Сред големите победители за цялостно представяне в 60-ото издание на Международния фестивал на маскарадните игри „Сурва 2026“ в Перник има и наш представител. Това е групата „Рогач“ от панагюрското село Оборище, на която бе присъдена бронзова маска.
И други местни състави се върнаха с престижни награди в отделните категории. Златен медал за артистичност и атрактивност спечели Дервишката група от Лесичово, а Атанас Мильов от септемврийското село Варвара се окичи с бронз за персонаж. Той пресъздаде „деверицата“.
Журито в тазгодишното издание на „Сурва“ бе в състав: Милан Миланов – историк и директор на Регионалния исторически музей – Перник; д-р Галина Декова – изкуствовед; Димитрина Нецова – фолклорист; Йоана Йорданова-Сойка – хореограф; Росица Симеонова – филолог.
„Рогач“-ът в Оборище е с истински еленски рога
Кукерската група „Рогач“ в Оборище съществува отдавна, но през последните петнайсетина години е особено активна. Ръководител е Иван Караатанасов. Участниците в нея – петдесетина на брой, изработват сами маските и костюмите си. Стараят се всичко да е максимално автентично. Най-малките кукери са едва 4-годишни – Стоян Калайджиев и Божидар Муховски. Най-възрастният пък е прехвърлил 60 години. Сред кукерите в Оборище не липсват и жени, включително млади момичето. Друго, характерно за групата, е, че до всеки възрастен кукер обикновено върви по едно дете, също с кукерска маска, звънци, кожи.
- „Рогач“-ът в Оборище е с истински еленски рога и еленска глава – красиви и внушителни – разказа пред „Знаме“ кметът на селото Милко Ангелов. - Структурата на тялото му се сглобява от дървени пръти, носят ги четирима души, накичени със звънци, за да звъни и рогачът, докато се движи и танцува. Отгоре той е покрит с „козинява“ черга (черга от кози косми). Имат си и поп, невяста, младоженец, мечка, сеячи и орачи. Сеячите и косачите са облечени с народни носии, а останалите са с кукерски костюми.
В Перник са се изявили 55 кукери от Оборище. Заедно със самодейци от местното читалище „Св. Св. Кирил и Методий-1912“ са пресъздали празника Сирни заговездни.
Само в Лесичово двама арапи пазят дервишите
В Перник лесичовци са се представили с ритуала Дервишовден, включващ също прошките на Сирни заговезни, хамкането на халвата и т. н. Участвали са десет от местните дервиши, плюс битовата група, т. е. хората, излезли от домовете си, за да ги посрещат. Разбира се, там били и двамата арапина – персонажи, които се срещнат само в Лесичово, чиято роля е да пазят дервишите. Другото характерно за лесичовци е, че на „Сурва“ те винаги участват само с мъже, както е било и в миналото. За празника на местна почва обаче полът не е от значение.
- Лесrчовката дервишка група наброява 30-40 души, като превес вече имат младите - 25-30-годишни. Ветеранът ни дълги години бе част от битовата група. Той е на около 90-години, а правнукът му, който вече е на 17-18 години, е един от арапите – уточнява Таня Стоева, секретар на местното читалище „Отец Паисий-1890 г.“.
Деверицата Атанас Фильов от Варвара
пък впечатлил най-вече с автентичността на облеклото си. Член на журито специално се интересувал от сукмана му. И той, и ризата, и престилката са наследствени – от началото на 20 век. В Перник дервишите от Варвара се представили в пълен ансамбъл - булка, младоженец, девер, деверица, стопанин и стопанка, мечка, мечкар, гайда и тъпанджия.
- Варварската група е с отколешни традиции – съществува още отпреди Освобождението – припомня Иванка Трендафилова, секретар на читалище „Селска пробуда-1927“. - В момента най-възрастният - Васил Бонев, е прехвърлил 80 години, а най-младият - Дамян Дамянов, е едва на 2 години и половина. Дамян е дервиш, откакто е бил на 7 месеца. И по невръстни бебета са участвали в дервишките празници, увити в кожи. Преди време „Знаме“ разказва за Даная на 39 дни, а преди 3 години отново е имало бебе – Мари Ракова, на 35 дни. 86 млади дервиша, ненавършили 18 години, пък са получили символични награди от читалището неотдавна. Над 100 души плашат злото в селото, а по Нова година броят им надвишава 150 души. Отколешна традиция във Варвара е всяка година да се правят нови маски, които местните наричат „сурати“ и задължително ги представят за пръв път на Нова година.
И трите местни групи се гордеят с автентичността, запазените традиции и предаването им през поколенията.
А тази година фестивалът „Сурва“ бе по-мащабен от всякога. За първи път най-големият маскараден форум на Балканите продължи две поредни седмици. Възрастовата граница сред участниците бе впечатляваща, а самите те наброяваха хиляди, включително от чужбина. Хиляди бяха и гостите, а организаторите и БДЖ осигуриха допълнителни вагони.
Мина ГЕОРГИЕВА
