Писахме за тъжната вест. Напусна ни Райна Афионлиева. Количката й и леглото вече са празни, а сърцата на мнозина са пълни със скръб, но и с обич и признателност към човека, който създаваше не само шампионки и школи, но и личности. Родената в Пещера на 6 август 1940 г. легенда е гостувала и в „Знаме“, и никак не се вземаше насериозно, усмихваше се. А гимнастички споделяха как и на тази възраст продължава да следи какво се случва с тях и семействата им, радва се и се вълнува с тях. И как им помага с безценни съвети и енергия…
Райна завършва ВИФ, а през 1963-а започва работа в Кюстендил
като треньор по художествена гимнастика в ученическата спортна школа в Кюстендил, където е директор, а впоследствие главен треньор в тамошния Център за високо спортно майсторство. От 1968 г. работи и като помощник-треньор в националния отбор по художествена гимнастика. Подготвя първите световни вицешампионки (1977) и европейски шампионки (1978) по художествена гимнастика в ансамблово съчетание. Райна, която носи фамилия на цвете (афион – мак, б.р.), е заслужил треньор по художествена гимнастика (1977) и заслужил деятел на физкултурата (1983). Носител на орден „Червено знаме на труда“ (1983). Почетен гражданин на Кюстендил и на Пещера.
Когато се връщаше назад в спортния си път,
говореше с усмивка, непринудено и с тиха радост,
че нейните момичета също не са я забравили и в годините, когато почти не излиза, а верен спътник са й патериците. Беше щастлива, когато бе учреден турнир на нейно име в Кюстендил. „Изпълва ме гордост и щастие. Много бях щастлива. Виждаш, че си направил нещо и то ще остане след теб. Моите момичета много добре го бяха организирали. Не бях ходила на състезания… Затова тази емоция беше много голяма. А и не очаквах Илиана (Раева, б.р.) да дойде, защото същия ден беше мачът ЦСКА – „Левски“. Ама тя казала (тук Райна имитира забързания и нетърпящ възражения глас на г-жа Раева, б.р.) „Ще дойда сутринта, защото след обяд съм заета“. Добре, идвай… (смее се). И Наско е силен характер, но Илияна е по-силна. Крепи го като силен другар. Което е страшно важно“, смееше се треньорката, сякаш не е претърпяла операции на поясен прешлен и на тазобедрената става.
През 68-а става помощник-треньор на националния ансамбъл
Тогава там е и Жулиета Шишманова. „Работех с мои момичета. Помагах просто. Голяма бе емоцията за първото европейско за ансамбли. Златка Пърлева, ние си я знаем – Аврамова, бе нашият треньор, аз и Теменуга Парнарева бяхме помощници. Състезанието беше през 1978-а в Мадрид и аз готвех Красимира Василева и Мая Георгиева от Кюстендил, и Димитринка Желева от Пазарджик, която тренираше при нас. Вълнението бе голямо. Ние – трите треньорки, сме се залепили една в друга… Но бяхме подготвили нашите момиченца много добре на съчетанието и те безапелационно си взеха европейската титла. Предната година беше световното първенство и те се класираха втори след рускините. Сега рускините останаха втори.
Върнахме си го. Посрещнаха ни като герои. В Пазарджик, Кюстендил…
Много беше хубаво – пазя си много хубави снимки оттогава… Но съчетанието също ни беше хубаво. Ние с Теменуга, тя е от Варна, участвахме на конкурс за композиция. И класираха нашите две композиции с момичетата ни на първо място. И федерацията реши двете да поемем националния отбор. И така направихме трио и изработихме едно ново съчетание. Взехме някои хубави неща от Кюстендил, хубави неща от Варна, Златка даде идеи и стана много оригинално и хубаво съчетание. Нашите изпълнения винаги са били единни композиции, а не съчетания от елементи. С това се отличавахме. С това съчетание играхме и на световното, и на европейското“, връщаше ни назад във времето пещерската легенда. През 1980 г. тя вече е помощник на Нешка Робева в националния отбор, а наближава времето, когато цяла България ще полудее.
