ПАЗАРДЖИК. Любовта към песните на „златния глас“ от 30-те години на миналия век Георги Шаранков събра на 24 март в зала „Маестро Георги Атанасов“ почитатели на шлагерната песен. Събитието премина под знака на проекта „Приятели на песента“, който е част от по-големия общински проект - „ПазАРТджик – градът с голямо културно сърце". Чрез словото и песните на вокална група „Георги Шаранков“ организаторите от сцената припомниха житието и битието на талантливия изпълнител на вечните песни „Анастасия“, „Белите карамфили“, „Като въглени черни“ и други.
И така вече повече от три десетилетия гласовете на групата „Георги Шаранков“ продължават да звучат, не просто като хор, а като пазители на градската душа, защото докато се пеят,
старият Пазарджик ще го има – елегантен, романтичен, вечно млад
Групата е символ на една епоха, вълнуваща с песните си, които не остаряват.
А за участниците, чиито живот е вплетен в магията на шлагерните шедьоври, най-голямата награда е, че песента им не свършва тук, а преминава като завет към следващото поколение.
За „Анастасия“ и „Белите карамфили“ споделиха с вълнение пред „Знаме“ участници в групата „Георги Шаранков“, останали верни на песента.
Неизменният й ръководител през всичките години Карамфила Григорова продължава да надгражда създадената от нея през 1995 г. певческа формация:
- Започнахме като състав за стари градски песни, после обогатихме репертоара с изпълнението на забавна и шлагерна песен – припомни музикантката. -
Помня вълнуващата среща в Етнографския музей със сина на Шаранков
– Роман, който даде името на групата „Георги Шаранков“ (1995 г.).
17 години поред през юни провеждаме Шаранкови музикални вечери в памет на нашия патрон. Тогава в продължение на 2 дни посрещаме гости от страната с изяви на 8 колектива. С изпълненията им популяризираме старите градски песни и радваме не само по-възрастните, но и младите хора.
На празника на 24 март си спомнихме за Георги Шаранков, за живота и песните му. Стореното от групата ще покажем и извън Пазарджик,
да се знае кой е „златният глас“ на 1930-те години на 20 век,
обеща Карамфила Григорова.
Тя отбеляза, че певците са 5 момичета и 3 момчета, отдадени на песента, и всичко правят отговорно в името на музиката. И ще продължават да го правят.
Музикалната ръководителка припомни, че съставът „Георги Шаранков“ е наследник на нейна група за стари градски песни, основана през 1983 г. в пазарджишкия квартал „Моста на Лютата“, а мястото на репетициите е бил клуб там.
- Щастлива съм с традицията, с това, че любимите на пазарджиклии песни продължават да се пеят, заключи ръководителката Григорова. И благодари на домакините си – ръководството на читалище „Виделина-1862 г.“.
Неин „съратник“ от основаването на групата до днес е 80-годишният Тодор Вълчанов, човекът с прекрасния глас – тенор.
Неговият певчески път тръгва от Туристическия хор в Пазарджик
и 31 години по-късно продължава в репетиционната зала в приземието на читалище „Виделина-1862 г.“. Преди тях там е свирил оркестърът на културната институция. Там се пази портретът на Георги Шаранков, подарен от сина му Роман в Етнографския музей.
- Първата песен, която научих, беше Шаранковата „О, Мари“ – спомня си Тодор Вълчанов – После запях „Като въглени черни“, която винаги ме просълзява. След това дойдоха „Мое сърце“, „Сърце, не вярвай“, „Ела с мен в Хавай“ – всички те са ми до ден-днешен до сърцето. Иначе пеем и по-съвременни песни – на група „Шик“, на Емил Димитров, Веселин Маринов и други.
Песента „Анастасия“ е еталон, може да се каже - емблема, химн за нас и за Пазарджик
Георги посвещава песента на красиво момиче със същото име, ученичка в селскостопанското тогава училище, в което е влюбен.
Тенорът уточни, че в началото не са имали сценични костюми. Мъжете излизахме на сцената със стари сака, жените – със собствени блузки и полички, но това не пречеше на изпълнението на песните. Сега се радваме на красиви тоалети.
Задружна група сме, истински приятели. Всички колеги, по-възрастни от мен, с които започнахме, вече ги няма, за съжаление. Как се чувствам ли? Като на 80 години, влюбен в старите градски песни. Докато съм жив и здрав, ще съм при моите хора в състава, зарече се Тодор Вълчанов.
Той добави, че след него по възраст е Дора Стефанова, с която също разговаряме. Певицата е във вокалната група от 2006 г., а през тази година закръгля две десетилетия. След разпускането на „Нежни звуци“ на Ира Чолакова избира партията на сопраното в групата „Георги Шаранков“.
- Заварих прекрасни хора, но облечени в мрачни на цвят костюми и тогава се заех в собствената си фирма да им ушия нови
Блузите изработих от златист и сребрист и плат по френски модели. После последваха и други материи като шифон. Ризите на момчетата пък бяха в прекрасен оранжев цвят.
В певческата група заварих само един акордеон, после се прибави йониката на Атанас Атанасов, дойдоха и други инструменти. За репетициите помогна и моя компютър, донесен от вкъщи. Голяма е радостта ми и отговорността да съм част от вокална група „Георги Шаранков“, а и Пазарджик има с какво да се гордее.
И днес в компании с приятели пеем „Анастасия“, „На Дунава сребристи“, „В парка“ с усещането, че са вечни и неповторими. Благодаря от сърце на ръководителката ни Карамфила Григорова за професионализма и за търпението й да го има състава, доволна е Дора Стефанова.
Родената в панагюрското село Баня Дора израства в музикално семейство. Майка й пее народни песни, двете й внучки – Цветелина и Теодора, завършват Музикалната академия, съответно с флейта и контрабас.
Синът й Иван – флейтист и пианист, от 30 години упражнява хорово дирижиране в Америка
Пеят и трите й сестри. А тя пее в дует и със съпруга си Богдан.
- Щастливо продължавам да пея, както се казва в песента на Йорданка Христова... до последния си честен миг. Така е, когато шлагерът е съдба и мост между епохите.
Пенка МИХАЙЛОВА
