Ето мотивите на Конституционния съд за неприетото искане за противоконституционност от съдия Златева
След като на 8 май, 2025 г., Конституционният съд (КС) се произнесе с решение по конституционно дело, с което отхвърли искането на 8-ми състав на Административен съд – Пазарджик, представляван от съдия Веселка Златева за установяване на противоконституционност на разпоредбата на §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Изборния кодекс (обн. ДВ., бр. 19 от 2014 г.; посл. изм. ДВ, бр. 85 от 2024 г.) в частта „с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7“, няма пречка за възобнбовяването на делото за касиране на изборите във ВАС. Решението на конституционния съд е подписано с особено мнение от съдия Янаки Стоилов и съдия Надежда Джелепова. Любопитно е, че искането е подкрепено от едни от най-престижните юридически организации, от НПО и от доказани специалисти по конституционно право.
С определение от 26.09.2024 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество. Писмени становища и правни мнения по делото са представени от: Централната избирателна комисия, Висшия адвокатски съвет, Съюза на юристите в България, Асоциация „Прозрачност без граници“, проф. д-р Емилия Друмева и проф. д-р Михаил Константинов.
Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България, Асоциация „Прозрачност без граници“, проф. д-р Емилия Друмева и проф. д-р Михаил Константинов се обединяват в подкрепа на извод за основателност на искането поради противоречие на оспорената законова уредба с принципите на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), на равенството на гражданите пред закона (чл. 6, ал. 2 от Конституцията) и на всеобщото, равно и пряко избирателно право (чл. 10 от Конституцията). В представените от тях становища и правни мнения се обосновава, че уредбата на възможността да се гласува с „Не подкрепям никого“ е вътрешнопротиворечива. Поддържа се, че предвиждането на тази правна възможност, което по същество е упражняване на отрицателен вот срещу всички политически партии, без тези бюлетини да се отчитат при определяне на изборния резултат, нарушава принципа на оправданите правни очаквания. Макар и признати за действителни, гласовете „Не подкрепям никого“ се приравняват на липса на глас, което лишава всички гласували по този начин от реализиране на тяхното избирателно право. Така на практика подаденият вот „Не подкрепям никого“ се третира от законодателя като действителен, но от него не възникват правни последици, а единственото му значение е за целите на статистическите данни от проведените избори и за отчитането на избирателната активност. В резултат законодателят придава различна тежест на гласовете на избирателите и отчита само гласовете, упражнени в полза на конкретна партия, коалиция или независим кандидат. По този начин гражданите, посочили „Не подкрепям никого“, са поставени в същото правно положение, в което се намират тези, които изобщо не са упражнили своето активно избирателно право, а това обезсмисля направения от тях избор, макар и същият да е изрично предвиден като възможност в закона.
Проф. Друмева обръща внимание, че смисълът и предназначението на изборите е „да имат резултат“, а въведената опция за гласуване с „Не подкрепям никого“ според нея „не работи в тази посока“, а напротив – действа „деструктивно и застрашава демократичните основи на държавата“. Прави извод, че този начин на гласуване „по същество е отказ от основно право, чието упражняване е жизнено важно за демокрацията“.
Проф. Константинов, без да се ангажира с правна преценка относно конституционосъобразността на оспорената законова уредба, заявява, че възможността да се гласува с „Не подкрепям никого“ е била въведена „по конкретен повод, който вече не е актуален“, поради което „редно е тези гласове да бъдат махнати от ИК или поне да не се отчитат по какъвто и да е начин“.
Централната избирателна комисия (ЦИК) не споделя доводите на вносителя на искането. Излага аргументи, че с въвеждането на опцията за упражняване на вот „Не подкрепям никого“ се постига справедлив баланс между въведеното от законодателя изискване за задължително гласуване и възможността избирателите, задължени да гласуват, съзнателно и изрично да заявят, че не подкрепят нито един от кандидатите, като подадат действителен глас в този смисъл. В допълнение ЦИК обръща внимание, че при уважаване на искането би настъпил „дисбаланс в нормативната уредба“, тъй като при останалите пропорционални избори – за Велико народно събрание, за Народно събрание и за членове на Европейския парламент от Република България – ще продължи да действа правилото, според което гласовете „Не подкрепям никого“ не се отчитат при определяне на изборния резултат, а същевременно по отношение на изборите за общински съвет „ще възникне хипотетична възможност избраните общински съветници да са определени с гласовете на по-малко избиратели, гласували за кандидатска листа, отколкото гласували с „Не подкрепям никого“.
Съдът обобщава: „Както от гледна точка на вложения в уредбата замисъл на законодателя, така и като правна последица при всички видове избори, гласовете „Не подкрепям никого“ имат значение единствено на измерител на негативния вот на гражданите, като при мажоритарните избори имат и този съпътстващ ефект, че затрудняват успешния избор за президент/вицепрезидент, респ. кмет на първи тур. Същевременно по този начин се удостоверява изпълнението на предвиденото в чл. 3 ИК задължение за гласуване, при което обаче следва да се има предвид, чеконституционно гарантираната тайна на вота (чл. 10 от Основния закон) не позволява да се определи по какъв начин е гласувал един или друг избирател и на практика задължението за гласуване ще е изпълнено и чрез подаване на недействителна бюлетина. Следва да се има предвид, че след влизане в сила на Решение №3/2017 г. по к.д. №11/2016 г., с което разпоредбата на чл. 242а ИК (предвиждаща, че лицата, които не са упражнили избирателното си право без уважителни причини в два поредни избора от един и същ вид, се заличават от избирателния списък за следващите избори) е обявена за противоконституционна, повелята на чл. 3 ИК остава без санкционна защита.