Пазарджик пък – особено заради Диляна Георгиева
„На световното първенство в Страсбург през 1983-а Дидето стана световен шампион в многобоя, а среброто бе за Анелия Раленкова и Лили Игнатова. България полудя от радост. Вера Маринова беше на седмото небе – Вера, която е Гласът на гимнастиката. И така бе всеки път след големи състезания - радвахме се на голямо уважение и обич при посрещанията“, спомняше си г-жа Афионлиева, или кака Райче. „А с Диляна работихме дълго време с нея в една зала – аз на единия килим, тя на другия. В началото живееха в Кюстендил, после си отидоха в Пазарджик.
После Нешка я взе Дилянчето
Всички момичета работеха много. Сутрин започваха балет, с балетиста Людмил Коцев, Бог да го прости. Час и половина сутрин от 7 балет, след това - тренировки до вечерта. Личният треньор стои до Нешка, тя изпипва детайли и казва какво иска от нас. А след обяда работихме само елементи. Повтаряли сме някои от тях по сто пъти без грешка! Не беше леко. Това беше нов вид гимнастика, която въвеждаше Нешка“, разказваше Райна Афионлиева, която бе горда, че България научи СССР на художествена гимнастика, а след това и целия свят. И вдигаше вежди при забележката ни, че състезателките се после оплакваха от спартанския режим на Нешка. „Спартански режим, ама
ако няма спартански режим - няма успехи
Глезотиите не помагат на спорта. Само труд, труд, труд и пак труд. Наистина, може някъде да сме прекалявали, но резултати имаше. Е, аз имам една голяма тъга и любов към една от моите гимнастички – Цветомира Филипова. Много хубав състезател беше, играеше гимнастика на бъдещето, но не можа да спечели европейско и световно. Но стана първа на голямо състезание - Купата на Интервизия в Куба. Голям турнир за републикански шампионки от соцлагера. И знаете ли, 22-хилядна публика стана на крака на Цветомира! Това нещо не може да се забрави… И други не го забравят. Онзи ден една испанка извади в интернет един запис на Цветомира с обръч от 83-та на „Дилмано, Дилберо“ и написа много хубави работи… Откъде го е намерила този запис?!“
В националния била личен треньор на Илиана Раева, на Анелия Раленкова… До 1988-а Райна е в София, но освен в Кюстендил, създава своя школа и в Австрия – в Грац. За европейското първенство във Виена (1984) подготвя ансамбловото съчетание на австрийския национален отбор. Участва на две олимпиади с момичета. В Сеул’1988 е с Елизабет Бергман. В България се прибира през 2006-а и се връща в Кюстендил, но
не спираше да поддържа жива връзката с Пещера и с Пазарджик
За това сега сподели и олимпийската ни медалистка Рени Камберова.
„Как иначе?! С Вили Георгиева, която аз знам като Вили Бехчийска, сме приятелки, също и с Диляна. Вили беше кюстендилска снаха и сме много близки. А най-голямата ми връзка е Рени Камберова. С майка й сме първи приятелки. Рени я знам от ей толкова. Тя известно време тренира и при мен в Австрия, с моите момичета там. За Рени и за майка й аз съм Мама Рени… А Пещера… Не мога да си обясня на какво се дължи тая голяма обич към моя роден град. Ходила съм на много места, но Пещера си остава най-хубавия град в света!“.
Не само кметът на Пещера Йордан Младенов и председателката на федерацията по художествена гимнастика Илиана Раева изразиха съболезнования за кончината на Райна Афионлиева, а още много хора, включително гимнастички и треньори от Пазарджик и региона.
Светъл да е пътят ти, лельо Райне!
„Знаме“
--230.jpg)
