Поводът за това интервю с пещерката Мария Джуркова е включването й в една благородна инициатива. Тя бе за подпомагане набирането на доброволни кръводарители, а поводът – да се спаси животът на едно дете.
- Г-жо Джуркова, какво трябва да се направи, за да се улесни спешното кръводаряване и да не се налага в последния момент да се търсят хора за това?
- Най-напред искам да отбележа, че не съм медик, а икономист. Гледната ми точка е чисто практическа и смятам, че би била полезна. Може би трябва да има единна процедура или разписан протокол за действие при спешни случаи за най-бързо осигуряване на съвместима кръв. Тогава няма да се налага търсенето на доброволци в последния момент. Освен това трябва да се подобри комуникацията между различните звена в лечебните заведения и кръвните банки за бързо и координирано действие именно при спешни случаи.
- Все пак какви мерки могат да се предприемат в тази посока?
- На първо място могат да се организират по-често кампании за повишаване на информираността относно важността на кръводаряването и ползите от него. Освен това може да се облекчат самите процедури като се намали времето за попълване на документи и изследвания преди кръводаряване. Все пак решилите да дарят кръв в повечето случаи са работещи хора и е важна оперативността. На следващо място е необходимо създаването на повече мобилни кръвни центрове и организиране на кръводарителски акции на удобни за хората места, като работни места, училища и обществени събития. Не бива да се пренебрегва и възможността за въвеждане на стимули за кръводарителите, като платен отпуск, безплатни медицински прегледи и други награди. Такива има предвидени и сега, но може би техния обхват трябва да се разшири. Тези мерки могат значително ще подобрят ефективността и достъпността на процедурите по кръводаряване, което ще спомогне за спасяването на повече човешки животи.
- От години „на пост” пред Кръвна банка дежурят хората, които дават кръв срещу заплащане. Трябва ли да ги има?
- Този въпрос има различни страни – етична, социална и такава, свързана с безопасността. Етичната страна е част от разбирането, че да помогнеш на някого в труден момент, не включва паричен стимул, а желание и безвъзмездност. Социалната страна е свързана с факта, че хора от уязвими групи често стават донори на кръв, с цел набавяне на средства. Тук възниква въпросът за безопасността – дали платените донори не носят здравен риск, въпреки изследванията, на които са подложени преди даването на кръв. Именно за това трябва да се помисли за разширяване на финансовите стимули за доброволните кръводарители като се въведат ваучери за компенсации на разходи, за закупуване на определен хранителни пакети и т.н Това ще насърчи кръводаряването и ще доведе до реални резултати в борбата с нелегалната търговия с кръв.
Тоня СТОЯНОВА
