Ревностна и всеотдайна защита на застрашеното ни родолюбие. Това е Бистра Риндова. Благородните усилия на неуморната учителка от Пловдив ме трогнаха още преди години, когато издаде „Страници от миналото на Пазарджик“, мемоарно-документалните й книги за Константин Муравиев и за министъра в потури Дядо Георги Йорданов, десетките й научно-изследователски публикации в местния и централния печат, които я наредиха сред водещите ни краеведи.
Но нека на фона на скорошното й представяне в Пазарджик на “Страници от миналото на Пазарджик“, част II, да кажа няколко думи за
третото допълнено издание на книгата й „Родови хроники от Пазарджик и Пазарджишко“
Когато преди десетина години излезе първото издание на тази книга, то се прие като радостно събитие. Сега сме още по-удивени на невероятното умение на Риндова непрестанно да търси и открива значими личности и цели родове, факти и събития от нашето минало, затрупани от пластовете на времето и забравата. Авторката се е заредила с богат арсенал от изследователски похвати и умело ни развежда из родовите общности, прави аналогии, коментира и
ни въвлича в прелюбопитно пътуване във времето,
из човешки съдби и преживелици.
Ето, влизаме в житейските пътеки на архитект Петко Ламбрев Петков и интелигентното му семейство с двете му високообразовани дъщери Ани и Веселина, потърсили професионална реализация в Германия… Или си припомняме приноса на д-р Иван Г. Клинчаров, оставил ценните си изследвания за Левски, Ботев, Любен Каравелов и поп Богомил… Като работлива пчеличка Бистра Риндова ни поднася малко известни сведения за Екатерина Кунчева Куртева и Ради Добрев Горняков, за наследниците им. Не по-малко важни са и поместените за пръв път спомени на Николина Акрабова за баща й
о.з. полк. Стефан Стоянов Акрабов /1872 – 1952/,
които не могат да не предизвикат преклонение и възхищение пред героя, завършил генералщабна академия в Русия, участвал в превземането на Одринската крепост през март 1913 г., служил до сетния си дъх на род и родина. Четем за архитект Анка Клисурска /1923 – 2009/ - активен участник в антифашистката борба, зам.-председател на Съюза на архитектите в България, работила като
представител на НРБ в Икономическата комисия на Европа при ООН и в постоянната комисия по строителството в СИВ
– съпруга на ген. Владимир Танов – бивш партизанин, заемал високи военни държавни постове. Погледа на Риндова привличат и по-млади изявени личности от Пазарджик, стигнали до високите етажи на съвременна България, какъвто е случаят с доц. д-р Васил Пандов /1977/. Завършил право в Софийския университет и специализирал в Кеймбридж и в Хага, преподавател, политик от „Продължаваме промяната“…
Друго достойнство на изданието е
огромният обем от снимков материал, събиран в продължение на години
В новото издание илюстративният материал е чувствително разширен – виждаме нови снимки на Димитър П. Кендеров, Ангел Георгиев Стойнов и семействата им, ценни копия от писмата на Александър Стамболийски до Георги Стойнов, предадени през 2010 г. на авторката от внука му инж. Венелин Ангелов Стойнов, допълнени сведения, пренасящи ни в цветния свят на художниците Спас Киричев и съпругата му Маргарита Иванова, на големия историк-краевед от Белово Атанас Хрисчев, любопитни добавки за Клисурския род, предложени от семейство Костадин и Иванка Пампови – учители от Пазарджик.
Новото издание на третата част на „Родови хроники от Пазарджик и Пазарджишко“ е изключително значимо събитие за родовата ни култура и народопсихология, които днес са изтикани в ъгъла от настъпателните снобизъм и утилитаризъм. Затова е хубаво, че я има Бистра Риндова и продължава да пише.
Продрум ДИМОВ
