Да притежаваш привилегията да се докоснеш до сътвореното от Александър Димитров, а заедно с това – да споделиш видяното, това вече е израз на висша привилегия, на безценен нематериален подарък.
Изложбата, организирана от престижната галерия „Сигна” и озаглавена „Къде отиват мечтите”, ни убеждава, че чрез многостранния си талант Александър Димитров е овладял пластичния език, докоснал се, защо не, и до висини.
Сътвореното от него е с особено излъчване и аура. Майсторският рисунък на художника очарова. Той е чужд на салонната показност и за това между човека и твореца Димитров няма пропаст.
Смея да твърдя, че това е изложба на емоцията и неугасващия дух на големите личности. Чрез забележителните си платна, искрящи от светлина, Александър ни внушава, че живописта е най-жизненото изкуство, което не ще потъне в забвение. Нещо повече: Живописта е една от най-красивите версии на безсмъртието.
Художникът Александър Димитров е инстинктивен и открит. Изложбата е озарена от очарованието на цветовете. Внушава ни, че живописното изкуство е храм и убежище на душата и за това трябва да го пазим чисто.
Тя ни увлича с магията на цветовете, със сътворяването на светлината. Чрез изложбата художникът утвърждава ролята на въображението.
И за това се издига до върховете на реализма. За него живописта е една морална необходимост.
Дълго време мислих върху логото на изложбата. Наистина, къде отиват мечтите? Сложен въпрос като самия живот.
Ако за Александър Димитров мечтите са били да се изгради като живописец, съдбата го е докоснала. И не само. Дарила го е с глада за живописни хоризонти.
Картините на художника са крайпътни знаци на неговото естетическо битие, което започва далеч от времето на първите му значими успехи на живописец.
Живописта на Димитров не се обяснява, а се съпреживява. Забележителното при него е дръзкото му несъгласие с казаното от гениалния Салвадор Дали: „Художнико, не се страхувай от съвършенството. Ти никога няма да го постигнеш”.
Александър Димитров не е престанал да го търси. И все някога ще го постигне. Уверявам ви.
Хари ХАРАЛАМПИЕВ