Необходимо е също така да се съобрази, че законодателят изрично е уредил бюлетините „Не подкрепям никого“ като действителни, което е намерило отражение в цялостната уредба на ИК относно определянето на действителните и недействителните гласове при всички видове избори (чл. 280, ал. 2 и 3, чл. 334, ал. 2 и 3, чл. 378 и чл. 439, ал. 2 – 5 ИК).
При извършване на преценка относно конституционосъобразността на оспорената разпоредба на §1, т. 14 ДР на ИК Съдът отчита, че от конституционна гледна точка изборите представляват организационно средство за осъществяване на политическото представителство. В основата на демократичното управление стои народният суверенитет. Според чл. 1, ал. 2 от Конституцията цялата власт принадлежи на народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията. Именно чрез изборите народът като носител на народния суверенитет волеобразува пряко, като прехвърля властта на държавните органи и органите на местно самоуправление и ги снабдява с демократична легитимност. В този смисъл изборът е акт на трансформация на волята на избирателя във власт на избрания. Това разбиране за конституционното значение на изборите е подчертавано в практиката на Конституционния съд, според която целта на изборите е превръщане на избора на гражданите в легитимна политическа власт (Решение №1/2025 г. по к.д. №33/2024 г.).
Още в Решение №1/1994 г. по к.д. №22/1993 г. Съдът е посочил, че „актът на гласуване е пряко изявление на волята на избирателите за конституиране на политическо представителство, за предоставяне на мандат на определени лица“. Така и според Решение №4/2011 г. по к.д. №4/2011 г. предназначението на упражняването на избирателното право е „чрез избори да бъдат излъчени „управляващите“, поради което и упражняването на активното избирателно право е „фундамент в изграждането на демократична държава“.
Като се има предвид изложеното относно изборите като демократичен инструмент за трансформиране на волята на избирателите в политическа власт, необходимо е да се прецени доколко е съответна на принципите и разпоредбите на Основния закон законова уредба, предвиждаща възможност гражданите да упражнят активното си избирателно право по начин, който е признат за действителен, но същевременно както по естеството си, така и от гледна точка на изрично уредените правни последици не намира отражение при определяне на изборния резултат.
Както вече беше посочено при изясняване на мотивите на законодателя, поставени в основата на идеята за такова гласуване, по този начин законът отчита отрицателното отношение на избирателите към политическите партии и техните представители, което е форма на конституционно допустимо (без да е задължително) проявление на принципа на политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1 от Конституцията). Възможността да се гласува по начин, демонстриращ несъгласие и отрицание на поддържаните от политическите партии и техните представители ценности и виждания, се вписва в конституционната рамка, гарантираща свободата на формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Както е акцентирано в Решение №3/2017 г. по к.д. №11/2016 г., чрез упражняването на избирателното право не само се „конституират най-важните структури на държавната власт“ но и се „осъществява политически контрол над тяхната дейност“. Изразяването на негативен вот е средство именно за такъв политически контрол, чрез който избирателите изразяват своето недоверие към политическите субекти. Същевременно мотивирането на по-голям брой граждани да участват в изборите, обективирайки своя негативен вот във форма, изрично предвидена и призната от законодателя като действителна, допълнително допринася за легитимиране на изборите като основен инструмент на представителната демокрация и акт на пряко демократично волеобразуване на народа като носител на върховната власт.
Основният закон не урежда вида на изборната система, а предоставя преценката за подходящата система на гласоподаване на дискрецията на законодателя, чиято правна уредба следва да е съобразена с принципите на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване (чл. 10 от Конституцията). Начинът, по който гражданите упражняват активното си избирателно право и в частност предвиждането в закона на възможност това право да се упражнява чрез изразяване на негативен вот, е въпрос на законодателна целесъобразност, която следва да бъде упражнявана при спазване на тези принципи (Решение №9/2021 г. по к.д. №9/2021 г.). Във връзка с това Съдът не споделя поддържаното от вносителя виждане, според което изключването на гласовете „Не подкрепям никого“ при определяне на изборния резултат (в частност при формиране на общинската избирателна квота) нарушава принципите на общо и равно избирателно право, определя различна тежест на гласовете на избирателите и нарушава тяхната равнопоставеност при упражняване на правото им на глас“, пишат магистратите.
Да припомним, че след това решение на КС с очаква във ВАС да бъде възобновено делото за касиране на изборите за общински съветници в ОбС – Пазарджик. Очаква се насрочване на заседание на върховните съдии, а срокът за произнасянето им е един месец след последното заседание. На 4 юни 2024 г. състав на Административен съд – Пазарджик с председател съдия Веселка Златева – Кожухарова обяви за недействителен избора за общински съветници в община Пазарджик, произведен на 29.10.2023г. и обявен с решение № 313-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Пазарджик, изменено с решение № 367-МИ/04.11.2023 г. на Общинска избирателна комисия - Пазарджик. Освен това съдия Златева поиска от Конституционния съд да се произнесе за противоконституционност на текстове от Избирателния кодекс (ИК) и по-конкретно за това, че гласовете с “не подкрепям никого” не се считат за действителни и по този начин се намалява прагът за избор на един съветник.
