище само на български език, но приходите от нивите и лозето не стигат да се плаща на учителя по 1200 гроша годишно.
Просветното дело за възраждане и национално-освободително движение в Македония е в своя разцвет. През май 1858 г. от Кукуш се съобщава, че в града е въведен българския език в училищата и черквата. Жители на Горна Джумая молят с писмо до самоковския митрополит Матей за средства за училището им. От град Струга уведомяват Иларион Макариополски, обявил независимостта на българската църква в Цариград, за успеха им на българското културно-просветно дело и изпратените от Русия черковни одежди. Настоятелите на манастира „Св. Наум“ в Охрид пишат с гордост на Иван Денкоглу /Лайпциг/, че е въведен български език в училището. От писмо до Алексей Н. Бехметов /Москва/ научаваме, че граф Уваров е изразил благодетелно желание да възпита за своя сметка десет млади българи в Московския императорски университет, от които двама от Македония, Константин Наков от Кукуш и Райко Жинзифов от Велес (който по късно пред славянския конгрес в Москва ще пропагандира за значението на славянската писменост и съдбата на българския народ), измежду които и Любен Каравелов и Найден Геров от Копривщица. И Раковски в Белград ще научи от Кузман Шапкарев за училищата и черквите в Охрид и Струга. Руският посланик в Цариград Новиков е уведомен от руския консул в Битоля за националното пробуждане на българите в Струга и Охрид, откриването на български училища и за заслугите на братя Миладинови, а султан Абдул Азис ще е информиран, че българите вече не признават гръцкото духовенство. Вестниците „Македония“ и „Свобода“ отразяват желанието на много села да отворят български училища, полагат усилия за духовно издигане и необходимостта от освобождение на българските земи.
Йордан МАДАРОВ
Следва продължение
