САН ФРАНЦИСКО. Новото е забравеното старо. Тази фраза изплува в съзнанието ми, докато слушам новините с Доналд Тръмп тук, в Калифорния, а мисля и за милия Пазарджик. Новото е забравено старо. Тази фраза лъха от всяко действие на Тръмп след като влезе в Белия дом. Тръмп отдавна е Трън и ако доскоро беше трън в очите, сега е трън в петите на една част от Америка и света. Но да си кажа честно,
живите американци, които виждам край мен, не са от тази част
Те са обнадеждени от промяната и вярват, че Тръмп ще върне онези добри и стари САЩ и добрата стара Калифорния от времето, когато нямаше толкова бедност, скитащи наркомани, бездомници и разруха. Мнозина го оприличават на Кенеди и му възлагат надежди да продължи започнатото от Джей Еф Кей. Защото след Кубинската криза и издигнатата Берлинска стена Кенеди бе този, който стана причина двете свръхсили – САЩ и СССР, да започнат диалог с цел избягването на ядрена война, за да се стигне до първия договор за частична забрана на опити с ядрени оръжия. Същевременно въведе политика за гражданските права и искаше облекчаване на данъците. За краткия период, в който Кенеди бе президент, икономиката на САЩ излезе от застоя от времето на Айзенхауер, безработицата намаля, а тежката индустрия и автомобилостроенето преживяха истински бум. Кенеди беше либерал, но на фона на днешните либерали е чиста проба консерватор.
Тръмп иска да върне класическите мерки и теглилки,
оставени и забравени в миналото.
По това си приличаме с Тръмп.
Същото е и в изкуството.
Аз съм на мнение, че трябва да се върне реализмът в изкуството. Не само Америка, но и светът днес има нужда от нов Ренесанс, който да преосмисли формите, методите, ценностите. Да върне формите в чистия им ренесансов вид, защото те се изродиха в последните години. Ренесансът донесе Новото време и запрати Средновековието в историята, преоткри философията и донесе хуманизма чрез красотата, оставена ни от гении като Леонардо, Микеланджело, Брунелески… В този смисъл мога да кажа, че
Тръмп действа по един ренесансов модел. Неоренесансов, по-точно.
Тук в Америка никой не очакваше, че един не-политик и едва ли не „клоун”, както го наричат враговете му, ще навлезе с такъв устрем в ключовите сфери, и ще пипа толкова детайлно, хитро и умело. Има разлика от действията му в първия му мандат, нали?
И като говорим за връщане на чистите форми, нека разкажа на читателите на „Знаме“ една съвсем скорошна история. Имах един приятел, който живееше в Холивуд. Покойният Димитър Лазаров. Сега пожарите изпепелиха Холивуд, включително и къщата, в която живееха наследниците му. Митко беше керамик и много талантлив художник, доказал се в България. Бе признат творец и уважаван преподавател, но реши и като доцент дойде и остана в Америка. И тук също се доказа – дори спечели конкурс за изработка на вратата на първия Дисниленд в Анахайм, до Лос Анджелис. Та сега наш общ приятел, братовчед на Митко, ходил в руините на къщата му и ми разказа как
намерили един-едничък оцелял предмет в руините и пепелищата
Една картина. Картина, ама на известния наш акварелист Константин Щъркелов - един от най-големите майстори в Европа. Той я подарил преди сто години на дядото на Митко в Княжево – тогава то било обикновено село. Щъркелов ходел там, рисувал околностите в подножието на Витоша, но случайно видял техния двор. Впечатлили го цветните лехи в градината на бабата на моя приятел – пламналите лалета… И грабнал боите и четката и направил серия картини. Точно тази оцеляла творба се казва „Ранна пролет”. И с нашия общ приятел си говорихме колко е интересно това как в пепелищата на големите имения (които струват милиони, а всяка една къща е произведение на изкуството) една картина отпреди сто години, нарисувана по най-реалистичния начин, излиза наяве, за да покаже класическите стойности и измерения, които забравихме.
