Не е ползвала нито болничен, нито майчинство, макар да е отгледала 2 деца
ПАЗАРДЖИК. На 7 март акушер-гинекологът д-р Златка Йончева отпразнува своя 90-годишен юбилей. Професионалният й път е впечатляващ – 61 пълни години трудов стаж, плюс още 2 години накрая, в които е работила по 6 месеца. През цялото това време не е взела нито веднъж болничен, нито пък е ползвала майчинство, макар да е отгледала две деца. Необикновено е било и тържеството по случай кръглата й годишнина. Подарила собственоръчно ушит гоблен на всяка дама сред многобройните си гости.
Д-р Златка Йончева решава да се посвети на медицината, когато е 16-годишна, след смъртта на родителите си в рамките само на 7 месеца.
Преди това младото момиче се увличало силно по точните науки – математиката, физиката, химията
Печелила състезания, жънела успехи по олимпиади. Завършила с отличие Девическата гимназия.
- От училището искаха да ми отпуснат стипендия, за да завърша „Математика“ и да се върне при тях като учителка. Идваха дори вкъщи, за да увещават баба ми, която пое грижите за мен и по-малката ми сестра. Аз обаче не се разколебах. Кандидатствах в Медицинския институт в Пловдив. Тогава се влизаше с 3 приемни изпита – по български език (писмен), химия и биология (устен). И по трите изкарах Отличен.
И тогава балове за прием бяха високи. Но частни уроци нямаше. Всъщност, два или три пъти придружих приятелката си на
частен урок
по математика, по нейна молба. Щеше да кандидатства за инженер, майка й беше чехкиня и много искаше да е добре подготвена. И двете обаче решавахме задачите, които преподавателят ни даваше, на мига и без никакви затруднения. Накрая човекът просто ни каза, че не е необходимо да ходим повече. Казвам го, за да припомня какво бе нивото на средното образование тогава. През 1953 г. имаше матури по всички предмети. Още си спомням, че бяха през 2 дни, а
по физика изтеглих толкова лесен въпрос, че се разплаках, защото нямаше какво да начертая на дъската
В училище д-р Йончева била добра и в баскетбола:
- След като почина майка ми, за да ме откъсне малко от мрачната действителност, класната ми ръководителка ме изпрати на обучение в Садово, където за първи път видяхме какво е баскетбол. Толкова ни хареса, че си го „донесохме“ в Пазарджик. Започнахме да тренираме, печелехме градски състезания.
Д-р Йончева започва да учи „Медицина“ със стипендия. В четвъртата година от следването си се омъжва за свой състудент. Скоро след това на бял свят се появява първото й дете:
- Беше в разгара на сесията, бременните студентки бяхме осем. Спомням си, че ни пускаха от занятия, когато станеше време за кърмене. Сутринта се явих на изпит по „Акушерство и гинекология“, а в 2 часа след полунощ родих дъщеря си. Когато преподавателят дойде на визитация сутринта, поклати глава:
„Значи, затова седеше толкова неспокойно на стола по време на вчерашния изпит, имала си болки!“
След още пет дни се явих на следващия изпит - по „Очни болести“.
На 20 октомври 1959 г., само една седмица, след като е завършила, д-р Йончева започва работа в Чепеларе, родното място на съпруга си, откъдето пази не един и два трогателни и колоритни спомени:
- Стана съвсем случайно. Съпругът ми се бе отишъл по семейни дела и му бяха казали, че търсят двама лекари. Заминахме първо аз, а след един месец - и той. Останахме цели 7 години – до 1966 г., макар първоначално да планираме по-кратък престой. Тогава в Чепеларе разполагаха със стационар с 10 легла, с родилно отделение с 5 легла и с поликлиника. Отговаряхме и за околните села.
Водех женска и детска консултация, ражданията и т. н. По онова време не липсваха жени, които раждаха по домовете си. Виждала съм и жени, които раждаха прави върху болничните легла, захапали здраво дебелите си плитки. Просто така бяха свикнали, но успяхме да ги отучим.
Познавах не само родилките, а и всичките им близки,
защото ги посещавах многократно, докато са бременни, и след това. Буквално знаех кой с кого се кара, кой с кого се разбира, какви са радостите и скърбите в семействата. Някои сме водили дори на кино. Отношенията ни бяха изключително топли, хората бяха много дружелюбни. Вярвате или не, имаше места, където ни посрещаха с чевермета. От Забърдо пък дойдоха с гайди и тъпани да ни поканят да ходим веднъж в месеца да преглеждаме и в тяхното село, защото не бяха към нас.
