В нишките на шевиците са вплетени послания и знаци
СТРЕЛЧА. Любителката на български народни шевици Надка Тодорова откри в Историческия музей в града своя самостоятелна изложба от 60 картини, изпъстрени с богатството на нашенските шевици. (Писахме за това на сайта на „Знаме“.)
За мерака да възкресява традиционното везмо от миналото и как стига до него, разговаряме със стрелчанката Надка Тодорова.
- Г-жо Тодорова, кое Ви провокира да покажете шевиците си пред публика?
- Голямото ми желание да предизвикам интерес у по-младите да научат за изкуството, сътворено от бабите и прабабите ни. Представям шевиците в съвременен вариант – в картини. Уникални са, с презумпция за вълшебство. В миналото хората са вярвали, че шевиците пазят от лошотията и носят добрини. Познати са и наричания за тях с пожелания за по-благодатни времена и години.
- Как се започна с бродерията?
- Преди 5 години със спомен от детството. Израснала съм в семейство с традиции в народните занаяти. Баба ми Надка, на която съм кръстена, предеше най-тънките нишки от вълната на овцете, които отглеждахме. Помня как топеше пръстите си в катран да загрубеят, за да изпреде повече прежда. Познавам целия процес на обработката на вълната – от стриженето на животните, влаченето, преденето и тъкането. Като дете хващах и хурката и сега ми се ще да се докосна до нея.
Майка ми Йоана, влюбена в бродерията, показа първия ми бод още на 7-8 години. Сега продължавам с повече и различни бодове. Плетките на 2 куки също не падаха от ръцете на мама, които и аз дълго практикувах. Щастлива съм, че преоткривам с уважение мурафета на двете жени, саморъчно приготвяли част от домашните дрехи в семейството. Пазим и досега непокътнати плетива, дишлайфери, карета и други красоти.
Стрелчанската народна носия не е богата на шевици. Любопитно е, че след Втората световна война жените са захвърлили традиционните си селски облекла и с купешките са ставали градски кокони. Затова и досега Стрелча е известна като „Малката Москва“.
- Какви шевици и символи носят картините?
- В нишките на шевиците са вплетени символи и знаци, всеки от които носи скрито послание. Различни са – свързани с бита, рода, слънцето, плодородието и други. Любопитна е картината ми „Дървото на живота“ с шевица, украсявала женски дрехи. Символиката – корени, ствол и разклонения, изразяват привързаността на българина към рода, семейството и челядта си. Те също представят образно миналото, настоящето и бъдещето. В „Богинята на плодородието“ пък има послания за човечност и доброта. Слънчевите астрални шевици са елбетица, свастика и розета, всяка със своите характеристики. Интересни са и композициите от геометрични фигури, цветя, зооморфни и антропоморфни форми. В картините греят и мотиви на чипровски килими.
- Шевиците си имат определени бодове. Колко са те на брой?
- Доколкото съм запозната са над 100. От тях използвам скромните 7-8 бода за това, което правя – бод пред и след игла, прав бод, полегат бод, кръстосан бод, зиг-заг бод, ажурен бод. При изработването на дреха са нужни нови бодове, които тепърва ще проучвам какви точно са те. Защото изискването е да са от един и същи етнографски район, важно е също дали ще я носи мома или млада невеста. Първата рокля със сигурност ще е моята собствена. Предвиждам в бъдеще да създам свои авторски бодове. Засега не се определям като майсторка на шевиците, а само като любителка на красотата им и удоволствието да ги превръщам в картини.
- Какви материали използвате?
- Само българска панама и конци „Мулине“, произвеждани във фабрика в Казанлък. Благодаря на приятелките, че ми подаряват останали от бродериите на майките им конци. Хобито ми е доста скъпичко, но любовта към него е по-силна от финансовите ми възможности. Обичам да подарявам картини по повод и без повод на близки и приятели. Работата е голямо предизвикателство и ще продължавам да създавам моето си изкуство. За изложбата ме вдъхнови прочетено в книгата на Стефка Михайлова „Символи и знаци в българските народни шевици“.
- Имате ли последователи в изкуството на шевиците?
- Щастлива съм, че изложбата се прие с интерес и одобрение. Радвам се, че повече хора научиха за шевиците, за красотата, която те носят. И това, че шевиците са бродерия с послания за здраве, любов и благоденствие. И още нещо – имат силата да предпазват от беди.
Готова съм да покажа процеса на работа на всеки, който поиска, и да разказвам за шевиците, както наскоро се случи във фризьорския салон. Все още нямам ученичка, но оставам с надеждата един ден тя да се появи. Защото отколешната традиция на българската шевица ще продължи да е жива.
Пена МИХАЙЛОВА
