Спомен за пещереца Анастас Янков

Спомените са будни и когато спят, казваше телевизионният журналист

Анастас Крумов Янков е роден през 1930 година в гр. Пещера. Завършва

Пещерската смесена гимназия „Св. Климент Охридски“ /1949/;Българска филология в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“/1969/ Работи като програмен ръководител в радиовъзел Пещера и окръжен радиовъзел Пазарджик. Кореспондент на в. „Труд“, Радио „София“ и БТА. Редактор в Радио „Пловдив“ /1968 – 1971/ и Телевизионен център „Пловдив“ /1971 – 1991/. Има публикувани творби в специализираните издания и местния печат. Класиран е на призови места в прегледи и конкурси.

Анастас Янков е един от създателите на литературния кръжок /сега клуб/ към читалище „Развитие – 1873“ Пещера. Избиран е за секретар на Дружеството на журналистите в Пловдив.

Умира през 2006 г.

Неизчерпаема е неговата енергия, когато говори за родния си град Пещера,

за историческите събития, случващи се в него, за хората, станали впоследствие известни. Любима негова мисъл е за литературата:„Спомените са будни и когато спят. Те винаги вървят с човека до последните дни на живота му. Ето, живи са в мене и първите дни, първите стъпки на литературния кръжок в читалището в Пещера.“

И с голямо вълнение Анастас Янков разказваше за тези „първи стъпки“, а ние, слушателите, го гледахме в захлас,

попивахме сладкодумеца и думите му ни правеха съпричастни на историята

Така, през 1947 година, в салона на библиотеката се създава кръжок на името на Н. Й. Вапцаров с пръв ръководител Румен Григоров. В „тази малка литературна академия“, с първи членове Лиляна Мулетарова, Петър Гьошев, Благой Батаклиев, Цвятко Георгиев, Георги Стайков,  Виолета Чучева, Васка Кабакова, Христо Батаклиев, Йосиф Дарев, Анастас Янков и др. се е обсъждала първата книга – поемата „Първият“ за партизанина Петър Велев и автор Румен Григоров. Следвали нови и нови стихотворения и разкази, ученическо творчество. „На сбирките – разказва Ан. Янков – стават разгорещени спорове,обсъждания на литературни новини, новоизлезли книги…По време на големи събития като строителството на Баташкия водносилов път, в този кръжок участват Коста Странджев, Тодор Монов, Емил Калъчев и ученици от средните учебни заведения в града. Новите и старите творци стават добри приятели. Оттук започват първите литературни опити на Благой Батаклиев, д-р Хубен Хубенов, Стоянка Динева, Владимир Цикалов; други стават научни работници като проф. д-р Георги Стайков, журналисти, учители.“

Много творци са минали през жаравата на този първи кръжок

В сърцата на всички е горял огънят на обичта към литературата, „Този извор на човекознание“/М. Горки/. Ан. Янков говореше с езика на познавач на човешки съдби, с тънкостите на литературния език, обогатен с дълбокото чувство на съпричастност и любов към българските традиции и вяра в последователността на делата на всички, отдали живота си на изкуството, науката и литературата. Затова и той отправя апел към творците – настоящи и бъдещи:

да продължат делото на първите

То трябва да бъде достойно за тяхната памет.Посланието е към младите: „Помнете думите на големия поет Ю. Бекер: „Литературата ни открива новото в живота и ни дава нов отговор, когато питаме за смисъла на нашия живот“.  

В своя живот и в своята работа Анастас Янков не отминава случаите да помогне на младите писатели, на привлечените от художественото слово, да даде напътствия и живи примери. Така например, той се отзовава на поканата на клуб „Искри“ към читалището в Пещера и се включва в събирането на материали за творчеството на някогашните и съвременните писатели /членове на клуба/ и издаването на сборник – антология. В хода на работата, разгръщайки страниците на литературната история на Пещера,

попадаме на възторжен отряд от колоритни личности

– писатели, поети, краеведи, журналисти, майстори на словото и перото от средата на 19 век. А те са били и са будната съвест на възрожденска и следосвобожденска Пещера и България, с много и съществени послания към нашето съвремие.

Принос за запознаването с тях и с творчеството им определено имат пещерските краеведи, но в случая познанията на Анастас Янков си казват думата. Той знае всичко за тях - исторически подробности за епохата, за живота им, даже и весели моменти, шеги и закачки.

И така, от бележитите Спас Зафиров/1816-1885/, Михаил Георгиев Парасков – Летов /1882-1915/,проф. д-р Янко Христов Янев /1900-1945/, Григор Иванов Чешмеджиев /1879-1945/, Йордан Методиев Ковачев /1895-1966/ до най-младите участници в клуба – съвременните творци.

Литературната антология бе наречена „Под сянката на Стария кавак“ (2005),

автор на заглавието е Стоянка Динева. В предговора на Антологията Анастас Янков написа:

„Пещера няма литературната слава на Стара Загора, Сливен, Пазарджик, Сопот. Писателите от малкия планински градец не присъстват в учебните христоматии и ликовете им не са поставени в класните стаи на училищата, нито ще ги срещнете в университетските учебници. Те са живели скромно и са вършили своята писателска и преводаческа дейност тихо, без да очакват славата на големите творци. Но със скромното си дело заемат място в съкровищницата на българската литература. Като истински народни будители те в произведенията си отразяват живота на обикновените хора с техните мъки и радости, с мечтите и надеждите за справедливост и щастие в името на хуманните идеали на тяхното неспокойно и противоречиво време. С право към творчеството им можем да отправим думите на Йохан Хердер:“Писателят носи веригите на времето. Той се враства в своята епоха като дървото в земята, от която пие сокове.“

Анастас Янков не крие знания и за други личности от Пещера

Той се възхищава от достойнствата и на професионалисти като лекари, адвокати, учители, военни…Забележителни са очерците му и другите публицистични материали в пресата и телевизията, търсени от съгражданите му. Не отказват помощта му и младите, завладени от художественото слово.

Анастас Янков обичаше своя град безрезервно. Разказваше спомени от младостта, за интересни личности от града, за събития и приятелства. Пък и имаше невероятна памет – знаеше имената на всички летовници в любимия на пещерци „Св. Константин“. Това го знаехме всичко около него и му се възхищавахме. Но когато се разболя и ни напусна, беше ни тежко. Но не го забравихме. Защото беше прекрасно, че сме били с него, че го познавахме. Дълго време го чакахме да се появи по пътеките и поляните на курорта, да размаха мрежата, с която отиваше на пазар. И да  ни помаха с ръка, да ни спре с думите: „Знаете ли какво ще ви разкажа?!“

Който не го е преживял, не може истински да разбере удоволствието да разговаряш с човек, който е много  по-голям от теб и знае много повече!

Екатерина ДАНЧЕВА

(Откъси от книгата й „Срещи във времето”, 2022 г.)