Видният панагюрец-толстоист пръв отказва пушка и казарма в новата ни история
На 5 февруари в Панагюрище преди 145 години се ражда Георги Стоилов Шопов - издател, публицист и толстоист. Роден е в семейството на самоук дърводелец, зидар и железар, и домакиня, която се занимавала със земеделие, като обработвала чужди ниви и бостани. С голям труд и много усилия семейството отгледало три деца. След завършване на основното си образование Георги учи в Първа мъжка гимназия-София и в столицата завършва 5-ти клас. Едновременно слугува при различни господари. Материалните затруднения в семейството го принуждават да напусне гимназията. Изкарва хляба си като помага в една аптека, разказват от Историческия музей в Панагюрище. Чете всяка свободна минута, развива познанията си и по руски и френски език. През 1900 г. е повикан да отбива военната си служба в Княжево. По това време съгражданите му Нешо и Стоян Баирови го снабдяват с твърде популярната книга на Лев Н.Толстой „Какво трябва да правим”. В свои кратки автобиографични данни младият войник отбелязва, че книгата силно му е повлияла. На 24 април 1900 г. Шопов идва в отпуск в София.
Престоява само два месеца и половина в казармата
Още същия ден съблича военните си дрехи, изпраща ги на ротния си командир с писмо: „Господине, на 15 февруари т.г. постъпих в казармата да изпълня войнишкия си дълг. Но против кого ще воювам? Против ония ли, които по образ и подобие са като мен ... На кое отечество да служа, когато цялата Божия земя е отечество на човека?... На кой княз да служа, когато човек е поставен най-високо от всичко по-долно от него, следователно всеки човек е княз и господар, понеже Творецът го е създал с разум и свободна воля. Аз воювам против злото в света и оръжието ми е добрите дела и примерният живот... Заявявам Ви, че съм свободен човек и че в казармата нямам работа ...”.
Така отказва да вземе пушка и да даде клетва
Това се случва за първи път в новата история на България и го пращат на съд
На 8 юни 1900 г. е осъден на 3 години затвор за отказ от военна служба. Трябва да изтърпи присъдата си в Черната джамия и в карцера на Княжевската телеграфна рота. Тригодишното му затворничество не го плаши. В края на 1902 г. излиза от затвора и решава да стане журналист, за да пропагандира предимно толстоизма. Започва да издава списание „Лев Толстой” до 1907 г. В това време влиза в кореспонденция със самия писател.
На 20 ноември 1910 г. почива Лев Николаевич Толстой, наречен още приживе „съвестта на човечеството”. Смъртта го настига на гара Астапово. Той е вече 82-годишен.
Възнамерявал да дойде в България, където да прекара остатъка от живота си
Решението му се дължи на редица сериозни обстоятелства - в България има най-много съмишленици и почитатели, за него се пише често в българския периодичен печат, превеждат се и се издават всичките му публикувани трудове… Като млад артилерийски офицер Толстой участвал в сраженията край Силистра по време на Кримската война /1853-1856/. Имал е възможност да общува с поробеното население. Впоследствие защитавал с огненото си перо българската освободителна кауза. След Освобождението с удоволствие кореспондира с наши съотечественици. В будния град Панагюрище има усърдни разпространители на Толстоевата правда, а Георги Шопов е един от първите. Смисълът на неговия живот става издаването на основните съчинения на големия руски писател.
Той обикаля няколко пъти България като пътен книжар
и предлага и други ценни произведения на знаменити писатели. Изнася стотици сказки. През 1928 г. прави серия от беседи в Панагюрския театрален салон. Заедно с това Георги Шопов работи и за развитието на вегетарианското движение в България. Съставител е на сп. „Вегетариански преглед”. Но преди всичко пише книги и статии, в които главната тема си остава Толстой с неговите философски и нравствени позиции.
Около 30-годишен се оженва за учителката от ВеликоТърново Цветана Христова. От нея има един син, кръстен на името на неговия кумир – Лев. След десетина години бракът е разтрогнат, като синът остава при баща си. Лев Г. Шопов завършва Американския колеж в Симеоново край София. Владее отлично френски, английски и руски. Занимава се с преводаческа дейност.
Един от щастливите моменти в живота на Георги Шопов е посещението му в Ясна поляна
– през 1929 г., на което той посвещава цяла книга. Любовта му към Толстой и Русия не остава скрита и за руския посланик в България, който през април 1913 г. го поканва и му предава 1000 рубли, които бил изпратил Феодор Челищев, за да бъдат раздадени на бедните в Панагюрище.
През 1926 г. излиза неговата голяма книга „Как живя, работи и умря Л. Н. Толстой”. През есента на същата година посещава и родното Панагюрище. Изнася в салона на читалището две сказки за Толстой. Салонът бил добре посетен.
Георги С.Шопов почива сравнително млад – на 8 ноември 1932 г., на 52-годишна възраст, разорен и съсипан от болести. Въпреки това той успява да остави едно значително културно наследство в областта на издателската и преводаческата дейност.
(Зн)
