ПАЗАРДЖИК. Хора в слединсултно състояние, отписани от специалисти, че ще се подобрят, прохождат и проговарят в областния град след търпелива, дълга и упорита работа с рехабилитатори и логопед в Центъра за социална рехабилитация и интеграция на хората с увреждания на ул. "Марица" 20. Ще ви срещнем с тях – потребителите на сдружение „Бъдеще“ в ромския квартал „Изток“.
Редж е на 63 години и е работил като шофьор в сдружението. Получава инсулт на 27 декември 2024 г. „Нито говореше, нито ставаше, нито ходеше. Пълен труп! В продължение на година и половина рехабилитаторът и логопедът не спираха процедурите, буквално се настървиха в очакване на напредъка.
И от три месеца Реджеп чете и говори! Ходи!
Дори сам по улиците – ходи на кафе, разговаря с хората!“, разказва председателят на сдружението Димитър Асенов. Срещаме се с Реджеп. Той е турскоговорящ и трудните български думи произнася по-трудно. Но говори и е усмихнат. И прав. И благодарен.
Елка Данчева Йорданова живее на „Пловдивска“ 91 и е на 68 години. Получила инсулт през 1998 г. и е с пареза на дясната страна, изкривена уста,
от 26 години дясната ръка е свита в юмрук и пръстите не можели да се отворят и на милиметър
Сега ръката се отваря – показва ни Елка. „Чувствам се много по-добре сега! Дойдох тук 2002 година, а работата с рехабилитаторите започна преди 4 години. Походката ми е подобрена – казват, на 60 процента, но май е повече“, казва ни жената. „Знаете ли колко бях зле – кога паднах, кракът ми беше вътре назад. Ръката ми – неподвижна, стисната шепата. С помощта на ръкавицата-робот успяха да ми раздвижат ръката. Благодарим на Бога! И на хората тука!“…
„Елка вкъщи сме я карали
да мие чиниите, да си използва прахосмукачката,
само и само тази ръка да я развива. Подобрението става бавно, сухожилията са много скъсени и хич не е лесна работата, но не се отказваме. Имаме потребители, които все още не могат да си отворят ръката – едно момиче на 24 години, при което чакаме подобрение след инсулт. Получила го е на 20 години. И вярваме, че ще си отвори ръката. При нея спастиката е много по-голяма и все още сме на една от ръкавиците, която изправя пръстите под напрежение с тежест. Нещата ще потръгнат, но иска си време, търпение и постоянство“, казва Асенов.
И ни показва ръкавица-робот,
купена преди три години. Слага се и движи всеки пръст чрез въздух поотделно, а с друга програма изпъва и свива едновременно петте пръста в юмрук. Има и масажор, който развива чрез масаж сухожилията на предмишницата. И ботуши, използвани за лимфен дренаж – правят масажи на краката, раздвижват кръвта.
„Вложили сме много пари в техника. Имаме комбиниран апарат за магнитотерапия, фонофореза, с общо 15 функции. Имаме отделна апаратура, работеща с магнит и електростимулация за работа с мускулите. Закупихме и специализиран микробус“, обяснява председателят, но е особено горд в инвестицията в специалисти.
Разговаряме с рехабилитаторите Трифон Иванов и Кристиян Тимов. Млади момчета, които скромно се усмихват и говорят повече с ръцете си. Кристиян е тук от 7 години – работел на много места, но останал тук. Вече е минал шеста квалификация като част от Центъра. Трифон също се е убедил, че тук се влага много в човешките ресурси.
Работел във футболен клуб „Ботев“ (Пд)
„Радвам се, че успях да привлека тези момчета – много са млади, но това, което показват като професионализъм е впечатляващо. Същото важи и за логопеда Марияна Памукчийска. Пета година вече е при нас и много бързо ни спечели като човек и отдаден професионалист – защото тук се иска букет от качества, включително настойчивост и търпение“, пояснява Асенов. Същото потвърждава и бай Михаил от квартал „Ябълките“, който е на 62. Хвали се, че благодарение на момчетата сега ходи с бастун, а преди това не можел хич да върви. Даже в „Сердика“-София не успели да му помогнат…
В „златния“ екип на Центъра, освен двама рехабилитатори и логопед, има трудотерапевт, психолог и социален работник, шофьор и домашен помощник, който работи с трудноподвижните самотни хора (трудноподвижните потребители са 9 - от Пазарджик, Гелеменово, Сарая, на възраст от 20 до 60 години). 27-годишният психолог Диян Сандов от година и половина е тук. „Израснал в квартала, от дете го наблюдаваме. Преди го мотивирахме да учи, сега той мотивира хората. Беседва с тях, решава конкретни проблеми, обучава и доброволци, работи и с родителите, има група за самопомощ“, доволен е Асенов.
Трудотерапевтът Елена Тодорова и социалният работник Елена Гинева активно работят по програма „Подкрепа за трудова заетост“.
Елена Гинева свързва с фирми, които предлагат надомна работа,
осигурява договорите. Тя обучава на надомна работа, а Центърът посредничи при получаване на материалите и издаване на готовата продукция. Докато сме там, виждаме предаването на 1000 подаръчни книжни чантички – потребителите са връзвали връзките им.
„Някои са с една ръка, други трудно работят с ръцете, но се стараят и успяват да си помогнат в бюджета, но и да осмислят деня си, да се почувстват пълноценни личности. Защото смисълът е и чисто психологически“, подчертава Димитър Асенов.
Потребителите тук са 43. Работят в клубове по интереси, но сега важни са и подкрепата за трудова заетост, придобиване на умения за самостоятелен живот, застъпничество и посредничество. „Щастливи сме, че
двама сърдечно болни с 50 процента ТЕЛК сега се трудят като строители-майстори
Не беше лесно да ги научим да работят в екип, да комуникират, да използват ръцете си. Подобна развръзка се случва много трудно – работодателите не са ентусиазирани, когато чуят, че става дума за човек с ТЕЛК... Две жени пък научихме как да отглеждат стайни и градински цветя, на работа в колектив и начин на държание – и миналата година започнаха да работят в „Паркове и градини“ към Община Пазарджик“ – изрежда Димитър. „Това са наши малки победи, невидими, не като новините за милиони левове по телевизията. Но знаеш ли, Тодоре, не са малки. Когато човек с насълзени очи ти каже: „Благодаря, че ме научихте как да свързвам двата края! Пенсийката ми стига за лекарства и ток, а наученото ми позволява да си сложа хляб на масата“ – колко милиона струва това?“.
Тодор ГРОЗДЕВ
Елка Йорданова вече разтваря юмрука си
Реджеп вече е нов човек
Бай Михаил преди малко е дошъл сам бастуна
Димитър Асенов
--230.jpg)