Оказваните медицински грижи в Чепеларе бързо стават за пример в целия Смолянски регион:
- Отвсякъде идваха колеги да наблюдават как работим и как водим документацията си. В Пазарджик също документацията ни печелеше първенството.
Самата д-р Йончева ражда второто си дете в Чепеларе:
- Родих сина си в 22 часа, а на следващия ден вече ми качваха деца в родилното, за да ги преглеждам и да им назначавам дозировки. На втория ден пък направо слязох в кабинета, за да се грижа за пациентите. В продължение на 2 месеца всяка сутрин взимах детето си с мен на работа, оставях го при другите бебета в родилното, а след като приключех със задълженията си, линейката ни откарваше вкъщи.
Успяхме да направим и детска кухня, което много ми помагаше като майка
На 10 август 1966 г. д-р Йончева започва работа в пазарджишката болница, където придобива и АГ-специалност. Работи много:
- Имахме по 5000-6000 раждания на година, докато сега са 300-600. Тогава се е случвало на дежурство да изродим по 10 бебета. Отделно в Септември, Белово и Черногорово имаше родилни отделения, но само с акушерки и за по-сложните случаи викаха нас. След това ги закриха и ние поехме всичко.
Удоволствието от израждането на дете по естествен път е наистина голямо, категорична е д-р Йончева. Тя не приема назначаването на секцио, когато не е наистина необходимо:
- Какво, като са близнаци? Или ако бебето е разположено напречно? Щом може да се завърти, да му хванеш крака и да го извадиш, няма нужда от секцио. Особено ако майката вече е раждала.
Може много да се изтормозиш цяла нощ с някое упоритото бебе,
но след като всичко свърши благополучно, се чувства по начин, който трудно може да се опише с думи.
Д-р Йончева помни много нововъдения в медицината:
- По едно време например се появи вакуумът. Станеше ли разкритието 5 сантиметра, трябваше да го използваме. Бебета се раждаха с отпечатъци като от вендуза, с тях ги и изписваме, защото не изчезваха за 5-6 дни. После това отпадна, ползвахме само форцепсите. Непрекъснато трябваше да учим. На всеки 3 месеца ни изпитваха. Имахме си дори книжки с оценки.
От втората година след пристигането си в Пазарджик, освен че работи в родилното отделение, д-р Йончева
започва да завежда и Кабинет по стерилитет,
за който отговаря до пенсионирането си през юли 1991 г.
- Имахме по над 1000 стерилни жени от целия окръг. Не липсваха такива, на които трябваше да се направят по 20 продухвания, за да се отпушат маточните им тръби. Заради снимките, които правехме, пък ни изследваха за облъчване, заедно с колегите от рентгена. Покрай работата си в този кабинет обаче, видях преди останалите колеги в родилното отделение видеозоната.
След пенсионирането си д-р Йончева постъпва на работа в болница „Хигия“, където остава до 2000 г. А професионалният й път завършва в болница „Ескулап“. 15 години е ходила да преглежда по няколко дни седмично и във Велинград, както и 3 години - в Септември.
Опитната лекарка се затруднява да преброи на колко бебета е помогнала да си поемат първата глътка въздух. Казва само, че са хиляди. Не помни и първото си раждане, но пък
си спомня много ясно първия си форцепс
- Бях с една от по-опитните акушерки, а раждането не вървеше. „Почвай, не се чуди!“, окуражи ме тя. Бях толкова притеснена и неуверена, че успях да напъхам само първата лъжица. Докато се мъчех с втората, жената просто роди.
Д-р Йончева е извършиха и много операции. Още повече, че в болница „Ескулап“ е завеждала хирургично отделение. Обича хирургията още от студентските си години, когато е била усърдна кръжочника по хирургия:
- Противно на общоприетото схващане, АГ-отделението е доста тежко, най-вече заради хирургичните операции – кисти, миоми, рак на яйчниците, рак на матката (без рак на маточната шийка) и т. н.
Докато работела, д-р Йончева не е имала време за хобита. Винаги обаче е чела книги, още от дете. По бродирането са запалила преди 7 години. Научила я съседка. Шие с удоволствие - коне, икони, пейзажи, хора, по-модернистични сюжети. Обича да подарява завършените си гоблени. С гоблен изненадала и всичките си гостенки на своя 90-годишен юбилей. Те също й поднесли докосващи сърцето подаръци. Дори кметът на Пазарджик й изпратил поздравителен адрес.
Мария ДЪБОВА