„Тази картина се открояваше като някакъв лъч светлина”,
каза ми моят приятел. И добави, че няма да я продаде и за милиони долари – а тя наистина е много скъпа и колекционери вече му предлагат главозамайващи оферти. Да, има си и логичното обяснение това оцеляване – била окачена над камината, а там всичко е облицовано със солиден камък и огънят затова я е пощадил. Но на мен и на приятелят ни се ще да вярваме, че това е и символ на възраждането от пепелта. На него – на семейството и рода. На мен ми се струва като метафора за възраждането на Америка и онези ценности, които светът упорито закопаваше, за да ги загуби и забрави. Но пък нали новото е забравеното старо. Нещо подобно е казал преди век и Щъркелов като е хвалел акварелните бои на водна основа. Хвалел ги, че са най-близко до природата с лекотата и фееричността си, за разлика от маслените бои примерно. А картината на славния някога майстор Кочо Щъркелов за младите
може да бледнее пред продадения за над 6 милиона долара от „Сотбис” банан,
залепен с тиксо на стената, но това не я прави по-малко стойностна от това, което всъщност е. То иначе, да ви кажа, и едно кравешко лайно преди време, с извинение, спечели голямата награда на биеналето във Венеция – защото по такъв неповторим начин се било проектирало на пода, че станало чиста проба изкуство. Залепнало като шедьовър. Но как може човечеството да легне на такова едно лайно като основа или на един банан с тиксо?! Това е обида за човечеството.
Когато нещо е естествено, е красиво, а не изнасилено
Но това става, когато расте на здрава почва, а не на изкуствени торове. Или на естествена кравешка тор, ама без основа отдолу.
Абстрактното мислене и творчество имат естетика в себе си, но не са изкуство. Не казвам, че изкуството трябва едно към едно да пресъздава живота – трябва да има и мистика, и авторово претворяване на живота, но изкуството не е абстрактно. Ако не ми вярвате, замислете се как музиката е най-великото изкуство и как бихте възприели една свръхабстрактна музикална творба с ушите, мозъка и сърцето си. Как ще ви подейства на съзнанието и на подсъзнанието. Изкуството или се приема – или не. Другото е примирение, компромис, лицемерие, показност…
Един мъдър индийски философ беше казал, че
човек има една мисия – да открие в себе си Божественото и да го развива,
за да се усъвършенства и той, и човешкия род. А човек не може да го прави, защото го обличат като с люспи с някакви измислени ценности. Последното е Изкуствения интелект, който ще прави всичко вместо нас и накрая ще мисли вместо нас. И ще живее вместо нас. Той не е измислен случайно – винаги хората са заблуждавани, че подобни новости са в помощ на човека. Затова трябва да има едно връщане назад. Ако не към времето на Боянския майстор, Караваджо и Ботичели, ако не към времето на Константин Щъркелов, то поне към времето на Джон Ф. Кенеди. Времето на консервативния реализъм в изкуството, политиката, сексуалността, образованието, живота.
Затова го благославят Тръмп за всеки негов ход във вътрешната и външната политика. И всеки разчита на него. Големи са очакванията към него –
има опасност за живота му, но той ходи 3 километра пеша до Белия дом
Има голям екип. Постоянно казва на всяка негова среща, че иска да направи Америка отново велика. Казва, че е предопределен за това. Дали това означава и по-добро за света като цяло. Вярвам, че е така – Америка ще гледа повече вътрешния си двор, но и ще бъде балансьор в световната геополитика, без да претендира за ролята на световен полицай. Атакуват го, че говори глупости, че надува празни балони – като спирането на войната в Украйна за 24 часа, но те възприемат приказките му буквално. Виждате последните новини около разговорите му с Путин и Зеленски. Но някои буквално възприемат и думите му, и поведението му – като на клоун. А той е изключително умен човек и с външните си „маневри“ иска да го възприемат именно така – и да го подценяват, докато прави своите стратегически ходове.
Методи ПЕШУНОВ
