Продължение
С приятелите ми от Велинград, Якоруда и Пазарджик вече видяхме, че лентата на Ридли Скот „Наполеон“ определено няма да пожъне куп „Оскар“-и, но не филмът ме провокира да пиша за Наполеон. Като студент често пътувах с влак, с карта от Бюро за младежки туризъм ”Орбита”, по жп намаление във всички музеи от бившия соцлагер- на места, където Наполеон е водил битки - Наумбург, Улм, Лайпциг, Москва, Париж, Остенде, Ватерло… Днес живея в Мюнхен. Но да продължим обхода на бойното поле на Аустерлиц в 1805 г. за който писахме ТУК– битката на тримата императори – Наполеон /Франция/, Александър I /Русия/ и Франц II /Австрия/.
Соколнице е един изключително красив австрийски замък,
който днес е приютил възрастни хора от Бърно, Чехия. Със своите крепостни основи, плевнята и резерват за фазани е бил център на отбраната на южното крило на френската армия. Основните сили на съюзниците нахлуват тук. От френска страна се бият дивизиите на Льогран и Фриан, а от съюзниците - I, II и III корпус под командването на генерал Дохтуров и генералите Ланжерон (французин на руска служба) и Пржибишевски. След битката плевнята - монументална сграда в бароков стил, се превръща в затвор за 400 руснаци, а в полетата зад нея крепостните селяни погребват падналите в общи гробове. Другите гробове, според някои сведения, се намират под Кръста на мира на улицата под хълма Страж.
На външната стена на резервата за фазани близо до областния път в Кобилница позициите на петте френски оръдия са отбелязани с пет знака под формата на кръстове.
Друго уникално запазено място с над 250-годишна история е Старата поща.
Тук времето е спряло
Какво нещо е, когато хората ценят историята си!
Сградата на пощенската служба е в североизточния край на бойното поле - намира се до сегашната магистрала, по средата между градовете Бърно и Вишков. Тя е запазена почти в оригиналния си вид. Тази станция на австрийските пощи е основана през 1785 г. Тук са отпочивали и подменяли конете в изградени зад нея конюшни и отсядали пощенските служители. Имало е и развъдник на коне. И сега има.
По ирония на съдбата тук са се сменяли командните щабове на двете воюващи страни. На 28 ноември 1805 г. в главния щаб на маршал Мюра френският император Наполеон се среща със своите маршали Бертие, Султ и Лан. На този съвет е взето решение за разполагане на войски на 2 декември 1805 г. Преди битката, напредвайки от с. Оломоуц, руснаците, водени от своя командир генерал-лейтенант Багратион, окупират пощата. Оттам на сутринта на 2 декември 1805 г. те се опитват да превземат лявото крило на французите с щаба им на хълма Сантон.
Изключителни тежки сражения със загуба на жива сила и много коне.
Зад пощата полето било осеяно с трупове
След битката Наполеон се среща тук с пратеника на австрийския император Франц, княз Лихтенщайн, който по стечение на обстоятелствата е бил собственик на имението Позоржице, включващо и Старата поща. Тук те уреждат среща в "Изгорялата мелница" преди мирните преговори. От Старата поща Наполеон отива в замъка Славков. Там формулира основните документи на страната победител. Недалеч от Старата поща има паметник на австрийската артилерийска батарея на майор Фриенберг, която подкрепя с артилерийски огън организираното отстъпление на руснаците, водени от Багратион, а срещу пощата има параклис на загиналите руски казаци.
Компонент от комплекса „Старата поща” е
паметник на конете, загинали в битката при Аустерлиц
Паметникът представлява скулптурно изображение в естествен ръст върху постеля в момента на прострелването на коня в корема. Автор е академичният скулптор Никос Армутидис.
Приблизително 35 000 коня са участвали в битката при Аустерлиц. Част от тях се използват в кавалерията от улани, драгуни и хусари. Други - като тягови пилоти в карети с оръдия или боеприпаси. Около 6000 от тези красиви животни са загинали тук. Именно на полетата зад Старата поща се е състояла най-голямата битка на австрийската и френската кавалерия. Изграждането на паметника е финансирано от собствениците на Старата поща, които искат този паметник да символизира връзката между човека и коня. Място, където всеки почитател на тези благородни животни може да си спомни своя кон, който вече не е между живите. Да осъзнае, че конят е съпътствал човека в радост и тъга от хиляди години, и за разлика от него не може да промени съдбата си. Надписът на паметника е на чешки, немски и руски.
Следва последна част.
Светослав ПОХЛУПКОВ
--230.jpg)
