Доайенът на дейците на културата в родопския град накрая бе огорчен и забравен
БРАЦИГОВО. На 88 години ни напусна Владимир Батаклиев - човекът, отдал целия си съзнателен живот за издигане и популяризиране на културата и историята на любимия си роден град. Наричаха го последния възрожденец и събирач на спомени и истории.
Негова е заслугата години наред малкият град да се превръща в център на културни събития с национално измерение. Брациговци помнят Празника на хумора и сатирата „Червен смях“. Фестивалът „Театрална пролет“ събираше
любителски театрални състави
и клубове да покажат изкуството си. Участници в творчески формации на младежките домове от Пазарджишка област всяка година показваха художествените си продукции. „При корените“ си пък си даваха срещи творци, родени, но живели и работили извън родното си място.
Владимир Батаклиев е инициатор за създаването на самодейната театрална трупа и художествена галерия в Брацигово. Автор е на сценарии за тържества, изявява се и като режисьор. След промените културата в града минава на по-заден план. Няма я театралната трупа, женската певческа група, самодейността е само спомен.
Полето за изяви в областта на културата за Владо изчезва. Той обаче насочва усилията си към миналото на родния си град.
Автор е на тритомника „Летопис на Брациговското читалище“,
основано през 1874 г. от Васил Петлешков с името „Като трендафил“, сега „Васил Петлешков“. Владимир Батаклиев е негов дългогодишен председател.
Основател е и на Гражданския комитет „Памет“ за издирване и преиздаване на книги от началото на миналия век – Априлското въстание от 1876 г., мемоарите на първия след Освобождението кмет Данаил Юруков, героя и общественика Христо Гюлеметов – Чибис.
Пак по негова поръка звучи химнът на Брацигово по музика на Любомир Бобевски, написана през 1926 г. Изпълнява го Пловдивският военен духов оркестър. Много труд полага да издири
ръкописите на старите градски песни,
събирани и нотирани от специалист, но неуспешно. Искал е също да събере и издаде брациговски народни песни.
В разбирането му за памет са и историческите монументални знаци и паметници, издигането на които са и по негови идеи. Отдава сили да ги има Градският исторически музей, къщата-музей „Васил Петлешков“, Етнографският музей, костницата на загиналите за Отечеството герои.
Той положи огромни усилия и настояване да бъде преиздадена ценната за града и за строително-архитектурна гилдия книга „Брациговските майстори-строители“ с автори арх. Пейо Бербенлиев и брациговеца Владимир Партъчев.
Изключителна грижа за Владимир Батаклиев бе съхранението на старата възрожденска архитектура, къщи и квартали, които да се реставрират. Както и
Брациговската архитектурна школа в Поповите къщи
– сега музей. И още, и още… И всичко това на Ползу роду.
Владимир Батаклиев си отиде от този свят огорчен, неоценен и забравен. Погазване на личността на брациговския будител приживе е отказът на общински съветници, далече от културата, да го удостоят със званието „Почетен гражданин на Брацигово“. „О, неразумний…“
В последните над 20 години добри думи за Владо Батаклиев се чуват на тържеството, послучай 80-годишнината му през 2016 г., организирано от приятели на брациговското дружество в Пловдив. Присъстващите му благодарят за скромността, за интелигентността и неизчерпаемата енергия да прави добро за хората и града.
В отговор той казва:
„Правя всичко, защото знам, че няма кой да го направи.
Убеден съм, че бъдните поколения трябва да имат памет кои са техните предци, как са живели и какво им се е случило. Благодаря на всички, които присъстват, защото за мен най-важното е да има хора, които ще продължат пътя ми.“
Дано горе там мечтите му се сбъднат.
Владимир Батаклиев завършва Пловдивския институт със специалност „Български език и литература“ и Школа за художествени ръководители за драматични и естрадно-сатирични състави. Бил е учител, директор на Дом на културата, председател на Градския съвет за изкуство и култура, секретар на Общинския съвет за духовно развитие, общественик. Носител е на орден „Кирил и Методий“ и други отличия.
За Владимир Батаклиев има още много какво да се пише
Той живя един живот, отдаден на изкуството и културата в родния му град, но работата му в тази сфера отдавна излезе от границите на думи като „регионален“ и „провинция“.
Екипът на „Знаме“ загуби съмишленик и верен приятел.
Благодарим ти, Владо, за сътрудничеството през годините, за възможността читателите на вестника да научат повече за културата и историята на Брацигово.
Сбогом, Владо! Сбогом, приятелю!
Пенка МИХАЙЛОВА
